Боби Христов, момчето, което води битка да проходи: Катастрофата ме прероди

Бях 22 дни в кома, живея нов живот

КОЙ Е ТОЙ

Вече осем години Боби Христов води тежка битка да проходи отново и да бъде пълноценен човек. След тежка катастрофа с мотор изпада в кома. Животът му е спасен от лекари, а оттогава всеки ден е борба за оцеляване. Как върви лечението му в Москва, кои хора му протегнаха ръка и как намери любовта - четете в следващите редове.

- Боби, здравей! Как върви възстановяването ти?

- Направих серия от 10 вливки на стволови клетки в клиника в Москва. Първия път когато отидох, едва движех главата и лявата си ръка. Сега вече съм много по-уверен в себе си, клякам, седя сам, без да си подпирам гърба, и правя много силови упражнения. Дори дърпам 70-килограмови тежести по 20-30 пъти, без да ми е трудно. Много по-добре съм. На последната вливка от 10-те серии лекарите в Русия ме питаха искам ли да продължа. Казах им - да, разбира се, това е моят път. Ще ходя там, докато се възстановя напълно. Виждам, че има много голям ефект. Много е труден и бавен възстановителният процес за човек с такава тежка травма на гръбначния мозък. Но нещата стават все по-добре и ще продължавам да се боря, докато мога.

- Колко често трябва да се правят вливките?

- Трябва през 3-месеци да ходя на вливки, за да има най-силен ефект от стволовите клетки. Последно бях през юли 2017-а. Просрочих много, защото нямах финансова възможност. Много българи тук и в чужбина помогнаха. Искаха ми 15 000 евро, успях да ги събера благодарение на добри хора и на 20 май заминавам за Русия. Сега трябва да съм много стриктен и да не просрочвам, за да има същия голям ефект. Там се чувствам много добре. Тренирам здраво, правя физиотерапии, вливат ми стволови клетки, правят ми лечебни масажи. Всичко това ми влияе много добре на тялото и аз се чувствам отлично. Оставам по две седмици всеки път. Първата седмица ми вливат едната доза, а следващата и другата. Правя изключително интензивна рехабилитация. Сега отново ще ми извличат стволови клетки и ще ги замразяват. Затова този път ще остана три седмици.

- Кога се надяваш отново да си на крака?

- В Москва ми казват така - на 100% ще се оправиш на 70-80%, но никой не може да каже кога точно ще се случи. Въпросът е как тренирам и колко. Защото има хора, които ходят само за вливки на стволови клетки и си мислят, че само това ще ги оправи. Те не са панацея, а ускоряват процеса на възстановяване. Ако те са 30% от лечението, 70% са яки тренировки и воля. Не чакам само да ходя в Русия, а всеки ден вкъщи тренирам. Няма Коледа, няма Нова година, няма рожден ден, нито събота и неделя. За мен няма почивен ден. Всеки ден гледам да се движа и да тренирам, тогава се чувствам активен и добре психически. Щом духът ти е добре, то и тялото ти също ще се подобрява.

- Кои известни хора ти помагат?

- От няколко месеца се заеха с мен ММА бойци, самбисти, състезатели по муай тай. Благой Иванов-Багата е зад гърба ми и много ми помогна. Росен Димитров-Близнака е неотлъчно до мен. Помага ми да слагаме кутии за дарения, окуражава ме. Страшно много ми помага. Обичам го тоя човек. Появи се в живота ми и без аз да го карам. Просто повярва в мен и иска да ми помогне да се изправя на крака. Влади Генов, Веселин Веселинов и Георги Валентинов също много ми помагат. Тези спортисти ми дават и една много голяма морална подкрепа. Надъхват ме и ме мотивират постоянно.

- Преосмисли ли живота си след инцидента?

- Определено. Преоцених абсолютно всички неща от живота. Катастрофата като че ли ме прероди и живея нов живот. Бях в кома 8 дни, а след това в изкуствена кома две седмици. Опомних се след месец и половина в болницата и не знаех какво се е случило и защо съм тук. Да, аз се преродих. Не съм искал в никакъв случай да се случи подобно нещо, най-малкото да съм 8 години в този затвор и да не мога да мръдна. Но се научих, че да обичам е най-хубавото. Запознах се с много нови хора, които са ми истински приятели. Най-страшният затвор е този да не можеш да станеш, да не можеш да се обърнеш, да прегърнеш майка си, да целунеш приятелката си. Най-жестокият затвор е на собственото тяло. Искам да се спася от него, да съм отново активен и самостоятелен. Да правя нещата без чужда помощ. Срещнах любовта. Споделих клип във Фейсбук и тя го е видяла, без да се познаваме дотогава. Запознахме се, започнахме комуникация и след време ми каза, че е готова да е до мен в битката ми и да сме щастливи. И ето - сега сме щастливи заедно.

- Какво искаш да кажеш на близки и непознати?

- Благодаря на хората, които 8 години не ме оставиха и вярват в мен. И на тези, които се появиха в живота ми. Искам да помоля хората за нещо много малко - ако им е възможно, да изпратят есемес с текст DMS BOBI на кратък номер 17 777. Струва само левче, но за мен е още една крачка напред към спасението.