Гей двойка засича затворника беглец

Не смеех да мигна цяла нощ, казва жената на местния шериф

Андрей и белгийският му съпруг виждат рецидивиста през прозореца

Късно през нощта Андрей от Александрово чува странни шумове в двора си. Отива до прозореца и надниква зад пердето. Вижда фигура на мъж, който се промъква и се крие в сенките на нощта. Андрей звъни на роднина по телефона, който бързо пристига в къщата в края на града. Там Андрей живее със съпруга си от Белгия и баба си. Влюбените се женят в Белгия и решават да се заселят в България, където по стечение на обстоятелствата преживяват истински екшън - засичат избягалия затворник Борис Иванов в градината си. След случилото се ще се местят, защото отдавна не са доволни от местоположението на имота, на края на селото.

Обаждането на Андрей в полицията се оказва решаващо за операцията на жандармерията, пристигнала от София. За минути над 100 тежко въоръжени полицаи и цивилни се отправят към Александрово, където са съсредоточени и останалите полицаи от Пловдив и Плевен. Заградена е гора Шумата преди селото, покрай която минава жп линия от Ловеч до Левски. През цялото време избягалият рецидивист се движи по релсите.

Борис Иванов бяга миналия четвъртък от открит обект край Ловеч, на който работи, докато излежава 13-годишна присъда при лек режим. Съден е за блудства и кражби и от 7 години не е напускал килията на Ловешкия зандан. До преди месец, когато го поставят на лек режим и го местят в общежитие. При първа възможност Борис духва от обекта.

Над 200 служители на МВР заграждат релсите покрай село Александрово и Летница. Местните са притаени в къщите си и са дръпнали резетата. Целта на избягалия Иванов вероятно е била Варна, откъдето е родом.

Заловен е по чиста случайност - в района на гарата в Летница. Успял е да напусне Александрово, където прекарва 24 часа, укривайки се в ъглите и из пустите дворове. През това време в Шумата го дири екип „Пустинни котки“.

За ужаса, който е изживяла, си спомня и Венета, жена на шерифа от Александрово.

„Когато разбрах, че мъжът ми Христо няма да се прибира цяла вечер, се заключих в стаята си. Светнах лампата, но не можех нито да спя, нито да ям. По телевизията бяха казали, че избягалият затворник леко прескача дувари, а около нас някои къщи са пусти. Не исках да си мисля какво може да стане“. Така Венета прекарва безсънна нощ, докато мъжът й е на хайка за избягалия рецидивист Борис Иванов. Не може да му звъни и не знае какво се случва.

„Още когато мъжът ми се обади през деня (бел. ред. - петък), че трябва да се прибере и да се преоблече цивилно, се изплаших страшно много. Знаех, че по принцип така се прави, когато ще следят коли или ще търсят някой опасен. Целият следобед треперех, защото осъзнавах, че един избягал затворник е способен на всичко, за да отърве кожата“. Така Венета научава по-рано, че акцията по издирването се мести в близост до дома й.

„Каза ми да се прибера от работа и да докарам мотора, защото ще обикаля с него. Нямаше как с кола, защото вече гъмжеше от полиция. Знаеше се, че беглецът е тук някъде, в областта. Опасяваха се да не го изплашат, тъй като ще търсят игла в купа сено заради запустелите улици и къщи“.

Следобед Христо Панчев не се прибира изобщо. Надвечер отново облича униформата и тръгва с колата към гората преди Александрово. Пристигнала е и жандармерия.

„На връщане от работа усещах, че ще става страшно тая вечер. Още по-страшно ми стана, като спряха тока. По принцип тук често се случва, но ми се стори, че този път беше за много дълго. Стъмваше се вече, беше след 21.30, когато лампите светнаха. След това Христо се обади, че няма да се прибира“.

„Към 2 часа Христо се прибра да каже, че беглецът е в Александрово.

Като говоря, още настръхвам. Беше доста страшно, макар да не звучи така. Жп линията върви точно през селото. Страхувах се заради съпруга ми Христо. Защото, макар да е полицай и оня да не е въоръжен, няма как да знаем как ще постъпи Христо. Той е доста смел, може да тръгне сам срещу него. Все пак тук е гористо, тъмно. Те гонят престъпник, лежал с години. И второто, от което се страхувах - край нас има много пустеещи къщи. Ами ако ми изскочи от някъде?“, разкрива Венета.

В събота полицаите търсят беглеца цял ден. Христо Панев се прибира към 16 часа. Точно си ляга да поспи и колеги от Летница му се обаждат, че затворникът е заловен.

Това съвсем не става лесно.

Около 15 часа Борис Иванов влита в последната къща на град Летница. Събужда възрастната обитателка и й иска пари и хляб. Докато жената му свива цигара, той я удря с бухалка и решава да я вземе за заложник. Излизат от къщата, а Борис я държи за ръка. Срещат случайно началника на районното в Леница, който е с цивилни дрехи и обикаля по линията. Пита ги накъде са тръгнали. Затворникът казва: „Любов, любов“, намеквайки, че двамата са заедно. Жената, която разпознава районния, му намига и прави знак с поглед. Двамата отминават, а районният подава сигнал. Борис вижда, че звъни по телефона си. Хуква да бяга през гората, но заложницата му се спъва и пада. Той я изоставя и се скрива в слънчогледовата нива, където е заловен. „Ако районният не ги бе срещнал случайно, докато минават, не искам и да си помислям какво щеше да се случи с жената“, коментират местните. Те дълго ще обсъждат хайката, заради която не са спали три нощи.

Магазинерката леля Вили:

Знаехме, че ще го спипат!

„Не сме се плашили, знаехме, че ще го спипат скоро този затворник беглец. Както и се случи. Имаше напрежение, като дойдох да застъпя на смяна. Имаше доста патрулки, три коли на жандармерията, а униформените излизаха с хлябове и вода, защото бяха прегладнели“, разказва леля Вили, която работи в един от магазините в Александрово.

„Бяха около 20 човека, което за селото си е зрелище. Знаех, че заради беглеца са тук. Това си беше екшън на живо. Пътят за Дренов беше отцепен от полиция. Допусках, но знаех, че ще отнеме време. Всеки питаше: Хванаха ли го?, и се започваха спорове, но в крайна сметка го хванаха“, смее се тя.

Текст под снимка: