Йозем Салинова

Йозем Салинова е на 26 г. от Търговище. Работи като медицинска сестра в болница "Св. Анна" във Варна. Започва да пише стихове още от малка и признава, че това е хобито, което я разтоварва след натоварен ден. Завършила е бакалавърска степен за медицинска сестра във Варненския медицински университет.

  за пореден път

за пореден път нощта ми мина без теб

и си отворих очите на утрото без теб

за пореден път преглъщам кафето си на едри глътки

преглъщайки сълзите и надеждите с него,

а помниш ли ставахме от сън и пиехме кафе заедно?

колко красиво и незаменимо беше.

в дните, които ти беше вечно мой

сега паля поредната цигара

и пуша без да мисля.

казват ''много пушиш'',

а знаят ли защо хората пушат много?

за да преглътнат с дима чувствата си

за да успокояват душата си

сега за пореден път аз мисля за теб

знаейки, че ти не си човекът,

който може да бъде до мен

съвсем мъжки

съвсем силен.

сега за пореден път сълзите се стичат,

я дано някой ден да изтече и любовта ми с сълзите едновременно.....

   най-тъжната раздяла

най-тъжната раздяла ме намери днес

раздялата с теб любовта на живота ми

човекът без кого аз не мога живея,

а толкова неща има сега в съзнанието ми

изживените моменти заедно.

копнежът ти ме сполети

веднага в момента на най-тъжната раздяла

разплаках си очите

исках да се завърна и да те прегърна

и повече никога да не те оставям,

но раните в сърцето ми няма как да зараснат

изживяният страх няма как да се преглътне.

най-тъжната раздяла се случи

когато най-много имам нужда да те имам

когато толкова много те желая и те обичам

сега като най-добър от добрите

изрежи ръцете ми които са те прегръщали

изрежи устните ми които са те целували

застреляй сърцето ми което те е обичало

и вечно ще те обича както първия ден.....

  ако решиш да се върнеш

капките кръв които изплака сърцето ми

дали биха достигнали твоето сърце?

мечтите разбити и наполовина останали

дали биха те достигнали за да се допълнят?

имам ли шанс още веднъж да те видя

с свито сърце да те погледна?

да вървя редом с теб в познатите улички

вратичките на сърцето ми нежно се отварят

за да те посрещнат с отворени обятия

ако решиш да се върнеш.

и гласът ми заглъхва в мрака на самотата

и аз оставам безмълвна

и оставам тук да те чакам вечно

ако решиш да се върнеш.....

  да изпия любовта ти

искам да изпия любовта ти до вечност,

капка по капка да си сипя,

и глътка по глътка да изпия.

искам да изпия любовта ти ненаситно.

като свърши още веднъж

и после поредна

вечно да изпия любовта ти

като червено вино.

да дигна тост за аромата ти

тежък аромат на мъж,

не парфюмът ти.

ароматът на любовта ти,

ароматът на целувката ти,

и най-вече ароматът на сърцето ти.

нека да изпия любовта ти

тази вечер

и всички други мои вечери,

да пия да се напия

да бъда опиянена вечно

от любовта ти!!!

   колко?

колко силно можеш да бъдеш, ей сърце?

може ли да се пръснеш?

от толкова много злоба и разбити части

или си толкова силно колкото планините?

или си толкова кораво колкото камък?

кажи ми ей сърце

още колко ще позволиш да те мачкат?

още колко ще позволиш да се възползват от добрината ти?

кажи ми ей сърце

няма ли да спреш да плачеш за небивалици?

няма ли да заглъхнеш най-накрая крясъците в себе си?

кажи ми сърце!

ти ли разплакваш вечно щастливите очи?

или ти се изморяваш от плач и мъка и очите ми леят потта ти?.....

  благодарност!

Благодарност!

много скъпо струваш ти!

не си позната за каменните сърца на човеци

не са чували за тебе

нима само в сърцето на едно животно можеш да съществуваш?

нима само сърцето на животно може да бъде меко като памук?

а на човеците твърдо като камък

благодарност ти си скъпа

не могат да те позволят

защото се плащаш с сълзи

плащаш се с усмивка

плащаш се с части от душата

плащаш се с добрина

не могат да те позволят

защото с пари не може да се купиш

не те очаквам вече от евтини душици....

  обичайният ти

независимо къде си?

независимо какво правиш?

ти си тук до мен

в обичайния ъгъл на стаята

седнал в обичайния диван

пепелника пред теб пушиш си цигарата

пиеш си питието

обичайния ти както винаги

очи пълни с радост

усмивка пълна с нежност и любов...

изведнъж се появяваш изневиделица

и ме прегръщаш

и ме целуваш

това си ти обичайният ти

ти си тук

не на километри от мен

ти си тук в сърцето ми!!!!!

   когато си тръгваше

когато си тръгваше погледна ли назад?

когато си тръгваше дойде ли ти на ум,

че някой ще те търси там където те е оставил?

когато си тръгваше поне заболя ли те малко?

някой може да плаче след теб

някой може да те търси

някой може да те чака

там откъдето ти си заминал

когато си тръгваше спомни ли си,

че някой те обича безрезервно?

когато си тръгваше сети ли се,

че някой ден ще се завърнеш там?

но може би вече няма да те чакат.....

  отражението

отражението ти в огледалото където бяхме заедно

отражението ти в всеки ъгъл на града където сме били

отражението ти в тази любов

не изчезват

и никога няма да изчезват

остана само отражението ти

там където целуваше

там където прегръщаше

и там където казваше, че никога няма да приключи

отражението ти остана завинаги,

в сърцето ми

в ума ми,

но теб те няма.....

 ТЪЖНА КАРТИНА

и гледаш онази страшна картина

отчуждаването на любимите очи,

отчуждаването на любимите устни,

и като филм се прожектират спомени,

пред насълзените и зачервени очи.

И си даваш сметка,че съдбата гони,

най-ценните мигове се превръщат в спомени,

спомени като нож остри,

спомени като смърт тъжни.

И се сещаш за изживените моменти,

избледняват се пред очите ти,

почва на измъченото сърце да тежи,

спомена за все още не осъществени мечти.

на все още не изживени моменти,

и осъзнаваш, че от този момент всичко ще се промени,

че ще помниш всяко място, всеки кът, всеки момент като тъжни спомени,

един ден ще се превърнат в минало, отчуждени

минали спомени от времена далечни,

но все още ще има тръпки,

дори и след изминали години.......