Тате, защо са ти толкова големи ушите?

Уникална снимка на комика Любо Нейков

Дъщерята на актьора му се качва на главата по време на път

Уникална снимка, на която се вижда, че дъщерята на Любо Нейков буквално му се качва на главата, сподели актьорът в социалните мрежи.

"Тате, тате, защо са ти толкова големи ушите?" - невинно попитала малката Ана, след като сложила крака до главата на татко си, докато се прибират от Червен бряг в София.

"За да те слушкам по-добре и да ти изпълнявам желанията, мило дете" - отговорил й актьорът.

След което свалил дъщеря си от главата си и се опитал да й запълни времето, като й задава гатанки. Нещо, с което малката Ана се справила без проблеми, още повече че на задната седалка й помагал дядо й Иван.

Така, в шеги и закачки, минава в момента лятото на комик номер едно Любо Нейков. Актьорът е категоричен, че малката Ана, която завърши първи клас, му е одрала кожата, но не е сигурен, че иска да става актриса като него.

"Момиченцето ми е като всеки млад човек - гледа телевизия, чете някакви неща, задава ми въпроси. Опитваме се да я възпитаваме в това да обича себеподобните, да прощава - много е важно особено при децата, да може да се извинява и да казва благодаря. Не бих казал, че иска да стане като мен, но е много артистична. От бебе се опитвам да я забавлявам с куклен театър, не можех да я излъжа - тя идва и веднага наднича отзад, за да види. Въпреки че съм се опитвал да си преправям гласа, като е била малка, винаги ме е разпознавала. Самата тя много ни забавлява. Пожелае ли, ще те разсмее за 5 секунди. Знае кое и как работи, в същото време е и с обратния знак - може да ми извади душата с памук, да ти скъса сърцето само като събере веждички", хвали момиченцето си татко Любо.

Освен със занимания с щерката само преди дни актьорът обра и градината на баща си Иван - домати, краставици и лук се родили тази година бол.

"В малкия град е най-гот, но за съжаление малко мога да си почивам това лято. Смятам все пак и на море да заведа жена ми и дъщерята", сподели Нейков, който радва малко и голямо навсякъде, където се появи.

"През есента зрителите ще видят два от нашите проекти, но аз съм суеверен и не обичам да говоря предварително", категоричен е Нейков.

Съвсем скоро започват снимките от новия сезон на лекарския сериал "Откраднат живот", а пак през този сезон ще се насладим и на полицейския сериал, сниман от Любо и Евтим Милошев - "Дяволското гърло".

Между всичките си ангажименти Любо успя да отиде и на среща с класа си от НАТФИЗ "Кр. Сарафов".

"20 години клас проф. Румен Рачев и проф. Любо Гърбев, обичаме ви", написа под поста си в инстаграм великолепният ни актьор.

"Много често се виждам и със Стоянка Мутафова. Да е жива и здрава, стана на 96 г. Ние се чуваме постоянно, държим връзка, уникален човек е. Тя е с разсъдъка си, с бистро съзнание, със страхотна памет. Това е най-ценното - имаш възможността да се докоснеш до човек, живял в три Българии, който от позицията на времето може да ти коментира различни неща, а ти само може да се учиш от това. Тя има много интересни истории, включително за любовите си. Стоянка Мутафова е национално богатство и е хубаво тези неща да си ги казваме, докато такива хора са живи. Както беше с рождения ден на Стефан Данаилов - ние с Евтим Милошев бяхме поканени, бях щастлив, че приживе този човек получава уважение. Всеки артист, творец заслужава приживе да му се отбележи колко важен и неземен е той." Според Любо Нейков хората напоследък все по-често искат да се забавляват, но не знаят как. "Не знам, животът стана труден за всеки. Почнахме да играем повече пред българската диаспора в чужбина. Различен е начинът, по който реагират на нещата, които правим тук, и които правим там", категоричен е комикът.

Едни от най-добрите му приятели си остават Марта Вачкова и Владо Пенев. "Ограничил съм много контактите и кръга хора, с които ми е приятно, които са светлина в живота. Това са хора, които носят нещо, което си заслужава да бъде предадено на поколенията като опит, знания, правилен критерий, любов към живота и към ближния, ценностна система, любов към религията, към отглеждането на децата, към това, с което се занимават. Искам тази светлина да я подклаждаме колкото можем, да я пренасяме, да се палим взаимно", казва Нейков.