Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/6997357 www.bgdnes.bg

Писателката Диана Петрова среща смъртта: Оцелях след западнонилска треска

Подготвях се да умра от инфекцията методично, както се купуват домати

Книгите ми са разкрити трагедии

Изграждам силни женски образи

Излекувах дъщеря ми чрез сънищата

Реклама

Коя е тя? 

Диана Петрова е родена в Свищов. Кариерата й започва с първата у нас терапевтична книга за осиновени деца - "Двойната планета". Следват бестселърите "Мъдри приказки" и "Приказки за цялото семейство", като и 3 романа. Четвъртият - "Деветте кръга", Диана издава след завръщането си от Танзания, където е на косъм от смъртта след среща с африканска инфекция, наречена западнонилска треска.

- Диана, живеете втори живот след вид западнонилска треска. Как се стигна до там?

- Имах нужда от добър урок, бях се самозабравила. Може би затова съдбата се намеси. Почивката в Африка бе предвидена половин година предварително. Бяхме в Танзания за няколко дни. Първото неприятно предчувствие усетих, когато видях как лъв яде задницата на току-що убито животно. Посърнах. Не се радвах вече на сафарито. На следващия ден се прехвърлихме в Занзибар. На слизане от ферибота с нас свалиха и ковчег на починал човек. Приех го като втори лош знак и трагедията не закъсня. Ден след като се настанихме в хотела, по време на вечеря ми стана много топло, не можех да поема дъх. Припаднах. Когато се свестих, двама чернокожи ме пренасяха до океана заедно със стола. Духаше силен вятър, тялото ми трепереше, нямах контрол над крайниците си. Тресях се като в трактор. Страхувах се, че съм лепнала екзотична болест, но най-много се уплаших, когато видях, че лекарят не знае какво ми има. Тогава за първи път чух за смъртоносната западнонилска треска.

- Какви бяха симптомите?

- Нямах температура, което значи, че не е малария. Заведоха ме в местна болница, сложиха ме на системи. След кръвния тест потвърдиха, че е инфекция, не знаели каква. От този момент започнаха постоянни световъртежи. Бях в особено състояние - беше ми все едно дали умирам, само исках да не полагам никакви усилия. Признах на семейството ми в България, че съм зле, в последния ден от почивката.

- Те как реагираха? Все пак са далече?

- Мъжът ми каза, че в деня, в който припаднах, се е разхождал в парка, както правим двамата. Една врана паднала от дърво право в ръцете му и умряла. Предупреди ме, че и да не му бях казала, е знаел, че не съм добре. Толкова е дълбока връзката между нас.

Реклама

- Как се завърнахте тук?

- Прибирането в България бе следващо изпитание. Увериха ни, че няма да ме пуснат на летището в това състояние. Не издържах будна повече от час. Но мисълта да остана в Занзибар да се лекувам ме ужасяваше. Здравеопазването им е на ниво селски диспансер. Стегнах се, мислех за децата си. Стисках зъби, стоях права на летището. Отварях широко очите си и си наложих дори да се усмихна при паспортната проверка. Почувствах облекчение, когато влязох в самолета. В Доха бе под въпрос дали да не ме приемат отново в болница. Нямате представа каква сила е любовта ми към България - тази мръсна, неуредена, глупава, смешна България. Борех се не с физическата болка. Борех се с незнайна болка на душата.

- Какво се случи в България?

- Още щом кацнахме в София, се упокоих. Ако ще умирам, поне да е вкъщи. Лежах в няколко болници, направиха ми какви ли не изследвания, отслабнах с 20 килограма, а стомахът ми отказваше храна. Развих колит, което съвсем влоши нещата. Накрая ме приеха по спешност в инфекциозното отделение на Военна болница. Все още нямаше лекар, който да ме успокои, че ще ме излекува. У нас са малко тези доктори, които да изпъдят страховете ти с думи. Сбогувах се с децата си и с мъжа си. Изпратих ръкописа на "Деветте кръга" на издателството, без да го редактирам. Подготвях се да умра и се подготвях методично за това - както се купуват домати.

- Кога ви изписаха?

- По Коледа. Можех да ям само бебешки пюрета и оризова каша. Духът ми сякаш бе на друго място. Дъщеря ми дойде при мен трепереща посред нощ. Каза ми: "Сънувах те без тяло и че идваш за последен ден при мен. Питах те: не можеш ли да останеш тук дори в тази форма. Но ти се сбогува и си тръгна." Плачеше с глас. Тогава си казах: "Ще направиш всичко по силите си, защото тя има нужда от теб. Все едно дали ти се живее". След два дни ми изпратиха книгата "Автобиографията на св. Лука". Светецът, лекар и свещеник, изцерявал всички болни, които му се помолят. Засилих вярата и молитвите - вече имах само това. Но св. Лука не се появяваше в моите сънища. А в тези на дъщеря ми.

- Колко време се възстановявахте?

- Бавно и мъчително се борех за всеки килограм. Все още се възстановявам. Отключих паник атаки, но оцелях. Животът ми е различен сега, приемам всеки ден като божи дар.

- Какво осъзнава човек след такъв колапс?

- Семейството е силата. Връзката на човек с Бога е ключова за оцеляването ни - и да се правим на модерни, дълбоко у нас живее един прастар, първобитен човек, който, ако няма свой Бог - загива. И приятелите са важни - тези, които не ме оставиха.

- За това изпитание ще има ли книга?

- Когато го преодолея, може би да. Сега е рано.

- Какво заключихте в новия ви роман - "Деветте кръга"?

- Мечтата за среща с идеалния мъж. Тази мечта ме е движила през целия ми живот. Тя е силен стимул за една жена да продължава да живее въпреки всичко. За съжаление приключих с нея. Сега животът в общуване с другите ми е по-скоро безвкусен.

- Какво от вас носят героите ви?

- Аз съм героите си. Ту заекваща, ту яздеща мотор, ту губеща се, за да се намеря отново. Винаги с дълга коса и заоблени форми, вечно потайна и със свой собствен живот.

- Предизвикахте литературен скандал с критика за романа "Калуня-Каля" на Георги Божинов?

- Така е, написах отрицателно мнение за романа. Издателят Стойо Вартоломеев реши да се разправи с мен публично. Това е признак на слаби нерви. След като е врял и кипял в бизнеса, трябваше да приеме ревюто, без да каже дума, като останалите издатели. Веднъж излязла от печат, книгата вече не е негова, а на читателите. Второ, аз съм жена. Повярвайте, много по-лесно е да нападаш жени у нас. На всички е ясно, че едно ревю не застрашава цял бизнес.

- Препоръчват за четене книгата ви "Лилит" в университетите, гордеете ли се?

- "Лилит" ме направи много нещастна в началото. Очаквах да е книга за масовата аудитория, а всъщност разви университетски живот. След такова признание се чувствам осъществена. Книгите ми са разкритите трагедиите на моя личен живот - операциите на корема ми, страховете ми, че никога няма да имам деца, че децата ми няма да оздравеят, неосъществената любов.

- Пътят ви като писател започва с детска литература. Истински ли са приказките ви?

- "Мъдри приказки" е прощаване с едно самотно, изпълнено с тъга детство, което ме изгради като човека, който съм.

- Преминали сте и през друго житейско изпитание - като майка. Как се справихте?

- Не работех в продължение на 10 години, за да се грижа за дъщеря ми. Беше болна от нещо, което никой лекар не успя да установи, но аз вярвах, че ще се излекува. Лекувах я чрез сънищата й. Разказах това в лекцията "Лечебната сила на страшните момичешки сънища", която изнесох в БАН.

- Като какъв писател искате да ви запомнят след време?

- Като писател, изграждал силни и реалистични женски образи, а не такива, които просто обслужват мъжките герои.

Kристина ДИМИТРОВА

Реклама
Реклама
Реклама