Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/6766018 www.bgdnes.bg

Дъщерята на Коста Цонев - Теодора: Не съм стъпвала на гроба на татко

Мама си говори със снимката на Митко

Коя е тя

Теодора Цонева е дъщеря на актьора Коста Цонев и говорителката Анахид Тачева. Има брат - покойния журналист Димитър Цонев, както и сестра от друг мъж на майка си. Преди месеци Теодора се върна от Италия, където доскоро живееше, и вече е за постоянно у нас. Осмислила опита за самоубийство, младата жена сама се грижи за сина си Дейвид и опитва да подреди живота си отново. В неделя ще я видим като участник в най-хитовото риалити шоу "Гласът на България".

- Теди, изглеждаш в блестяща форма. Как дойде идеята да участваш в "Гласът на България"?

Реклама

- Приятелка ми прати линк за кастинга, когато разбра, че имам намерение да остана в България завинаги. И си признавам, ако не беше тя, нямаше въобще да помисля за участие там. След като се свързах с екипа, изпратих мой джазов видеоконцерт и ме одобриха. През юни обаче, след случката, известно време трябваше да се възстановявам и реших, че ще откажа, тъй като нямах глас. "Ще се видим догодина" им казах, но не щеш ли, гласът ми се оправи. И реших да продължа напред с тях. В крайна сметка "Гласът на България" ме вдигна и ми даде ми нов старт. Освен това хората, журито бяха подкрепящи, слънчеви, любещи хора, носиха ме на ръце през цялото време.

- Ти кога разбра, че имаш глас?

- Баща ми, Коста Цонев, откри в мен изкуството. Мама Анахид пък си спомня, че като малка по цял ден съм пяла руските песнички по 30 на брой в колата и навсякъде, дори са ми викали Радиото. Татко видял, че уча музикалния му репертоар по-бързо от него. Така се случи с операта "За три гроша" и с арията за "Дон Кихот". Постоянно ги пеех, а той още не ги знаеше. Но помня и че където и да отиде татко, все ми носеше джаз плочи. Веднъж ми донесе Уитни Хюстън, когато тя беше на 18 г., и каза за нея: "Тази ще избие рибата!". И позна. Иначе от 4-годишна свиря на пиано с учител по пеене. Когато взех категория, за да мога да пея по заведенията, бях на 20 години и това бе първото ми участие. Пях в дует в ресторант "Ропотамо". Татко беше много горд с мен.

- Сега ще продължиш ли с пеенето?

- Защо не? Но сега мисля да се занимавам с юмейху терапия, както и да пиша книга. В момента изучавам тези китайски техники, съчетани от един японец. Мисля си и върху варианта да се обадя на Хилда Казасян с предложение да направим един дует с нея. От малки се познаваме - нейният баща бе писал една песничка за мен и баща ми. Много беше хубава (пее я и се разплаква).

- Явно ти липсва баща ти.

- Нищо не може да запълни празнината му! Когато той влезе в една стая, и всички се обръщаха, такава енергия имаше. И когато си отиде, имам чувството, че сякаш са ми изрязали част от тялото. Неговата жена Ели, гледам, доста мъжки се справя със загубата му. Преустроила е къщата им, учи разни неща, аз не бих могла. Но вярвам, че той е някъде там. Не си е отишъл. Ето тези дни го сънувах - искаше да му сготвя една супа топчета. И знаеш ли, аз не съм стъпвала на гроба му. Именно защото знам, че той не е там. Той е в сърцето ми, нося си го с мен. Защото във всяка житейска ситуация чувам неговия коментар, чувам какво казва и понеже имаше изключително чувство за хумор, понякога ми идва да умра от смях. Разбира се, не мога да говоря за това с майка ми, защото и тя има своите грижи, не искам и нея да товаря със себе си. Освен това тя постоянно обвинява съдбата, че не приличам на нея, сякаш е обидена, че съм се метнала на татко (смее се). Но иначе в рода ни само баба ми Малта беше страшно набожна, от нея се научих на вечерна и сутрешна молитва. Тя не ми четеше приказки, а директно Библията. И затова, като бях на 20 г., успях да я прочета за една седмица, позната ми беше. 95% от историята на изкуството се базират на Библията - картини, книги, филми, музика, поезия, всички са инспирирани от случки в Библията и това е наше духовно наследство на цялото човечество!

- С брат ти - покойния Митко Цонев, много различни ли бяхте?

- Изключително, различни вселени. Но много се обичахме. Сега синът му е събрал всичко най-добро от Коста и от Митко. Много му се радвам.

Реклама

- С Мариана и Деси, жената и дъщерята на брат ти, в какви отношения сте, изписа се, че не сте се разбирали?

- Знаеш ли, не ги виня. Не се чуваме всеки ден, но аз много ги уважавам. Покрай моя случай много мастило се изписа и аз съжалявам, че дадох повод за това. Признавам си - вината е моя. Каквото и да е казала Деси за мен, съм сигурна, че не ме мрази. Тя е много искрена, с огромна енергия. И сега й желая успех в едно кулинарно шоу, в което ще започне работа. Дано й се получат нещата.

- Обвиниха Деси, че е направила шоу от погребението на баща си?

- Не бива така, и аз бих направила като нея. С дрона, който снима, тя ще сътвори филм, но ми каза, че още е много прясна раната й. Ако не беше записала тази огромна обич, която хората засвидетелстваха на Митко, какви спомени щяхме да имаме сега от него? А той заслужава да не бъде забравен (разплаква се).

- Ти какво искаш да забравиш, Теди?

- Имам голям недостатък - болезнено чувствителна съм. А светът е много груб - обезчовечил се е тотално, такива хора като мен се оказваме прекалено слаби за всички удари, които се сипят върху нас.

- Знаеш ли, че последните изследвания сочат, че депресия хващат хора, които имат липса на определени химични вещества в мозъка?

- Така е, но кой да го знае! Всеки търси някакво запълване на емоционални празноти - някой с алкохол, друг с наркотици, мъже, жени. Аз имам манталитета на котките - привързвам се много към мястото, на което живея. И когато реших, че ще се пренеса у нас след 27 години живот в Италия и взех детето, тръгнах с много ентусиазъм. Изведнъж тук цял месец живот без ничия подкрепа и дори приятели се почувствах без почва под краката си. Започнах да мисля, че решението ми е грешно, и тази вина ме уби. Защото трябваше да карам детето да учи език в държава, която му е непозната? Хайде, едното дете е в Щатите при баща си, но какво да правя с Дейвид - сина ми, той имаше такива очаквания от мен, а аз нямаше как да ги покрия. Но след случката, когато лежах в Александровска болница, си казах - "Теодора, ти трябва да се стегнеш, ще се оправиш".

- Съжаляваш ли, че направи опит за самоубийство?

- По отношение на себе си не съжалявам, защото сякаш сега разбрах какво трябва да правя с живота си и че той е толкова ценен. Но спрямо детето ми, което ме намери, съжалявам. Все пак е бил в полицията, едно приемно семейство, друго приемно семейство. Сега е непокорен, повтаря, че не му се учи, но не иска да говорим за "онзи ден", когато ме намери. Но той знае, че ми е спасил живота. Какво ли му е било на тази възраст да види майка си в безпомощно състояние, не знам...

- С Мария, дъщеря ти, която е в Щатите при баща си, виждате ли се?

- Да, Мария дойде с името си на 15 август. Исках да я кръстя Ариста от гръцки Звезда, но мама каза, че трябва да е на Богородица. И така я кръстихме. Постоянно си говоря с нея във видеочат. Дейвид, който е от друг брак, също е много привързан към сестра си. Нямам търпение тя да дойде през лятото. Сигурно много е пораснала, баща й е два метра човек...

- Майка ти Анахид как се чувства сега след загубата на сина си Митко и двамата си мъже?

- Ох, в една и съща година мама загуби и двамата си любими мъже. Отрази й се много. А когато стана и това с брат ми, тя се съсипа. И знаеш ли, тя още не вярва, че Митко е мъртъв. Сложила е голяма негова снимка и си говори с нея. Но това, казват, е нормално. Няколко пъти са се случвали разни работи, като съм била и аз при нея - примерно говорим си за него и падне някакво цвете от някоя ваза, а веднъж като понечих да заплача, на главата ми падна едно голямо листо, сякаш да ми каже: "Спри, тук съм". Освен това, разливам вино, падат ми цигарите... той обичаше да пуши.

- Вярваш ли в предопределеността на съдбата, можеше ли брат ти да бъде спасен?

- Можеше, ако си беше направил ядрено-магнитен резонанс ей така, без причина. А кой човек си го прави просто така? И после аз вярвам в една теория, че всяко сърце се ражда с определен капацитет от удари. Като свършат те, сърцето си отива, пътник си. Затова не одобрявам джогинга. Сърцето не трябва да се разбива по този начин.

- Има ли мъж, който сега да разбива сърцето ти?

- Да, в момента съм много влюбена. Всички мои любови съм си ги изживявала. Любовта за мен е на първо място. Винаги съм се хвърляла през глава, без да мисля, когато съм се влюбвала. Първото ми влюбване беше, когато бях на 20 години, и се влюбих в един френски дипломат. 1987 г. беше тогава и баща ми беше много "за" тази връзка. Шест месеца изкарахме и връзката приключи. Дори ме викаха в Пето РПУ, за да ми кажат, че нямам право да върша такова нещо, защото съм щяла да си сложа черна точка в досието, като съм си "лягала с врага". Изплаках си сълзите, но се разделихме. Голямата ми любов бе на 16 години, когато правих първия си секс. Той беше дете на български дипломати. Цялото детство му беше минало в чужбина. Когато си говорихме първия път, седяхме на едно дърво и той ми цитираше наизуст "Малкият принц". След години пак го видях - но за съжаление вече беше посегнал към бутилката, беше женен за манекенка и живееше в чужбина. Почина, след като го блъсна кола на зебра в Лондон. С бащата на Мария не беше любов от пръв поглед. Той искаше да има дете, аз също и ми каза: "Искам дете, но не и брак". И аз исках същото. Казах му: "Ами хайде да си направим дете". И Мария се "получи" от раз. Дейвид също се роди от човек, който не е голямата ми любов.

- Дейвид какво дете е?

- Има инженерна мисъл, обича да строи кули с шоколадови бонбони, а пипне ли лего, го строи както той реши. Получава му се. Много го обичам.

- Говориш само за близките си, не каза нищо за мъжа, в когото си влюбена.

- Познаваме се от малки, когато бяхме по лагери в Говедарци. Той оттогава е бил влюбен в мен. През лятото, когато дойдох, и го видях случайно. Той беше причината, заради която исках да се върна у нас. Любовта ме удари изведнъж. А сега с него се виждаме само като приятели. Но засега. Кой знае после?

Реклама
Реклама
Реклама