Сестра Серафима от Огняновския манастир: Хора, помогнете да спасим храма!

Игуменката изнемогва сама в светата обител

"Хора, моля, помогнете да запазим Бог в сърцата си и неговия дом тук, на земята - храма. Грехота е обител да затваря двери и да се руши. Не издържам сам-сама да поддържам манастира", призовава с разтреперен и изнемощял от умора глас сестра Серафима. Тя е игуменка на манастир "Св. Симеон Стълпник и св. Петка Търновска" в село Огняново край Елин Пелин. От години монахинята сама с двете си ръце поддържа святото място, но вече е на прага на силите и здравето си.

"Помощ отникъде не идва. Сама съм срещу набези на крадци, природни сили, разруха. Дърва, тухли намирам, копая, грижа се за всичко със130 лева пенсия, но колкото и сили да ми дава Бог, съм на 74 години", ридае монахинята.

От думите й става ясно, че цяла зима в обителта вода е нямало, а такава старицата събирала в кофи от капчуците. Преди няколко дни най-накрая тя успяла да убеди чрез непрестанни молби да ремонтират хидропомпата. Но питейна вода продължава да липсва. Кметът на селото също е отвърнал глава от святото място и неговия стопанин.

"Петко, момчето от Огняново, което ми помага, когато може, постоянно го моли да откликне, а той само отвръща. Казва: "Тя Серафима е оправна жена, ще се справи". Хората са забравили отдавна словото божие и състраданието и са издигнали в култ егоизма и материалното. Това води само до оскотяване и вледеняване на душата", плаче игуменката. Заради липсата на средства манастирът отваря врати само в събота. Козирки и навеси са изгнили от снега, течове рушат стаите, а баня и тоалетна няма. Серафима ходи всеки ден пеша, тъй като и колата не работи. Страх я е да замръква в храма заради набези на цигани и отсяда у познати по околните села. Въпреки изпитанията с треперещи ръце тя поддържа параклиса, градината, езерцето с лилиите, а миряните казват, че е създала райско кътче.

Преди броени дни е пуснала молба до Софийската метрополия и проси благоразположението на висшите духовници. За сетен път тя моли да й бъдат пратени две монахини, с които да посреща несгодите и да се бори за запазването на манастира. Чрез вестника сестра Серафима апелира всеки, който носи вярата в душата си и иска да откликне, да посети манастира в някоя събота и да помогне с каквото може.

"Който както може, само помогнете. В просякиня се превърнах, но грехота е храм дверите си да затвори, защото сме забравили да вярваме и да обичаме!"

Христо ГЕНАДИЕВ