Елена Кьосева

Елена Кьосева е на 23, дипломиран журналист от една година, завършила в Софийски университет. Родена е в Кърджали, учи там до 12 клас. Започва да пише стихове в 3-ти клас. Печели различни детски регионални конкурси. Не спира да пише и като студентка. Вярва, че поезията е най-искреният и най-точен начин човек да споделя големи идеи с малко думи. В момента учи в магистратура в Холандия. Вдъхновява се от стиховете на Христо Ботев и Пенчо Славейков.

 Какво са виновни птиците?

Бели криле се разстилат в небето

изпълват финия въздух на лятото с песен….

Някой иска да спъне крилете, кажете

Какво прави полетът чуден да бъде отнесен

далече? И защо човекът вечно е бесен…

Защо?

Нима не вижда живота на облака

Лесен?

Всичката любов на птиците се крие

в розови облаци и бели лалета

Какво ви пречат птиците, кажете вие

че вечно искате да ги спрете?

Разбирам, че искате да забравите

къде сте родени

и вечно отлагате да погледнете към небето

ранени

нима бихте били

ако си спомните и вие как се лети

Разбирам вашата жажда-

за празни перушини горите

и някой иска все да насажда

мрак и тежест във дните.

Кажете, а птиците какво са виновни горките,

Че вие, вие … не искате да летите?

 Молитва

Ухание на живот....

Нужно ми е да лежа под небе

да усетя твойте капки пот

да видя сърцето ти с мойто сърце

Усещане за споделеност и синя мечта

Нужно ми е да узная как ухаеш

да се слеят устните ми с твойте под дъжда

Гледайки в очите ти аз питам: " И ти ли го желаеш?..."

Гледам те и ти говоря без звук, без слова

Нужно ми е да чуя дъха ти

да ме вдишваш и да гориш ..и аз да горя

да дойдеш и да ме погалиш с пръсти

Нужно ми е да шепнем с тебе

Нужно ми е веч да ме вземеш, Ела!

Дланите да срещнем, да ги слеем

да летим във вечността .....

Красива празнота

Толкова съм празна, толкова много...

Изхвърлих всичко тъмно, грозно.

Спомените?...тях не бих изтрила

Те са всичко, което съм открила

Аз помня достойно..всичко е в мен, в думите ми..и ето-

няма да забравя ни усмивка, ни сълзата дето..

от дете гали лицето ми нежно,

открива истини, кара да чакам копнежно

всяко ново слънце с надежда.

Няма да забравя ни едни очи..

Аз мога, но да ги помня избирам

всички са и болка ,и щастливи дни

ще помня за това- мъдрост да събирам...

Толкова бури видях...

Толкова вятър премина през мойто сърце

Толкова лъчи ме огряха-парещи, горещи..

Омърсих се и отново се раждах в душа на дете.

Толкова радост съзрях и черна, и бяла. Питах се онази невинност къде..

къде неволно съм разпиляла....Кой ми я взе?

Срещнах наивност и лъжа, и грях

Бях друга, бях аз..бях смела край черния страх

Срещнах непреданост, самота; погребах свойта душа..

диханието ми замръзна, а после пламъкът отново загоря.....

Треперих цяла, но какво да сторя

не можех с всичко да се боря

Просто обичах, истински обичах света, а бях сама

Прекланях се пред болката в пустата тъма

Обикнах мрака не по-малко от лъча

Огънят, макар и да изгаря..нали ражда светлина?...

Толкова съм празна, толкова много

Изхвърлих всичко тъмно, грозно.

Толкова съм щастлива..толкова много

Отворих място за изгрева нов,

раждам се с всяка зора във любов

....И не съжалявам, за дето паднах..скочих-

свобода от вятъра откраднах.

 *********

Свободна.....като водопад да се изсипя, да се разпилея

....да крещя, да дишам, да живея..

Това е моята мечта!

Пресъхнала....

Твърде топло ли беше, твърде горещо ли..

Когато сърце до моето сърце туптеше

Искам тези дни!

Толкова силно ли слънцето гореше,

че всичките ги пресуши

Боли....боли да знам, че съм сама сега

...да знам, че вчера се повтаря-пак тъга

Боли, защото знам, че като се събудя ще е пусто

Ще крещя, ще моля ..за поне едно чувство

.....за един поглед, който да ми каже:

"Знам! Разбирам!"

Мога да избирам-да живея ли сама ..или пък в лъжа

Аз зная, зная!.......................

Знам коя съм, знам ..и че не го направих аз.

Аз ли бях? Подиграх ли се с вас?

Останах вярна до края, нали?

....но накрая дъжд ме валеше...

и още ме вали .

o Живот

Смела лежах на тревата,

гледах с искрени очи,

с всеки мой дъх обиквах зората..повече..

и мечтах да живея, макар да боли.

Гледах без да крия ни трепет, ни мисъл

Сред изгрева с разперени ръце летях

И нито художник, нито поет би описал

свободата, която усещах щом пях.

Не знам дали могат други очи

така да видят небето, дъжда

Не знам друг кой може да изпълни гърди

с тоз въздух на свежа надежда и красота.

Не знам дали стигат моите думи

да нарисувам този жив водопад

а могат ли поне нечии струни

да те понесат, както аз се нося в лъчи и в хлад..

Но знам, аз съм създание,

родено да лети, да се смее....

Дано поне едно още съзнание

така силно за живот да копнее!...

********

Живот ..така богат..така цветен

така пълен със смях, пълен със звук...

Живот така звучен, тих и бурен, огнен

Живот.....толкова картини, толкова красота

Живот..така дълбок, така щастлив

Така боли, така е тежко...а после

скачай и лети..плачи, плачи

ще стане леко..много леко

живот.. така прекрасен както ти го нарисува

живот, красив с всяка капка пот

така бленуван с всяка сълза

така реален с всеки звучен .. несдържан смях

живот-огромен дар....така прелестен..очи, лъчи

хора..велики истински добри

души..очи...сливане..живот..полет

Живот така топъл..така мек и ветровит

с толкова прегръдки, толкова любов..

живот..... богат и вечен ..Мой живот

 *********

Очите молят за лъчи

Кожата жадува капки дъжд....

Не живей в спомените от преди,

Този миг задръж:

Мигът отлита като птица жива,

Разперила криле в разпръснати лъчи.

И ако не живееш лудо, диво,

Не напълно жив си ти .

o Историята на една птица

Ах, как е лесно да летиш

Как лека е душата

На пръсти тихо щом вървиш

Да се носиш по земята

Да! Наистина боли,

Когато

птицата забрави да лети

и как е сладко

щом изгрева запее

и се раждаш сред лъчи

крило ранено щом заздравее

и ти пак си си ТИ.

Как ми е невероятно

топлото да не изгаря и боли

и в небето синьо, необятно,

Вярвам аз без страх дори

Как свежа е тревата,

когато не тежи

бремето на душата,

а в очите-вярата блести.

Без страх и без лъжи,

гледам гола светлината

как е леко, не тежи

с вяра да си на земята

o Изкуството на живота

Вземи си четка и бои

И нарисувай себе си.

Можеш да си всичко и дори

Птица, прелетяла сто страни

Затвори очи и виж се

Дай на съзнанието да лети

От еднакви хора уморих се

С заучени копнежи и едни съдби.

Имаш силите да Мислиш

И мечтаеш за безброй луни,

Не инстинктите си да потиснеш-

Създай си дъжд, но и дъги !

Вземи си четката в ръка

Дръж я с пръсти и дори с уста

Няма, няма правила...!

Животът не е изначално ясен

ти си безграничен, художнико прекрасен !

o Кожа

Сякаш нямам кожа-

Не живея и не дишам.

Докосваш ме, а да потрептя не може

Помня ли какво е да обичам…..

Сякаш нямаш пръсти,

А аз- сама сред всичко

И море от ръце да ме търси

Пак не чувствам и частичка

От любовта във въздуха, живота.

Така жадна съм с вас.

Как трепти въздуха от една нота,

А защо ли не потрепвам аз.

А мечтая да се слея..

Галиш ме, аз пак измръзвам и треперя.

Искаш душата ми да запее,

А не стига топлината ти за нея.

Гледам те и те лъжа

Зад очите ми има стена

И не че казвам нещо нечисто и мръсно ,

Вярна съм с цяла душа

.....Просто го има...нещо повече има, ей там !

И аз го видях..сякаш преди сто лета..

И оттогава не че го търся..но знам.....

Без него навсякъде съм сама .

o Исках да вярвам в герои, а вие се смеехте на това

Мечтаех да видя нещо необикновено в света

Нещо не пошло, а чисто и мило

Исках да вярвам в герои, вие се смеехте на това

А може би пламъче сърцето ми някъде бе открило.

Исках да вярвам, че земята не е просто площ,

А диша живата почва и дава богатство.

Исках да тичам с светулки във нощ,

Мечтаех да усетя, че там някъде има братство.

Вие се смеехте на мойте мечти-

Че чета стихове и че вярвам

На приказки за мир и феи добри

Казвахте, че само искам да бягам

Аз мечтаех и вярвах в мечти....

Нагоре виждах не мрак, а поле от звезди

Не можех вечно да скланям глава

И да приема, че е мъчно място света.

Исках да търся вярност, огнени очи

Но ме съдихте, че скитам все сама

А те смелите рицари, зная, сами

Яздят към изгрева. Ще познаят мойта душа.

o Искам да знам

Колко пъти яде сладолед

без да ти пука дали се изцапа

Колко пъти в калта тича лек

и крещя..

Колко пъти изпита вкуса

на нещата...и аромата

на кожа или цветя...?

Колко пъти живя?!

Колко дни те имаше на земята?

А колко пъти усети как стъпваш по нея

с голи и боси крака..?

Късно ли е да пея?

Колко време имаше ...да обичаш,

а колко любов пропиля?

Колко въздух ти се даде да дишаш,

а ти как го пазеше. За кога?..

Колко пъти изпита вятъра

Като вяра магична?

Хвърчилото само не спираше,

а теб страхът от летене те раздираше.

Колко слънчеви лъча Бога ти даде?

Колко години на светлина?

А ти колко пъти очите отвори?

Колко секунди живя???!

o Празния живот на хората, взиращи се в екрана

Ще изгоря празния ти дом

Цял да е в пламъци диви

Да не остане нищо - ни телевизор, ни телефон

Само сърцата ще са живи

Тогава ли ще видиш къде съм,

Когато не е останало къде да се взираш

И не забравяш кой си, къде си

И не отминават дните вече сиво.

Плача, но сълзите не угасят пожара

Само пламва повече, защото в мен гори отдавна

Нека стане в целия град пусто и тихо. Пепел. Да няма и звук

Кажи, ако нямаш нищо, можеш ли да видиш, че съм тук.

********

Знам, че някой ден ще бъда там

И ще летя

Но..тежи ми все сама да бродя

И сама да спя

Сърцето ми тупти за обич нежна

И чиста, вечна свобода

Аз имам в душата си да дам надежда

И не бих склонила пред ничия лъжа

********

Не лъжлива-истинска любов желая

Не ме лъжи, моля те, недей....защото

знаеш, че боли. Виждаш, Боже, как мечтая,

а ти лъжеш-оставяш ме да пламна,

оставяш ме да заблестя,

а после с дъжд и буря гасиш всяка пламнала искра.

Не лъжлива-истинска любов ми дай,

дай ми две очи, които само в мен да гледат.

Не искам да говоря, вечно моля до безкрай

и все не чуваш. Дай ми смисъл да се смея.

 Голота

Голи тела

Какво е по - важно от това

Плът, коси, крака

хиляди тела

се сливат в нощта в едно

и ..какво..?

Да бъдеш нов-

да си различен е порок

счупен дървен мост

мистерията да е урок-

ха-ха-ха

празни думи сред луна

неразбирание.

Истина - гола, боса и сама

мечтае си да бъде тя

Хиляди тела се гонят

всички празни, мръсни, голи

всички са едно и да докоснат

ни себе си, ни мене могат

Всичко в тоя свят е плът и кожа

искаш да се изгориш - не може

няма жар, а студ и пепел

всичко е едно - без капка добродетел

Модерно е да си нов

извратен и неразбран

искам просто да съм мост

по който да гори пожар

Хиляди, безбройни пъти кожа

тупти над мен и пак

не може

да бъде повече от кал

Всико май се слива и аз май

другаде отивам

кораб, лодка и мечта

без капка пошла пустота

Тялото не е любов

камък е сърцето ми пред него сив.

Вяра, изгрев нов

безкрай е моят път , не срив

на обич, утро и лъчи.

Изкуството- да бъдеш гол пред себе си

Не е нужна грешна топлина

тя храни с тишина

гнусна ми е вашата модерност

отказвам тази ефимерност

Чисто е за мен в безкрая

пред изгрева.. със кораб и платна

топли тела, аз не ви желая

имам си моя вятър в тишина

искаш ли да чуеш истина-

аз съм нищото в безкрая

********

Всичко, що се изговори няма смисъл

всяка твоя ,наша дума

превърната от мисъл

е пуста и празна

ако утре ще умра

не може ли сега да дишам

нека да е хаос

да настъпи тишина

само музиката пее

и вятър и треви

млъкнете, не ми се чуват вече думи

и да слушам само виждам капки дъжд

ръцете ми сами

под облаците сбират капки и държат

всичко, дето имам - празнина

празни длани и мечта

на това, коя да бъда и къде аз искам да летя

ако дните отминават като птици

отлетели

и оставят само пепел

то защо не бъда малко смела

ако утре се събудя и съм стара

днес бих искала само да летя

не искам притежания, не искам лутане в града

ако линията е кратка,

нека само ..да туптя

и щом храната е изгнила

ще се храня със дъжда