Гергана Петрова

Днес ви представяме Гергана Петрова от град Варна.

ОТРЕЧИ МЕ

Хайде откажи ме!

Да не искам вече...

Да прегръщам,да целувам тебе.

Да замина на далече.

Да забравя,че те има.

Да забравя кой си бил.

Хайде отречи ме...

Прям бъди,не искам да си мил.

Направи го,ако можеш...

Помогни ми във това!

Да забравя,че си ме обичал..

Нож забий ми във гърба.

Но не можеш и не искаш...

Трудно се отхвърля любовта.

Да забравя,че си ме обичал.

Невъзможнно!

Да изтриеш паметта на две сърца.

Не си способен на това

ВРЕМЕ

Ако времето може да лекува...

Нека да започне с мен.

Нека те преболедувам...

Нека има лек,дори за ден.

Да ми сложи лепка на сърцето.

За душата елексир да ми налей...

Капки във очите да ми сложи.

Да спрът сълзите да се лей.

Да ми сипе чаша вино.

Да удавя спомени,мечти.

Да мога да те преживея.

Пак да видя слънчеви лъчи.

Но,знам ще те обичам вечно...

Нали така ти обещах.

Не мога да съм като теб..

Думите превърна в прах.

Изтегли

ТАТКО

(на баща ми)

Свещ ти паля и се моля.

Не си в земята...

Нося те във мене всеки ден.

Не те зарових в тъмнината.

Не си изчезнал,не от мен!

Не,не те забравям...

Още се усмихваш срещу мен.

И често с тебе разговарям.

Как е минал моя ден.

А вечер чакам те в съня ми.

Барем да те видя пак.

Да ми кажеш нещо,да те чуя.

Прошепни ми нещо под мустак.

Че не си прощавам...

Онзи ден със топлите лъчи.

Прости ми!

Закъснях...

Не те видях с отворени очи.

Свещ ще паля,ще се моля...

Ще те нося в земните си дни.

Все ще чакам с тебе да говоря.

Прощавам

Да ми кажеш ти...

Че последно те видях със затворени очи...

 

Приказка ще ви разкажа.

За Красавицата и за Звяра.

От мене запомнете...

Човека по душата се познава.

Тази приказка е по-различна.

И не е със хепи енд.

Тя красива си остава.

Той-неопитомен.

Да започнем от начало.

Срещат се в прекрасен ден.

Любовта в сърцата им изгрява.

Виждат смисъл в утрешния ден.

Красавицата влюби се във него.

Искаше сърцето да му стопли.

Но,той обличаше си его.

Не усети женските и вопли.

Но тя не се отказа.

Не му обърна гръб.

Продължаваше да му доказва.

Че обича го такъв.

И той не си отиде...

Хранеше я с мъничко живот.

После я оставаше да тлее.

В очакване на следващата порция любов.

Мина много време.

Докато Красавицата разбере.

Че звяра в принц не се превръща.

И без него ще е по-добре.

Още го обичаше, но си замина.

Тогава дъжд пороен заваля.

Знаеше,че ако продължи.

В звяр ще се превърне тя.

ЧЕРНА КОТКА

Не вярвам в карма,хороскопи.

Правилата ги създавам аз.

Не вярвам и във черни котки...

Суеверия,не са ми страст.

В утайки от кафе не гледам.

Съдбата ми идва клише.

Не вярвам,че може някой...

Да е написал моето битие.

Вярвам силно в любовта.

Не в счупени огледала.

Пасианси също не редя.

Живея по мойте правила.

Вярвам в себе си!

Вярвах и в теб!

Не вярвах,че има рицар...

Без "бой" да хвърля меч.

Черна котка пътя ти пресече...

Завъртя се девет пъти.

И избяга надалече.

Пак ще те намеря

На тебе дадох всичко.

Не излъгах в любовта.

Всяко мое "Липсваш" и "Обичам"

Са думи истински.

Не са лъжа.

Не излъгах,че за първи път се влюбих.

Че това за мен е любовта.

Аз за теб направих всичко...

Сам да бъдеш.

Ти избра!

И е истина,не съществува време.

Което да отнеме любовта.

Повярвай...

Ако ти забравиш мене.

Аз не бих могла!

И след смъртта.

Ще те търся в някой друг живот.

Ще се взирам в погледи навред.

Знам все някога ще те намеря...

И отново ще се влюбя в теб.

ЗНАМ

Знам,не съм незаменима!

За сърцето ти редят се...

Може би,дузина.

Знам след всяко лято,

идва зима.

Знам...

Но за сега съм ти любима.

Трудна за обичане съм...

Знам

В мен събрана е любов

по-силна и от ураган.

И бури предизвиквам..

Знам.

Бедствие не съм...

Искам да ти бъда блян.

Не се страхувай от такова време.

Това любов е !

Нося я във мене...

Позволи на тебе да я дам.

Знам...,

че мога да ти бъда храм.

НАРИСУВАЙ МИ СВЕТА

Като буря връхлетях във теб.

Разпилях те на безброй страни.

Във мислите ти няма ред...

Но,осмислих сивите ти дни...

Нали!?

Не говори,не казвай нищо...

Мога да те прочета!

В очите гледам,няма скришно!

Виждам цветове,дъга.

И се чудиш как живял си в сиво...

Как си съществувал до сега.

И разбираш...отпивайки си пиво.

Че те правя жив,от както ме видя.

Сега познаваш цветовете!

На страха,на ревността и любовта

Подарих ти четка и боите.

Хайде,нарисувай ми света