Кофе Бабоне: Оцелях месец в пустинята

Роден съм под мангово дърво в Гана, но съм българинче

КОЙ Е ТОЙ

Кофе Бабоне е сред най-колоритните родни шоумени, музиканти, футболни агенти, търговци и бизнесмени. Родни, защото от 28 години откритието на Влади Въргала живее у нас и се чувства "българинче". Каква е живописната история на Кофе от Гана до България, радостите, перипетиите и трудностите четете в следващите редове.

- Кофе, вярно ли е, че си роден под мангово дърво в Гана?
- Да. Имаме какаова плантация в Гана. Родих се под мангово дърво в нея. Направил съм песен, посветена на майка ми, в която се разказва за това. Става дума за истинска история, не за измислена. Много е интересно.
- Дървото съществува ли още?
- Да. Мангото си е още там в нашата какаова плантация. Баща ми го сади, а той е на 92 години. Там е джунгла, мангови дървета няма.
- Кога за последно се прибра?
- Преди около девет години.
- Отиде ли до дървото?
- О, да. Гледах го и му се радвах много.
- Липсват ли ти семейството и близките?
- Всеки ден говоря по телефона и се виждаме със семейството. Сега не е като преди, комуникацията е много по-лесна. Смеем се, приказваме си.
- Разкажи ми за скитането ти в пустинята, когато си бил малък.
- Сега много хора разказват, че са били в пустинята в Дубай или Мароко. Там всеки може да отиде и да обиколи с джип за 1-2 часа. Но да вървиш през пустинята както аз е много страшно. По-добре да пътуваш в морето, защото ако се удавиш, все някъде ще изплуваш. Ама в пустинята никой няма да те намери. Няма какво да ядеш. Носеше се вода в един бидон и сухо мляко със захар. Като хапнеш и пийнеш, и надуеш корема. И можеш цял ден да не ядеш.
- В кои държави се скита?
- В Гана и до Либия. Тогава бях на 17 години. Един месец се скитах само на вода и сухо мляко. Имаше и няколко оазиса с вода. Пътувах с хора, които са родени в пустинята и я познават. Те ме превеждаха, защото много хора са умирали там.
- Как потръгна търговията ти у нас с дрехи, плодове и сутиени?
- Аз съм първият човек, който започна да продава промишлени стоки в борсата в пловдивското село Първенец. Тя е само за плодове, а аз от колата лека-полека почнах да търгувам. Отворих очите за тези неща на хората и след това започнаха да ме гонят, като разбраха как става. Но отворих там магазин.
- Футболен агент си също. Как вървят трансферите на африкански играчи у нас?
- Много е труден този бизнес. Толкова много пари съм вложил за нашите африкански футболисти, а те постъпват некоректно. Давам ги на клубовете, помагам им, а накрая никой нищо не ми плаща. Аз ги храня, а до този момент някои не са знаели как да се хранят с вилица, а като стане футболист тук, уреди се и се ожени, си хващат други агенти, които нищо не са направили. По-добре да си седи там, в Африка. Измъквам ги от беднотията и мизерията, а после са некоректни.
- Кой ще стане световен шампион?
- Мисля, че на всички е ясно, че това ще е Белгия.
- Ти си и музикант. Откъде този хъс?
- Имам 12 песни, на които съм автор. Но колко години вече минаха и не искат да ги пускат по радиото. Не ми се говори направо. Правя ги като хоби, за удоволствие. Вече 28 години живея в България и имам много идеи.
- Имаш песен, озаглавена "Аз съм българче". Такъв ли се чувстваш?
- Винаги съм го казвал, че аз съм българинче. Тези думи "българинче" и "шефчето" аз съм ги измислил. Когато пътувам някъде из България или просто съм отишъл до пазара, ме спират и ми викат - извинявай, това не е ли Кофе. На мен ми става интересно и им казвам - да, аз съм. Ей, Кофе, може ли да ти стисна ръката. Чакам майка ми вечер да пусне телевизора да те гледам - ми казват. Представяш ли си каква обич и уважение е това. Благодаря на хората, че продължават така да ме обичат.
- Какво ти предстои?
- Искам да открия магазин за африкански продукти в София до края на месеца. От какаовата ни плантация произвеждаме всякакви кремове от какао, билки също има. Много съм горд и щастлив, че големият ми син е подкрепа на семейството ни. Той е много хубаво българинче и чакам на другото световно първенство по футбол да го гледа цял свят като национал на Англия.