Водещата Нана Гладуиш: Ракът разделя всяко пето семейство

Двойките минават през срив, психиката и на другия става на кайма

Коя е тя

Нана Стефанова-Гладуиш е родена на 6 април 1974 г. във Варна. Завършила е музикалното училище във Варна и "Поведенчески и социални науки" в НБУ. Професионалният й път минава през телевизия ММ и през радиата "Тангра" и "Витоша". В момента е водеща на "Съдебен спор" по Нова тв. През 2012 г. Нана споделя в ефир за онкологичното си заболяване. Лечението й е успешно, но съвсем скоро болестта отново се завърна. Водещата не се предава и продължава с терапията си. Междувременно работи и във фондацията си "Една от осем". Нана е омъжена за Джонатан, има и син - Джейсън.

- Нана, преди дни направи "възпрепятствено" бягане с идеята да привлечеш вниманието върху близките на хора с онкологично заболяване, защо?

- По-скоро към мъжете до жени с онкологични заболявания. Има разлика. Както каза и мъжът ми, това са две съвсем различни истории. Тази на жената, която чува думите "имате рак", и тази на мъжа до нея, който чува думите "жена ви има рак". Товарът върху мъжете до жени с такъв проблем е огромен, очакванията на обществото и всички нас са нечовешки.

- Хората обикновено насочват вниманието си към болния, а не към хората около него?

- Да, аз съм била и от двете страни. Баща ми бе с онкологично заболяване и мога да ви уверя, че в някои аспекти да си близък на пациент с онкологично заболяване е дори по-тежко, отколкото да си пациент. Почти непрекъснато се усещаш безсилен. Можеш само да гадаеш какво му е и виждайки го да страда, да търсиш начини да му помогнеш на психическо и емоционално ниво. Учиш се в движение, търсиш отговори, питаш се това, което правя, правилно ли е? Ето затова аз казвам, не се опитвайте да се справите с рака на жена си сами. Потърсете специалисти или хора, които са преживели диагнозата и от личен опит могат да ви дадат насоки как да продължите напред. И в този смисъл с нашето „възпрепятствено“ бягане, в което краката на мъжете бяха завързани с лозов ластик, искахме символично да покажем, че както ластикът ограничава движенията на мъжа, така и ракът възпрепятства неговите действия, но това не означава, че с воля и желание не можеш да стигнеш до целта.

- Събитието не бе отразено мащабно - смяташ ли, че хората обръгнаха на болката, която се излъчва от медиите - катастрофи, болни хора, нещастия?

- Безкрайно съм разочарована, медиите непрекъснато ни търсят, когато ние, пациентите им, трябваме да плачем, да разказваме историите си, а когато най-важният човек за нас е готов да застане до нас и да сподели нещо, те му обръщат гръб. Защото какво ще съм аз днес, ако нямах мъжа до себе си, който да ме подкрепя ежеминутно. А и не мислете, че за мъжете е лесно. Те принципно не са научени да говорят за проблемите си, да споделят и търсят съвет. Много от тях не дойдоха на това тичане, защото не искат да се показват. Но ако сте на мое място, ще знаете каква огромна криза във взаимоотношенията може да донесе една такава диагноза. Знаеш ли, че една пета от семействата се разделят заради онкологично заболяване?

- Т.е. човекът до теб те оставя в най-трудния ти момент?

- Да, и аз мога да разкажа много такива примери, но не желая. Във фондацията има жени, които споделят много крайни случки след диагнозата и много болезнени. Много са случаите, в които проблемите между мъжа и жената, възникнали по време на лечение, остават трайно в живота им. И дори някои, които остават заедно в тежкия период, се разделят впоследствие, защото с натрупването на още и още неразбиране в двойката проблемите стават непреодолими.

- Как си го обясняваш - с това, че жената за него става втора категория или че той не може да се справи с болката?

- Много са нещата. Затова искам обществото да се замисли. Дори и тези мъже, които са изключителни и правят всичко възможност да обгрижат жените си, те също преминават през срив. Защото ти си се оженил за човек, който има две ръце и два крака, в един момент този човек остава без един крак или без една гърда! Да, това се преодолява, ти продължаваш да го обичаш, но на някакво ниво трябва да минат месеци, в които да говорите за това и някой, който го е преживял да ти даде механизми на справяне, защото това е драматично събитие. И дори и за мъжа това да не е проблем, как мислиш се чувства една жена без гърда? Как се съблича вечер? И тук отново мъжът трябва да помогне или двамата да работят по справянето с проблема на психологическо, емоционално и сексуално ниво. И друго, терапиите, през които минаваме, са много и много тежки. По време на последната ми терапия имаше дни, в които просто не можех да изляза от вкъщи. Аз лежах и мъжът ми ме питаше: "Да ходя ли на работа или не", какво да му отговоря?! От една страна, той трябва да работи, за да съществуваме, от друга - да, имам нужда от него. Кой е правилният отговор? Ако му кажа да остане, после ще се чувствам виновна. Ако той реши да отиде на работа, а на мен постоянно ми е лошо, той ще се чувства виновен. Неговата психика също става на кайма. Тогава кой се грижи за човека до пациента, кой спасява него?

- А много ли са мъжете с рак на гърдата?

- Имаме няколко примера. Там нещата са разнопосочни - единият от тях е избрал, че трябва да се лекува, приел си е диагнозата, направено е всичко необходимо, добре е и работи. Друг има проблем с приемането на подобна диагноза, която му изглежда женска. Отказал е терапии и в момента не е добре.

- А ти какво би посъветвала хората - да избират традиционната медицина или алтернативна. Наскоро стана известен случаят с Теодора, която почина след лечение при гуру в чужбина?

- Аз смятам, че при онкологичните заболявания изборите, които трябва да се направят, се осланят на здравия разум, премерения риск и очаквания резултат от терапията. Изборът трябва да стъпи на изследвания, данни, доказателства. Защото има хора, които избират да играят руска рулетка - лекувайки се с недоказани научно методи. Аз обаче вярвам в традиционната медицина, в която нещата са проверени и доказани. Два пъти се лекувам по този начин. Давайки един медикамент, лекарите знаят какво ще получат като резултат - с неговия негативен и позитивен ефект. Аз предпочитам да се осланям на точната наука, а не на компреси с риванол например. Аз избрах моят рак да бъде лекуван от лекари, не от Гугъл!

- Обнадеждена ли се чувстваш след последния начин на лечение на рак при американка в последен стадий?

- За имунотерапията се говори и работи от много време, факт е, че лекари постигат открития, важни за нас, и това е още една надежда за болните. Всички живеем с надеждите и имаме нужда от тях. Но, от друга страна, за един човек, който е в критично положение и няма друг шанс за излекуване, каквото и да е експериментално лечение си струва и е оправдано. Но при хора, при които има 99% гаранция, че могат да бъдат излекувани с лекарствата, които вече са одобрени, да се залага на експериментално лечение е руска рулетка.

- Ванга беше казала, че до десет години ще има лечение на рак, но ще дойдат нови болести?

- Уважавам Ванга заради това, което съм чувала и чела за нея. Но тя е човек от миналото, който говори за бъдещето. Аз живея в настоящето. Хайде стига с тези предсказания. Какво ще стане след 10 години ще знам само ако оживея сега.

- Освен генетично, как си обясняваш появата на тази болест?

- Кармично. Шегувам се. Нямам никаква представа. Мога само да гадая. Но както ти казах, не обичам предположенията и догадките. Тях си ги запазвам за себе си и не ги насаждам на другите.

- А сестра ти как е?

- Слава на Бога, тя се повлия много добре от лечението, макар при нея да бе напреднало заболяването. Продължава да е на поддържаща терапия, но е в ремисия.

- Вярно ли е, че имаш пророчески сънища?

- Да, вярно е. Но сънувам и много глупости. Какъв е изводът? Човек дори в сънищата си трябва да отсява ценното от безсмисленото.

- А сега какво ви предстои на фондацията?

- Пътуваме с розовия кемпер по един проект "Сърдечни приятелки". Предлагаме консултации със специалисти, психолози, експерти по хранене и др. Правим и безплатни профилактични прегледи. Много работим, но за нас това е мисия.