Алпинистът Христо Христов: Оцелях затрупан от снега

Причина за инцидентите в планината са туристите 

КОЙ Е ТОЙ

Христо Христов е роден през 1969 г. Практикува алпинизъм, спелеология, рафтинг, планинско колоездене, ски свободен стил. Запалва се по планинарството още от дете, благодарение на своите родители. Започва да се занимава по-сериозно през 1990 г., след като излиза от казармата. Обикаля планини и пещери, снима филми за тях и е участвал в не една или две спасителни акции. За опасностите, които крие планината и как да оцелеем в критични условия четете в следващите редове.

- Г-н Христов, обикаляте планините от години. Каква подготовка изисква алпинизмът?

- Общо взето психическа подготовка. Човек може да е много здрав физически, но не се ли е настроил вътрешно, по-трудно стават нещата.

- На какво учи планината?

- Планината ни учи, че има граници, които не трябва да се прекрачват. Там горе човек се изпитва, до къде може да стигне със собствените си възможности, но трябва да има граници. Когато преживее някакви неща, гледа да е по-внимателен. Най-важно е да знаеш къде е границата и да не я прекрачваш.

- Засилва ли се интересът към родните планини последно време?

- Определено бих казал, че се е засилил. Действително в момента има бум на хора, които искат да спортуват и да се разхождат на открито в планината.

- Подготвени ли са те и вслушват ли се в съветите на специалистите?

- Хората не се вслушват в препоръките ни. Преди месец се качихме в района на Скакавица в Рила, където срещнахме група алпинисти. Те преминаха по един район, който беше очевидно, че е опасен. Ние го заобиколихме, след което падна лавина. Ако се бяха забавили малко, снегът щеше да ги помете. Когато се качихме при тях, ги предупредихме и им казахме да минат по нашите стъпки. Казаха добре, но пак си минаха по опасния път. Човек не е застрахован, без значение дали има опит или не. В днешно време има технологии, които с помощта на една ръчка се отварят големи балони и те държат над снега. Обаче ако те помете лавина със 100 км/ч няма технология, която да те спаси. Всеки, койо е ходил в планината, има случки, от които се е учил. Късмет е, когато ситуациите не са били фатални.

- Кои бяха вашите ситуации, които ви научиха как да оцелявате в планината?

- Първата ми по-сериозна ситуация беше свързана с една пещера. Влязохме със съученици и се спуснахме с въжета, без никаква подготовка. След това ни костваше неимоверни усилия, за да излезем. Бяхме на границата. По-късно осъзнах, че така не трябва да се прави.

- А преживявал ли сте лавина?

- Преживявал съм. Жалко е, че докато на човек не му се случи, не може да приеме истинската заплаха. Едно от най-страшните преживявания ми се случи през 2000 г. на Нова година. Оттогава съм силно внимателен. С голяма компания празнувахме на хижа "Яворов" в Пирин. Три дни ходихме да се катерим на "Стъпалата". Това са едни скали наблизо. Валеше силен сняг и въпреки, че знаехме, че има лавинна опасност ходихме всеки ден до там. Избирахме максимално безопасните участъци. Натрупа много сняг и падна лавина, която беше на 20 метра от скалите. За наше щастие не беше много голяма, но успя да ни повлече и затрупа. Тогава разбрах за каква сила става въпрос. В същия ден загинаха двама души, пометени от снега.

- Налагало ли ви се е да спасявате човешки живот?

- За съжаление, съм участвал в спасителна акция, която нямаше щастлив край. Преди години в Централния Балкан. Две момчета паднаха от стената на Северен Джендем. Летяха около 400 м и се разбиха в основата. Изхода беше ясен за тях. На следващия ден открихме, че не се бяха спрели в основата на стената, а на такова място, че можеше само с катерене да стигнем до тях и да ги спуснем до спасителните екипи.

- Последно време инцидентите в планините зачестиха. На какво според вас се дължи това?

- Според мен причината е, че по планините ходят все повече хора. В момента има много курсове, които акцентират върху лавинната опасност. За съжаление обаче се набляга повече на действията на хората, след падането на лавината. Никой не ги учи, какво да правят, за да не я предизвикват и как да не ходят в този склон, в които е възможно да падне лавина. Идеята е да разпознаваме опасния участък и да не се набутваме в него.

- За какво трябва да внимават туристите, какъв съвет бихме им дали?

- Важно е да ходят с приятели, не сами. Аз лично, преди да тръгна гледам метеорологичната прогноза. Хубаво е,когато хората предприемат някакъв преход да имат резервен вариант, за да слязат от по-безопасно място. В Стара планина това е изключително важно нещо, защото човек няма къде да се скрие там.

Доли ТАЧЕВА