ТАТКО, КЪДЕ СИ?

Сълзи до Нигерия и обратно.

31-годишният Йордан Илиев издирва баща си, който учил медицина в Пловдив

ДИМАНА ДОЙЧИНОВА

"Майка крие кой е баща ми! Искам да го открия, за да разбере, че има син!", с тези думи и сълзи в очите 31-годишният Йордан Илиев потърси "България Днес", за да разкаже своята лична драма и нелека житейска история.

Данчо е плод на краткотрайна връзка между пловдивчанка от ромски произход и студент по медицина в Града под тепетата. Майка му се казва Златка Илиева и има общо 12 деца, всички изоставени в домове за сираци. Единственият цветнокож е именно Йордан. Нещо повече, той е единственото дете, което не знае кой е баща му.

"Всички останали мои братя и сестри знаят кои са биологичните им татковци, само аз не! Другите мъже на майка са цигани, българи и турци. Както се казва - техните деца не са от неизвестни бащи, а са припознати. Само моят се оказва неизвестен, дори съм вписан с майчините имена за презиме и фамилия. Златка цял живот отказва да разкрие истината. Намерих стари снимки и поразпитах познати на т.нар. родителка кой е баща ми. Стигнах само до оскъдната информация, че той е бил студент от Нигерия по медицина в Пловдив. Най-вероятно лекарят не знае, че има дете от Златка, най-вероятно въобще няма представа, че аз съм се появил на бял свят... От хора в града научих и че след години е станал голям лекар, професор, но какви са имената му и дали практикува професията в България - не знам", споделя Йордан.

Още от дете Златка го захвърля в дом в Брацигово, но след навършване на пълнолетие на Илиев се налага да събере малкото си багаж и да се справя сам с несгодите в живота. Аналогична е съдбата и на останалите 11 деца, които Златка оставя в сиропиталищата.

"Златка Илиева е болна от шизофрения, диагнозата е потвърдена с документи. Със заболяването си се оправдава, че не знае и не си спомня как се казва баща ми", посочва още Данчо. За него истината е друга - майката просто не желае умишлено да съобщи имената на медика, за да не го злепоставя пред обществото.

През далечната 1992 г. семейство от Калифорния идва в Брацигово и се спира именно на Йордан. Мъжът и жената, които заради здравословни проблеми не могат да се сдобият със своя рожба, искат да осиновят Данчо. Златка Илиева обаче категорично отказва да се съгласи и подпише документите по процедурата за осиновяване.

"Американците се хванаха за главата, такова нещо не бяха виждали - дете, изоставено в институция, което обаче майката не дава да бъде отглеждано в добри условия и от хора, които милеят за рожба. Накрая извадиха един куфар с пари, който предложиха на майка, и тя пак им отказа да се разпише. Останах в Брацигово да мизерувам, а калифорнийците заминаха с друго детенце, което да отглеждат като свое", връща лентата назад във времето Илиев.

Към днешна дата нещата не са се променили кой знае колко за младия мъж. Той няма дом, живее на улицата и често може да бъде забелязан в центъра на София. Казва, че не е мързелив и работа не го плаши. Доскоро е работил и като помагач в кухнята на известен готвач.

"Срещал съм и много добрина от непознати хора по улиците. Срещал съм и много подигравки. Видимо съм по-различен, а след бежанската криза ме мислят и за бежанец. Понякога се налага да проговарям, за да се убедят, че освен български език не знам и думичка на друг", посочва мъжът.