Стамена Дацева
Стамена Дацева е родена през 1995 г. в град Разград. Учи „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Награждавана е в конкурси за изобразително изкуство и литературно творчество. През 2014 и 2015 г. е отличена с II и I място в Националния литературен конкурс „Любовта в нас“, в раздел „Проза“, както и с поощрения от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Лауреат е и на XXXVIII издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” – II място в раздел „Поезия”, а на Втория национален конкурс „Николай Лилиев“ е отличена с III място за стихотворение. През 2016 г. е сред номинираните за Годишната литературна награда на „Литературен вестник“ за млад автор. В Петия национален литературен конкурс „Мара Белчева“ е първият носител на приза за млада поетеса, на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2016 г. е отличена с 2-ра награда и през 2017 г. отново с 2-ра награда. През 2018 г. става носител на II място в Националния литературен конкурс „Море“ и на награда за млад автор в Националния поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков.
Кръв
Навикът да тека напред-назад
през тялото и нещо
да не спира да ме бута –
без време да попитам къде е краят
и все пак зная: има нещо повече
от чистото поддържане на топлината
едно порязване ще ми покаже
свободата в мириса на въздуха,
но в същността ми е:
да се съсиря и да забравя.
Разлика
Ето детето е на три години
и старецът ще си отиде
след точно толкова –
еднакво близо са до нищото.
Разликата е,
че то по-добре помни
какво е да го няма.
Сняг
Искам да направя
снежен човек,
но нямам нито морков,
нито тенджера,
нито дори копче
само сняг.
След смъртта
Баба не се пита
какво ще се случи с нея
след смъртта,
пита се –
какво ще се случи с нас.
Паяк
Домът ми е капан
за всичките ми жертви,
писъкът на всяка муха
е омотан завинаги в леглото ми,
а аз продължавам са строя дом,
в който не мога да заспя.
Размяна
Дядо копае в градината
и търси заровената преди три години
бутилка с вино.
Вместо нея намира римска монета
и не може да се начуди:
колко жадни трябва да са били мъртвите,
че да си плащат.
Мухата в стаята
Всъщност нито ти
наистина искаш да убиеш мухата,
нито мухата
наистина е искала да влезе в стаята ти
и за нея е голямо усилието
да се блъска в затворените прозорци
дори може би по-голямо
от усилието да замахнеш с вестника.
На ръба
Постепенно събитията в главата ти
те избутват до ръба на самия теб.
Казваш си – утре ще скоча,
но не го правиш, постепенно
си построяваш къща там,
правиш си градина, забравяш,
че си на ръба.
Един ден, докато поливаш цветята
една пчела, заинтересованата от теб,
кацва на ръката ти, замахваш
и тя кротко пада – и ти след нея.
Да убиеш цвете
Да посадиш цвете,
да го поливаш,
да цъфти –
всичко по реда си.
Да го изнесеш през зимата навън
само защото е спряло да цъфти
и да си мислиш, че ще го забравиш.
Котката с много имена
Първо кръщаваш котката си,
после повтаряш името й, за да го запомни,
викаш я и въпреки това не идва.
Затова решаваш - тя просто си е котка.
Но никоя котка не е толкова себе си,
че да не чува, когато крещиш в ухото й.
Глухотата й е твоето прозрение –
сега можеш да сменяш името й колкото си искаш
не за друго, а за лично удоволствие
и точно както с Господ, както и да я наричаш
никога няма да те чуе.
