Директорът на Сатиричния театър "Алеко Константинов" Калин Сърменов: "ЗЛАТЕН КУКЕРИЧАР" ЗА ПОЛИТИЦИ

Славчо Пеев е носителят на приза на Сатирата

Кой е той

Калин Сърменов е роден в София на 25 май 1963 г. Завършил е две специалности в НАТФИЗ - актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски и кинорежисура при Мариана Евстатиева. Той е сред основателите на култовите групи "Контрол" и "Чувал-Чувал", автор е на хитове като "Леле, како" и "Булка". Има два брака и две деца. Повече от 15 години е собственик на рекламна агенция. Стана популярен в ролята на Милото в сериала "Седем часа разлика". В момента е директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов".

- Г-н Сърменов, откъде дойде идеята ви да възобновите наградата "Кукерикон"?

- В основата е кукерът, символът на Сатиричния театър. А "кукерикон" е като "сатирикона". "Сатирикона" и "кукерикона" събрахме на едно място. Това е нашето отношение, създавайки нова дума към това, което ще направим съвсем скоро. Вътре се събира всичко. Тези награди са само за хумор и сатира, за нищо друго, те са много форматирани и са на национално ниво. Обхващат всички театри, като гледахме може би над 28 представления и всичко, което е правено през миналата година. Имаме награди за главни мъжки и женски роли, за спектакъл, за режисура и, разбира се, голямата награда на името на Георги Калоянчев, която миналият път беше дадена на Стоянка Мутафова, сега ще получи Славчо Пеев.

- Кой избира тези, които ще наградите?

- Жури е целият художествен съвет на Сатиричния театър - там са драматурзите, хората, които се занимават и с пиара. Наградата ще има парично изражение в един плик и знака на Сатирата - кукера в плакет, много хубав, който Реджо направи. Няма да е статуетка наградата, както първия път, тъй като статуетката заема едно специфично място, което човек подмества, за да изчисти прахта. Докато слагането на плакета на стената е съвсем друг тип изживяване, остава си там. И от тази гледна точка маркетингово решихме да даваме плакети, които носят духа на това, което искаме да кажем, и те ще бъдат много по-близо до притежателите им, отколкото въпросната статуетка, която вечно ще пречи.

- Имате ли си любим спектакъл, който сте номинирали?

- Разбира се, имам едно представление, което много ми харесва на Народния театър, но няма да кажа повече, преди хората да са дошли на 1 април - Деня на хумора и сатирата в нашия театър. Факт е, че всеки има свое любимо представление. Сега за съжаление имахме малко време - шест месеца, но ми се ще следващия път да го организираме по-пищно и мащабно. При избора на спектакъл условието е да е излязъл през предишната година, което до голяма степен ни улеснява в избора. На всичкото отгоре в наградите имаме и една част, която е по-важната - даваме "Златен кукеричар" - златното звънче на хората, на ситуациите, на политиката и въобще на хора от социалната среда. Защото, за да има сатира, трябва да има глупости, които някой някъде да върши, някой някъде да не си е свършил работата и затова ние ще се отнесем с огромно уважение към хората, които правят щуротиите в България, за да можем от тях да черпим. Т.е. всички те ще бъдат наградени (смее се).

- Т.е. нещо като "Златен скункс" при "Господари на ефира"?

- Подобно да, но при нас ще е с уважение към човека, на когото ще се връчи тази награда, защото ако няма идиотии, ние няма да можем да съществуваме. Сатирата съществува, смехът също, за да осмее и да покаже недъзите на обществото и на социалната среда. Ако социалната среда и обществото са прекрасни, ние няма да имаме работа (смее се). Затова ще благодарим искрено на всички тези идиоти, благодарение на които ние живеем с този приз.

- Политик ще стане ли негов носител?

- Дааа, ще има и политици. Не можем да минем без ЧЕЗ. Благодарение на ЧЕЗ ние ще съществуваме (смее се).

- Гинка ще дойде ли да си вземе приза?

- Няма да ги връчваме лично призовете на хората, защото смятаме, че прекаленото влизане в конкретика ще създаде излишно напрежение - един ще се обиди, друг няма да го е разбрал, за нас е важно ние какво мислим по въпроса - ще иронизираме всичките тези случки като наградите са символични. Благодарност към идиотите у нас, за да можем да работим. Това ще е като наградите "Златна малинка", но не за артистите. Артистите ще са си в сериозната част на наградените. Иначе цялото представление ще бъде като шоуспектакъл. Искахме да го направим с партньор телевизия, но частните телевизии до последния момент ни лъгаха и никой не ни обърна внимание. Националната телевизия даже не ни прие за среща.

- Свързват името ви с Тончо Токмакчиев?

- Може и да ми свържат името и с Путин, но за съжаление, не съм го виждал (смее се). Майтапът настрана, сигурно ще работим с Тончо. Започваме да развиваме един проект с него, "Кукер кабаре", в Сатирата. Навремето правихме "Кукер кабаре" 1 и 2, в годините то се казваше: "Госпожице, да му отпуснем края". И в България този формат липсва. Няма кабаре. Особено социално кабаре с всичките вътре задължителности на сатирата го няма у нас. Искам да е живо, като го гледате днес, след седмица да бъде различно, да се ъпгрейдва постоянно спрямо ситуацията. Ще направим и нова сцена в края на годината. Сега през лятото влизаме в голям ремонт, ще оправим залата, столовете. Разстоянието между седалките също ще променим, няма да е толкова малко. Ще направим голяма зала и още една, там, където сега е ресторантът, и това ще стане ново помещение, където да се развива т.нар. "кабаре". Искам да направим едно алтернативно пространство, в което да живеят тези различни форми на изкуството, които да носят и друг дух.

- Доста неща променихте или не променихте като постановки?

- Йосиф Сърчаджиев отново е при нас. Той направи две представления със страхотен успех и аз съм най-щастлив от това. Колегите са усмихнати, има дух, неговите са толкова актьорски и задължителни, че човек не може да остане безпристрастен. Направихме и една политическа сатира, която от години не е съществувала - "Да, господин премиер" от Антъни Джей и Джонатан Лин. Колегите в нея - Кръстьо Лафазанов, Мариан Бачев, Тони Минасян, Рада Кайрякова, Константин Икономов и Славчо Пеев, се справят блестящо. Това е вкус, който ми липсваше от години. Сега ще извадим и още една премиера. Откакто съм тук, това е четвъртата премиера. На 26 и 28 март е последната ни премиера за март - "Терапевти", изключително интересен автор - Кристофър Дюранк, написал една пиеса за темата на самотата. Ние живеем в много самотен свят и ако не се надсмеем над себе си, да видим колко сме жалки в съществуването си, няма как да стане. Надявам се представлението да има успех. Аз играя много малка роля там.

- Напоследък се пръкнаха много български филми, каниха ли ви за някоя нашенска лента?

- Снимах в "Полицаите на края на града", сериала на Нова телевизия. Там го играх бандит, когото хващат полицаите (смее се).

- А Михаил Билалов, който ще започне да води играта "Стани богат" по друга телевизия, ще продължи ли да играе в "Името", хитова постановка в Сатирата?

- Да, надявам се, не вярвам да му пречи.

- Представленията с "Трите мечки" как вървят?

- Прекрасно. Талантливи момчета, на които много се радвам. Дано още да продължим да работим заедно.

- Какво ви изморява най-много в театъра?

- Най-много ме изморява мрънкането и това, което се повтаря постоянно, че няма пари и все да търсим евтиното. Това ме побърква. Но да сме живи и здрави, това е най-важното.