Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/6880502 www.bgdnes.bg

Анита Гълъбова, майката на блъснатото от кметски джип момче: Ивайло още плаче и се стряска на пътя

Трябваше да има наказание от съда, вярвах в справедливата присъда

Коя е тя

Анита Глъбова е майка на малкия Ивайло, който беше блъснат с джип от бившия кмет на Трън Станислав Николов преди две години. Тя от дълги години е начален учител и възпитател в единственото училище в града - СУ "Гео Милев". Тежкият инцидент със сина й, при който той по чудо не губи живота си, става пред сградата на школото.

Първоначалната версия на разследващите беше, че едва ли не детето само се е блъснало в кметския джип. Впоследствие експертизи и свидетели доказват, че вина за инцидента има градският управник. Изненадващо той е оправдан от Районния съд в Трън. Решението на магистратите е шокиращо и абсурдно за близките на пострадалото дете, които преминаха през истински ад след катастрофата.

Реклама

- Госпожо Гълъбова, през какво лечение се наложи да премине детето ви от катастрофата до момента?

- Ивайло беше в първи клас, когато бе блъснат от джипа на тогавашния кмет на Трън Станислав Николов. Веднага след катастрофата претърпя животоспасяваща операция в "Пирогов". След нея 10 дни беше в реанимация и още осем на лечение в детско коремно отделение. През тези дни бях денонощно с него. Благодаря на наблюдаващия лекар д-р Стоилов, който продължи да следи състоянието на детето ми повече от година след изписването.

Първите пет месеца се грижехме за физическото оцеляване на Ивайло, защото не знаехме дали ще се възстанови. Беше много слаб, тежеше едва 17 килограма. Наложи се да го водя на възстановителни процедури във Велинград. Те се отразиха много добре на чувствителността му. Една година спазваше строг хранителен режим заради операцията на черния дроб. И към момента продължавам да внимавам какво яде. Заради последствията от катастрофата Ивайло не можа да завърши първи клас с другарчетата си. Беше на индивидуално обучение. Учители идваха вкъщи да му преподават материала.

- Как е Ивайло в момента? Преодоля ли шока от катастрофата?

- В момента ходи на психолог. Преодоля шока от катастрофата, кошмарите, спомените. През цялата първа година след катастрофата се срамуваше от белезите си от операцията. Заради това не искаше да излиза навън и да го виждат съучениците му. Страхуваше се да пресича улицата и се стряскаше на пътя. Налагаше ни се ходим често на контролни прегледи в "Пирогов", през целия път детето плачеше. След операцията имаше изписани ваксини, които личният лекар поставяше. Тези посещения бяха много мъчителни за Ивайло и за нас. Той не позволяваше на лекарите да го докоснат. Трима души от семейството го държахме, за да му ги поставят ваксините. Изпитваше страх от лекари и инжекции след операцията и дългото лечение в болницата.

- Кога за първи път Ивайло се срещна с други деца след инцидента?

Реклама

- Операцията беше през ноември 2015 г. За първи път го събрах с деца на 24 май, когато беше манифестацията за празника. Постъпих така, защото прецених, че контактът със съучениците ще му донесе радост. Едно дете директно го попита: "Кой те блъсна?". При въпроса Ивайло се притесни и пребледня. Имаше случай, при който при спречкване с едно дете то му каза: "Ти нямаш черен дроб". Той много се разстрои. Към момента вече преодоля страха и кошмарите от миналото.

- Какъв режим трябва да спазва заради последствията от катастрофата?

- Една година спазваше много строг хранителен режим заради операцията на черния дроб. Пазя сина си от физическа преумора. Вирусните инфекции, предимно на стомашно-чревния тракт, при него протичат много тежко. Заради това миналата есен два пъти беше в болница, на системи. Това е така, защото далака го няма, а той носи антитела, и при липсата му имунната система е по-слаба. Приключиха контролните му прегледи, които продължиха една година. Черният дроб е възстановен, но има прекъснати жлъчни пътища и една от вените.

- Може ли да спортува, да играе с другите деца, или му налагате ограничения?

- Може да спортува, но максимумът е два часа, след това още толкова почивка. За Ивайло футболът е на първо място. Хобито му е да кара колело, но не му позволявам всеки ден. Разрешавам му само по половин час, защото не бива да се натоварва.

- Как се справя с уроците?

- Математика му е любим предмет. Занимава се много с една стратегическа компютърна игра, която е за интелигентни деца. В този тип игри се развиват качества като концентрация на вниманието, планиране, за тях се изисква обем на паметта. Ивайло има покана да участва в състезание с други деца на такъв тип стратегически игри през септември. Според психолога Ивайло може да се реализира професионално в сферата на информационните технологии и програмните продукти. Това е и мечтата на сина ми. Другата е - да стане футболист, но зависи как ще укрепне.

- Какви емоции ви връхлитат, когато на път за работа към училището всеки ден минавате покрай мястото, на което по чудо не загина детето ви?

- Не съм спокойна, не ми е приятно, въпреки че след катастрофата с Ивайло бяха направени пешеходни пътеки. Дори аз като пресичам, изпитвам стрес. Може би защото детето ми дълго време се стряскаше и аз изживявах всички негови емоции. Придружавам го до училище, другите деца на неговата възраст ходят сами, но аз не смея да го пусна. Никога не е ходил сам на училище. В деня на инцидента се наложи да се върна за две минути до вкъщи, защото бях забравила плик с учебници. Той остана да ме чака на тротоара. Решил е да продължи сам, тогава е блъснат.

- Получихте ли и от кого помощ и подкрепа през тези две години и половина, през които освен грижите за пострадалото си дете трябваше да ходите и по дела в съда?

- Подкрепиха ме семейството, близките ми. Свързахме се с трима адвокати, които се занимават със случаи, свързани с пътно-транспортни произшествия (ПТП). Българският червен кръст ми отпусна еднократна финансова помощ от 1000 лв. веднага след инцидента по програма за деца, пострадали при ПТП. От фирма "Хиполенд" също ми помогнаха еднократно с финансова помощ, без да съм ги търсила.

- От прокуратурата признаха, че има натиск над свидетелка, за да бъде смачкано разследването. На какво отдавате твърдата позиция на тази жена да дава показания срещу кмета, който по това време беше все още на поста?

- Единственият пряк очевидец е Любка Лазарова, която разказа за удара върху Ивайло от кметския джип. Тя беше заплашвана, но въпреки това не се отказа. Нейните показания не бяха уважени по време на досъдебното производство. Тя винаги се разстройва, когато разказва за инцидента. Каза ми, че се е явила като свидетел в името на децата. Имаше предвид, че всички те трябва да бъдат пазени и защитавани.

- Кметът Станислав Николов потърси ли ви след катастрофата, за да се поинтересува за състоянието на Ивайло или да попита дали имате нужда от някаква помощ?

- Той не е имал абсолютно никакъв разговор с мен. Нито попита как е детето, нито поиска извинение.

- Имахте ли дори и най-минимални очаквания, че може да чуете "невиновен" за Николов от съда при наличието на безспорни доказателства и категоричност на експертизите?

- Бях абсолютно сигурна, че ще има справедлива присъда, и вярвах много, че ще бъде дадена. Трябваше да има някакво наказание от съда. Ще обжалваме решението пред по-горната инстанция.

Реклама
Реклама
Реклама