Доайенът в алпинизма Петър Атанасов: Шерпите печелят много от спасителни акции

- Г-н Атанасов, когато няма намерено тяло, как се обявява дали даденият алпинист е загинал, все пак категорично доказателство няма?

- Специална процедура няма. Тези, които организират спасителната или вече издирвателната акция, могат да решат какво да обявят, дали се е случило непоправимото.

Другият вариант е близките на изчезналия алпинист да го обявят за мъртъв. Това обикновено става официално, когато акцията бъде прекратена и вече няма да се предприема нищо. Но няма срок за това, нито процедура.

Наскоро имаше подобен случай на Нанга Парбат. В двойка катереха една французойка и един поляк, които закъсаха на голяма височина. Наложи се да бъде организирана мащабна спасителна акция, да бъдат изпратени хеликоптери. Спешно, дори с активност и през нощта, спасителите действаха и успяха да стигнат до момичето и да му помогнат. Но не намират момчето въпреки усилията, продължили дълги часове. Тогава спасителите и близките на полския алпинист решават, че той просто не може да издържи толкова време и че за него вече няма никакъв шанс.

Колкото по-дълго продължава една такава акция, толкова по-голяма е възможността тя да доведе до нови жертви. А да остават още гробове сред снеговете е последното, което може да се допусне.

Трудно е и за самите спасители да вземат решение да оставят някого в планината, но това е положението.

- Според колеги на Боян тези акции се проточват максимално, защото шерпите и другите спасители печелят сериозни суми за всеки ден и всяко начинание, така ли е наистина?

- Мога да кажа, че днешните шерпи са се променили страшно много от предшествениците си. Дотолкова, че нямат нищо общо с побратимите си от времената, когато алпинизмът в Хималаите не бе така развит. Тогава шерпите бяха лоялни и жертвоготовни участници в експедициите.

С времето и с развитието на комерсиалните експедиции хората са се променили. Те струват много пари, правят се обороти от десетки милиони долари на сезон. И те също гледат да припечелят максимално.

- Катерилите осемхилядници в Хималаите твърдят, че не е много рядко срещана гледката на тела на замръзнали алпинисти. Не могат ли да бъдат свалени?

- Такива гледки има най-вече под Еверест, около другите първенци е по-рядко, но да, срещат се. Практика е, когато видиш замръзнал колега, да го погребеш в някоя ледена цепнатина, ако има такава наблизо, разбира се. Но вече на голяма височина, особено при атака към върха, това е невъзможно. Просто трябва да продължиш, защото собственият ти живот така или иначе е в риск.

Сред хората се говорят разни неща как трябва да се помогне, но високо в планината такива неща няма. Там всеки е сам за себе си, особено над 8000 м. От щурмовия лагер нагоре човек едва може да носи сам себе си, та камо ли да е в състояние да помага на друг. Когато някой закъса там, просто няма никакъв начин да му се помогне. Всеки, когато тръгва нагоре, го знае и знае, че ако той самият изпадне в критична ситуация, няма да има подкрепа.

Преди време питаха за това и самия Боян, а той отговори, че е приел тази практика като част от играта.

- Споделяте ли мнението, че Боян е надценил възможностите заради натрупаното самочувствие от досегашните си успехи? Той е ходел сам напред, а под Шиша Пангма има стена, за изкачването на която трябва да има втори за осигуряване.

- Не, не мисля, че става въпрос за надценяване. Просто в Хималаите е много лесно всичко да се обърка, да направиш грешната стъпка. Не става въпрос, че си е повярвал твърде много заради предишните постижения.

А това, че е ходел сам напред, той го е правел, за да се разграничава от групата, от тълпата, ако щете. Боян искаше да е в челните редици и да се разграничи от комерсиалните алпинисти. Понякога се случва, за да стъпиш на върха, да ти се налага да чакаш буквално на опашка и да мръзнеш излишно.

Но няма как даден алпинист да избяга от тези експедиции, защото е напълно невъзможно сам да си организира собственото изкачване. Затова Боян отиваше с групата до базовия лагер, но след това тръгваше сам. Той търсеше този "чист" алпинизъм. Искаше да изкачи върха, да си свърши работата и да изчезва оттам, вместо да се бута с хора, които може би са за първи път в планината.

- Всички алпинисти ли са наясно, че нещата могат да се объркат и в края на краищата да завършат фатално?

- Да, на всеки му е ясно. Но погледнато от другата страна, никой не тръгва, за да умира. Всеки отива с най-добрите си мисли, убеждението, че всичко ще мине както трябва и той ще се завърне у дома жив и здрав.