Писателят Калин Терзийски: Щях да стана един много свестен лекар в сивия поток на живота

Кой е той:

Калин Терзийски е роден в София през 1970 г., завършил е Националната природоматематическа гимназия в София, през 1996 г. завършва медицина в Софийския с отличие. През 2010 г. романът му ,,Алкохол“ е награден за най-продавана книга на годината. През 2011 г. е награден в Брюксел с първата за България Европейска награда за литература – за сборника ,,Има ли кой да ви обича“. През 2012 г. получава ,,Златно перо“ - награда за принос в българската литература. Книгите на писателя Калин Терзийски са издавани на английски, руски, чешки, немски и други езици.

- Каква е твоята борба Кайо?

- Борбата ми не само сега, а от много години е за професионализиране на писателския труд и въобще на труда на човека, занимаващ се професионално със слово. Трудът на писателя, на журналистите, колумнистите, на тия, които работят със словото и чрез словото, влияят на хората. Само човекът, който работи с целите си сили, с целия си потенциал, с цялата си способност, с цялата си енергия, който отдава напълно едно нещо, го прави наистина добре. Всеки човек, когато отдаде всичко в едно дело, той го прави наистина добре. Когато някой изкарва хляба си и живее по някакъв начин, а между другото твори, да кажем, романи, тези романи са между другото, личи си, че са писани между другото. Някой моментално ще каже, че Чехов е бил лекар. Чехов, когато е започнал да печели пари от късите си разкази, които е пишел за вестниците, се е отказал от медицината. Той е бил лекар изключително проформа. Не може човек да прави неща между другото.

- Новият ти роман „Разкажи ми“ е роман за писането, но не е ли всъщност книга за вдъхновението?

Става въпрос за един от най-важните човешки въпроси - след като сме живи, какво да направим с живота си. Това се случва не на двайсет години или на трийсет, защото тогава се занимаваме с какви ли не глупости и за благото на конформизма да живеем като всички други. И аз така щях да стана един много свестен лекар просто защото така е добре. Престижно е, съвсем прилично е. Като другите се вписваш идеално, без да блестиш, елегантно и удобно, ергономично се включваш в сивия поток на живота. Там е и удобно някак си. Но си казваш: това ли ще е на четирийсет целият ми живот? И като лекар може да се осъществиш, но лекарят не твори. Той спасява сътворени вече неща. Лекарят е велик човек, но той е до твореца. А творецът създава невиждани неща.

- Този роман за паметта ли е?

- Това е роман за паметта, също и за бъдещето, защото завърша с котва в бъдещето.

- Последният мохикан ли си, или новият Колумб?

- Ако ти не се самоопределиш много категорично, ти ще пропаднеш в миналото. Аз разказвам своето минало като писател в „Разкажи ми“ . Разказвам винаги за себе си в книгите, защото така е честно и смислено. Всеки сериозен писател пише за живота си. Той няма за какво друго да пише. Това е книга за всеки, който е решен, че ще върви по пътя на осъзнаването, а не на бързото припряно живеене без осъзнаване.

- Какво ти дава осъзнаването?

- Мисленето е сложен процес. Ние не знаем как точно мислим. Той непрекъснато получава прозрения, които не знае откъде му идват. Ако си материалист, ще смяташ, че ти идват от несъзнаваното, ако не си, ще смяташ от света на идеите, отвъдното.

Всичко е материално, това е ясно. Но това по никакъв начин не изключва Бог, ако е имало Голям взрив, защо да не кажем, че това е почукването на Бог с пръст. Бог е иманентен, той е сега тук и във всичко, защото аз чета Евангелието и там е казано, където сме двама, там съм и аз, където има добра дума, там е Христос, ако някой се съмнява в него, там е пак Христос. Аз по никакъв начин не споря с атомистите, материалистите. И аз съм учен, завършил съм все материалистични дисциплини. Бог е прекалено голям, за да му пречи нашата човешка наука.

- Ще има ли ново поколение като от филма „Коса“?

- Страхотен въпрос, защото дългите ми коси не приличат вече на дълги. Няма как да няма ново поколение „Коса“ - феноменът на откъсващо се от кървавата кочина, на войнолюбщината, на милитаризма, на меркантилността, на консумацията, на унищожаването на природата. Не може да няма ново поколение „Коса“. Богомилите например преди хиляда години са били нещо такова, после идват хипитата и те са изчезнали. Хубаво е, че никой не ги е избил с изключение на Джон Ленън, Джими Хендрикс, Джим Морисън и още малко други. Сега хипита няма.

- Какво е сегашното поколение?

- Много объркано и нещастно. Страх ги е да рискуват - те са видели, образно казано, изпуснатия материален живот и как може да отидеш в канавката и да ти приключи животът, ако не се придържаш към правия път на човек като хората, на конформиста. По твое време и мое време не са умирали като клошари и полумъртви млади хора. И те са видели как доста добре се живее като конформист, като си купиш една хубавичка кола и хубавичка работа си намериш, а на другата страна стои провалилият се човек, който умира в миязми и гангрени. И те знаят, ето, ако не карам по правия път, ще ми се ебе майката и затова те са такива едни доста наплашени конформисти. Мен животът се е опитал толкова пъти да ме уплаши, но не успя.

- Но нали си прокарал собствен път, Кайо?

- Надявам се да съм.

- Вървиш все напред и не по утъпкани пътища. А защо да не си като всички?

- Защото едно от трагичните неща за човека е да не се усети единствен в света сам по себе си, такъв един със свой си път, със свои мисли и въпреки това обичан и харесван човек.

- Кайо, кога е късно да промениш съдбата си?

- Когато си умрял.

Въпросите към писателя Калин Терзийски зададе поетът Росен Желязков