Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители: Не бръмбари в играчките, а диалог срещу агресията

Коя е тя?

Янка Такева е завършила педагогическия факултет на Софийския университет в Благоевград. Има 2 специализации и първи клас квалификация. Работила е като учител от 1974 до 1980 г. Директор на дом за сирация в кв. Драгалевци от 1980 до 1987 г. и главен специалист на управление "Просвета" в община "Красна поляна" в София от 1987 до 1990 г. През 2000 г. завършва магистърска степен по управление на човешките ресурси в Пловдивския университет. Носител на орден "Стара планина“ I степен през 2016 г. Председател на Синдиката на българските учители към КНСБ от 1994 г.

- Г-жа Такева, проблемът с тормоза в детските градини и използването на бръмбари за осветяването му ескалира. Родители искат да се поставят записващи устройства в забавачниците. Това ще произведе ли ефект, или ще задълбочи проблема?

- Използването на бръмбари и други средства за записване в детските градини няма да реши нищо, напротив, ще задълбочи проблема. По този начин стресът и агресията както у възпитатели, така и в децата ще се увеличат и ще провокират изкуствено поведение във всички участници в това опорочено взаимоотношение. Несъзнателно ще се създаде изкуствено поведение, което не прави услуга на абсолютно никого. Не трябва да правим фалшиво поколение. Необходимо е просто да говорим повече помежду си и заедно да разрешаваме невралгичните въпроси. Обществото трябва да разбере, че подобни оруелски средства са пагубни. Затова трябва тези неща да се изговарят и да се търсят мерки съобразно диалога и комуникацията между родители, учители, възпитатели, институции, а не някакво си подслушване да играе ролята на инстанция за правилно възпитание.

- Какъв е апелът на синдиката на учителите като институция към обществото?

- Ние от синдиката подканваме да се засили изключително много общуването и комуникацията между родители и учители. Ако родител забележи, че има някаква промяна в поведението на детето, че има нещо, което го притеснява, веднага може да потърси помощ от самите учители, директори, обществени съвети, които са създадени именно с тази цел да бъдат посредник. Не може, не е правилно просто да дойдеш до оградата на детската градина и да пуснеш детето да се качи по стълбите и да му сложиш бръмбар в играчката. Ако има някакви съмнение, не само че не е проблем, но е задължително родителят да се качи, да влезе в групата, да се интересува, да комуникира с учителки, директор. Ако те не обърнат внимание, има други контролни институции.

- Не се ли забавя по този начин процесът на отреагиране при съмнение за тормоз и насилие?

- Не, разбира се. Обратната реакция се осъществява за ден-два, тъй като децата винаги са били и ще бъдат най-важният приоритет. Подчертавам дебело за сетен път, че в основата на учебно-възпитателния и социализиращ процес стои общуването, конструктивният диалог, а не поставянето на бръмбари, скрити камери и какво ли още не.

Когато и по което време да отворите историята на българското образование, ще откриете проблеми от подобно естество. Но винаги е съществувало и желанието за решаването им, и то чрез говоренето, търсене на взаимни методи и средства на работа.

- Нали все пак говорим за професионалисти. Защо се стига дотук?

- Не оправдавам никого, но работата на възпитатели и учители е изключително тежка и стресова. В една група има приблизително по 30 деца, всяко от което е различно и със своите собствени психически особености. Липсата на желано разбирателство усложнява още повече процеса на възпитание и грижа и допълнително нагнетява отношенията във всяка една брънка от веригата в изграждането на младия човек. Искам да посоча, че днес децата са изключително различни. Само едно дете в групата да бъде хиперактивно, и се усложнява всичко. Да не говорим, че 12% от днешните децата са хиперактивни. Последните официални статистически данни сочат, че имаме 9036 деца в образователната система, които са с увреждания. Трябва да разбираме както родителя, така и учителя. Това е бреме, мъка, с която обаче можем заедно да се борим. А не да си пречим, като се подслушваме и действаме като шпиони на самите себе си. Това са площадни изяви, които вредят най-вече на децата, но сякаш хората не искат да го осъзнаят. Проблемът няма да се разреши, като се публикува в интернет или излъчи по телевизията това, което само може да се задълбочи по този начин.

- Какво да се направи, след като хората вече треперят да не би и тяхното дете да попадне под шамарите и обидите на изнервени до крайност учители?

- Само да отбележа, че от 4000 образователни звена излязоха наяве 11 случая. Ние сме поискали по официален път да се разработят нови програми относно квалификациите на учителите и останалия персонал за преодоляване на стреса. Ще дам пример от моята практика. Като бях млада учителка, капачките на колената ми са треперели и изпадах в ступор, защото имах детенце с епилепсия, а майката беше спестила това. Преди дни работихме по едни подобен случай. На хиперактивно дете се оказват нужните грижи, но майката категорично не признава и заявява, че рожбата й няма никакви проблеми. Ето това не е редно. Експертите искат да помогнат, но майката не желае.

- Откъде идва цялата тази агресия между деца, ученици, между учители и техните възпитаници и обратно?

- Първо, обществото създаде един много лош образ на образователните институции и всеки мисли, че учителят е виновен за нещата, които се случват с неговото дете. Сякаш хората са забравили каква е ролята на семейството. Ние всички много добре знаем, че първите 7 години от отглеждането на детето са чист отпечатък на семейното поведение. Те са като административен печат върху съзнанието на детето. И оттук нататък вече се наслагват всички онези процеси, които се развиват в социалната и обществената среда. Безспорно другият основополагащ факт е, че днешните деца имат други интереси. Социалният опит на родителя не може да се пренесе върху децата, защото той е бил в друго време на развитие на обществото ни. След 10 години картината едновременно ще се обогати и промени заради острото врязване на дигиталните технологии. Имаме междупоколенческо разминаване, което винаги е съпътствало развитието на човечеството с различни темпове. Именно тук е ролята на учителят, който се отдава на това призвание и който изпълнява функцията на медиатор и катализатор в обществото и развитието му посредством възпитанието на децата.

- Посочете конкретни мерки, чрез които да се бори агресията в забавачниците?

- Трябва да започнем от бюджетите. За да може да се създадат условия учителите да работят в групи не по 30, а по 15 деца трябва държавата да отпусне допълнително 6 млн. лв. за детските градини. Това ще спомогне за набирането на повече професионалисти. Така ще могат да се назначат и повече педагогически съветници и психолози в детските градини, логопеди, ресурни учители. Това е изключително важно, тъй като от тези 11 случая на насилие в детските градини синдикатът направи проучване, че в 8 от тях децата имат проблеми и нужда от подкрепа на специалисти.

Христо ГЕНАДИЕВ