Килърът Венцислав Николов от килията в Белене: От убиец станах ученик

Срамувам се от себе си, една година съм в школото, не знаех да чета и пиша

"Втора година съм в училището на затвора в Белене. Като влязох, не знаех нито да говоря, нито да пиша на български. Хубаво е, че зад решетките има училище и е добре да има повече класове."

Това споделя Венцислав Николов в учебната стая на затвора в Белене. 33-годишният килър се разкайва за убийството, което извършва в Добрич. Заради него ще лежи 12 години в пандиза. Прави пълни самопризнания както след кървавото меле, така и пред екипа на "България Днес" и шефа на затворниците в Белене Сунай Ремзи.

Именно той организира открития курс за реинтеграция в затвора на остров Персин. Там среща си дават осъдени както за убийства, така и за кражби, грабежи, сводничество. Сунай учи колегите си грешници как и защо трябва да забравят престъпното си минало и да станат чисто нови хора след излизането си на свобода.

"От прокуратурата искаха да ми дадат доживотна присъда, но направих самопризнания и делото мина по съкратената процедура. Имах много добро семейство, деца и добре платена работа. Взехме къща с жена ми. От 2014 г. съм в затвора. Сега разбирам, че жена ми е изоставила къщата", споделя Венцислав пред вестника, Сунай и останалите ученици в пандиза.

И продължава: "Бях пиян. Жена ми каза да не излизам никъде. Отидох да взема желязо. Той искаше да ме убие. Ако не го бях убил аз, той мен щеше да убие. Така станах килър", разказва пандизчията и добавя, че се срамува от себе си.

"Майка ми не дойде дори в ареста да ме види, защото съм убиец. Имам четири деца, които ходят на училище и жена, която ме обича и ме чака. Не ме е изоставила. Аз й вярвам и тя ми вярва. Големият ми син е на 13 години, работи и помага на братята си. Сега той е глава на семейството", разправя Венцислав.

Отношенията с големия му син са променливи. "Има дни, в които много добре се разбираме. Но има и такива, в които ме обижда. Казва ми: "Татко, ти си убиец, остави ме. Нямаме къща, ходя за 5-10 лв. да работя. Ти си в затвора, майка ми е на легло оперирана и няма кой да ни помага", допълва затворникът и казва, че жена му е оперирана от рак.

Тя трябва да плати присъдената кръвнина и затова са взели къщата им.

"Борим се за общинско жилище. Гледам първо да намеря дом, за да има къде да живея. Да си прегърна и оправя децата. Имам много добро поведение в затвора и уважението на персонала на пандиза. Като изляза, никога няма да оставя децата си да крадат", обещава лишеният от свобода.

От своя страна Сунай Ремзи споделя, че с хъс и воля организира обучения и програми за самокоригиране на затворниците зад решетките. От нас - за нас, както самият той обича да казва.

"Ние сме човеци сгрешили, нарушили българските закони. И не можем да чакаме администрацията да направи нещо, докато ние самите имаме такива възможности, знаем как да ги предложим и защитим пред администрацията. Съдействат ни те да се случват и приветстват нашите начинания", споделя Сунай след изповедта на Венцислав Николов.

Ферди: Няма да крада като баща ми

"Ако нямам пари, вече няма да отида да крада навън. Искам да кажа на хората, преди да почнат да крадат и да ползват наркотици, да премислят нещата, а да не съжаляват за грешките си."

Това сподели в открития урок 26-годишният Ферди Феимов. Русенецът ще лежи 2 години и 10 месеца в затвора за притежание на наркотици.

"Тревата ми е любимият наркотик. Всеки ден пуша трева. Пари намирам, като крада. Затова съм в затвора. Баща ми също лежа в затвора и ми разказваше много неща. Не го послушах и последвах неговия път", споделя лишеният от свобода.