Гъбите изчезват

Гъбите в Родопите изчезнаха!

Дългото засушаване постави под въпрос началото на сезона на беритба на диворастящи гъби, алармираха пред "България Днес" берачи с дългогодишен опит.

"В горите могат да се срещнат почти всички видове, но количествата им са много малки. Валежите тази година бяха прекалено скромни и това веднага се отразява на продукцията. През последните години масово се появиха берачи от ромски произход, които нямат професионални познания, не уважават териториите и съсипват реколтата за следващите години", коментират експерти.

Проблемът с гъбите е от няколко години и вече се превръща в тенденция. Гъбари отчитат, че изчезват дори отровните видове. В горите в Родопите могат да се видят групи от берачи, които обикалят с часове и не могат да напълнят торбите си. Попадат най-често на стари кладници. Те се срещат най-често от късна есен до падане на сняг, но понякога и през ранна пролет.

"Очаквахме доста по-различен сезон, но се оказва твърде слаб. Има много желаещи да берат гъби, но количествата им са ограничени. Надяваме се в близките дни обстановката да се промени и гъбата да тръгне масово", коментира пред регионална медия родопчанката Захаринка Билянова - собственик на пункт за изкупуване на гъби.

Бедственото положение принудило български берачи да преминават границата с Гърция и да търсят гъби в южната ни съседка. За тяхно разочарование там попадали на сходна ситуация - малки количества и сериозно засушаване. Нашенците преминават границата на собствени риск, тъй като българските гъбари нямат право да берат пачи крак в Гърция. Това стана ясно още преди година от писмо на областния управител на Драма, който наложи редица ограничения за сънародниците ни.

Южните ни съседи предупреждават, че гранични полицаи ще правят проверки на превозните средства и ако се установи незаконна продукция, ще бъде конфискувана. Финансови санкции не са уточнени, но е споменато, че заради всекидневното преминаване на планински масиви и котловини от български граждани гъбите изчезват. Гърците се позовават на директива на Европейския съюз от 1998 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата природа.

Пачият крак е високо ценена гъба за приготвяне на различни ястия. Добре се комбинира с яйца, кашкавал и различни меса. Приготвя се чрез варене, пържене или печене, а поради твърдостта й времето за кулинарна обработка е по-дълго. Пачият крак може да се сбърка на външен вид със силно отровния вид горчива миризливка (Omphalotus olearius). Различават се по място на растеж: пачият крак расте само на почва, а горчивата миризливка - на изгнила широколистна дървесина.

Липсата на гъби се е отразила и на изкупните цени, които са скочили. Манатарките в Родопите се изкупуват за 12 лева за килограм, а смърчкулата (ядлива торбеста гъба) достига до впечатляващите 40 лева за кило. За майската гъба се дават по 30 лв., а челядинката е по 6 лв.

Челядинката често е срещана в трева по пасища, поляни, ниви и градини. Може да бъде открита в България, както и в Европа и Северна Америка и навсякъде е ценена ядлива гъба. Лесно се разпознава и расте на същите места всяка година (стига да има достатъчно влажност), и то на големи групи. Някои групи се разширяват толкова, че формират тъй наричаните "самодивски кръгове". Гъбата се търгува прясна, сушена и маринована.

Проблеми с изчезващи гъби има и в Централна България и Пиринския край. От Българската академия на науките (БАН) обявиха, че през последните години диворастящите гъби у нас са намалели с около 40%. Основен фактор за това е неблагоприятното време през годината и най-вече липсата на валежи.