Реклама
https://www.bgdnes.bg/novini/article/6910546 www.bgdnes.bg

Николай Дойнов

МЛАДОСТТА И ПОЕЗИЯТА СА СИНОНИМИ

Николай Дойнов е роден на 12 февруари 1963 г. в София. Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култура, след това и специалността “Българска филология” в СУ. Започва да публикува стихове още като ученик в различни вестници и списания, които са забелязани от някои от най-добрите български критици. Печели множество награди както за стиховете си, така и за книгите си с лирика. През 1999 г. създава фондация “Национална читалищна мрежа”, чийто председател е и до днес. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий” I степен - 2015 г.; най-високата награда на Министерството на културата “Златен век” - 2012 г., и Почетния знак на президента на Република България - 2011 г. Член на Съюза на българските писатели.

- Господин Дойнов, жива ли е българската поезия?

- Не само че е жива, но и разширява своето пространство в територии, които досега й бяха чужди - рапът например. За много от днешните хора това е то поезията - речитативи, с ударени гласни в края на думата. Но така е в цял свят - да си припомним текстовете на ранните “Мерилиън” или “Пинк Флойд” и много, много други банди, които по същество бяха висока проба поезия как влудяваха традиционалистите и предизвикваха езиков протест.

Реклама

- Пишат ли младите днес поезия?

- Не само че пишат, но и издават. Наскоро бях жури на студентски литературен конкурс и наградените ме вцепениха, като извадиха телефоните си и оттам прочетоха своите творби. Ей Богу, през 80-те, ако ни бяха казали, че ще четем стихове от телефоните си, щяхме да ги изхвърлим през прозорците заради фриволна фантазия. Но истината е тази - в България има може би около 10 000 души, които пишат поезия. А може и да са двойно повече.

- Младите ли са надежда за ново развитие на поезията?

- Младите са въобще надежда! Истината е, че на нас, нашето литературно поколение, ни помагаха. Факт е, че нашите творби се печатаха в списание с 90 000 тираж, имам предвид сп. “Родна реч”, която ни направи известни още като юноши. Награди, конкурси, кабинет на младите писатели студенти и така нататък. И трябва да го кажа, че никой не ни е казвал какво да пишем. Но за това някой ден ще разкажа повече.

- Какво очаквате от конкурса за млади поети?

- Освен мен в журито са още двама култови поети - Златомир Златанов и Цанко Лалев, така че тримата ще се въртим на хорото. Но сериозно - да очакваме да се появи новият Христо Фотев, Борис Христов или Иван Методиев, значи да сме фантазьори. Всеки поет е сам за себе си, всеки е сам пред белия лист. Младите са животът на една нация и ние можем само да им се радваме.

***

По стълбата ни тишината

докосвам въздуха

разлистен

И утрото е пред вратата,

камбана във мен ще

плисне

Косите ти, назад

прибрани,

Ръката, облото ти рамо...

И моите горещи длани

върху гърдите ти от

мрамор

Преди във утринта да

тръгна,

ще се обърна към

жената

Момиче, към което

свърнах

по стълбата на тишината

***

Защото нощен земетръс

поражда свободата

във всичките огнища,

разпалва непосилни страсти,

откроява всяка общност.

Но ние знаем, че на края

ще възпеем минзухарите.

А те

смалени под звездите

ще усещат всяко зрънце

и ще виждат отдалече как

тишината ни нахлупва

островърхата си шапка.

***

Пекарната във

опустяло село

към полунощ се

оживява -

безплътни сенки

преминават

през сърцето й -

на път към воденицата

стаена

между земята и

небето!

И рано заранта с

почуда виждат

различните лица на

калдъръма -

как ще настигнат

другите заминали

и как със себе си

единствено ще вземат

ухаещата светлина

на хляба.

***

1. По каналите на студения въздух

аз се спускам надолу към сушата.

Зад мен някой дишаше глухо

и аз цяла вечност го слушах.

2. Преминавам пространствата бели

но не мога през Вечната зима!

Този сняг покрай нас не е ли

мисълта, че не ще ни има...

3. Но се спускам надолу! Премятам

се като нищожна прашинка!

И навлизам в огромното лято

със сняг във джоба и лед в очите...

***

Светена вода в джоба господен...

Сребърен вятър хвърля сянка отгоре

В пусти пространства, безводни,

идея за облак тежки порти отключва.

Странстващи рицари, блудници, бродници

възхваляват своите родини

Ако сме живи преди зазоряване -

Значи има надежда по пътя ни праведен.

Значи и още, че помним надеждата,

без която всичко ще е вече приключило.

***

Ще те позная в синкавия мрак

по устните ти с дъх на сол и мида

И после ще прекрача твоя праг,

зад който ще намеря Атлантида

***

Към вчера водят пътищата

римски

Къде ли водят майските мъгли

Не трябва много, но да бъде

истинско

Момиче, вечер и един светлик

Така се казва в песента

небесна

Дописани от камъни зелени

Ти чуваш шум, аз слушам песен

Сред цялата неподозирана

вселена

Разцъфнал свят, богат на

цветопади

На багри, светлини и синева

И църквицата кротка сред

площада

Приема пролетния ти парад

Природо, вечна като шесто

чувство

Като душата на Артюр Рембо

Така мъглите стават на изкуство

Сред тях щом срещнем капката

любов

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама