Баскетболистът Калоян Иванов: Върнах се за Шампионската лига!

Калоян Иванов е сред най-опитните и успешни български баскетболисти през последните 15 години. 32-годишният варненец е играл в Русия, Испания, Италия, Турция и Украйна. Юношата на "Черно море" и неговият брат близнак Деян Иванов се завърнаха в България след най-силния трансфер на роден клуб от доста години. Те бяха привлечени от "Левски Лукойл".

Близнаците Иванови се оттеглиха от националния отбор през 2013-а. Те са известни със своя борбен характер, непримиримост и желание за победа. Специално за читателите на "България Днес" Калоян разказа причината за завръщането в родината.

Нямаше смисъл да се прибираме, ако не е в най-добрия отбор. Тимът е лидер в последните 10 години. Надяваме се отново "Левски Лукойл" да бъде фаворит и хегемон в първенството. Пред мен и брат ми нямаше друг вариант за България. Още през януари и февруари с Деян говорехме да опитаме нещо с роден отбор. Казахме си, че ако се отдаде възможност, ще го направим. Дори и с цената на компромиси, при това доста големи. Искахме да постигнем резултати, които в последните години убягват на нашите отбори в европейските клубни турнири. Формирахме се като баскетболисти в България. Желанието ни е това да бъде финалният етап на нашата кариера. През последните години играехме в чужбина. Борехме се за плейофи или да не изпаднем.

Тити Папазов

Той е много важен да има отбор "Левски", както и да се развива баскетболът в София и България. Решихме да се приберем в родината, докато сме в силите си, а не на 34-35 години. Тогава нямаше да сме на това физическо и психическо ниво. Приказвахме с Тити малко по-късно, след като вече бяхме взели решение. Обяснихме му, че имаме желание да си дойдем. Той помогна, за да затвърдим нашето решение. Познаваме се отлично с Тити и останалите от ръководството Тодор Стойков и Митко Ангелов. Ще успеем по-лесно да се сработим, отколкото в който и да е друг български отбор.

Целите

Ще се опитаме да влезем в Шампионската лига. Дай боже това да се случи. В годините отборът, спонсориран от "Лукойл", се променяше много. Не само като ръководство, но и като бюджет и играчи. Имаше тим с Прийст Лодърдейл, Брайън Смит и Тодор Стойков в силните му години. Те постигнаха успехи. Имаше и отбор с Перо Антич. Те бяха с много по-голям бюджет, отколкото през последните години. Накрая тимът беше доста колеблив, дори и в България. Сега спонсорът се пренесе в друг отбор с надеждата да се постигнат успехите от старта на проекта.

"Черно море"

Когато играхме с отбора двата финала срещу "Лукойл Акадмик" за първенството и купата през 2006-а, се опитвахме да бъдат равностойни мачовете. Шансът ни беше за купата. Допуснахме грешки, но нашият състав беше много млад. Имахме един чужденец - Саша Топчов. Той беше център. Останалите бяхме от школата - аз, брат ми, Владимир Маринов, Асен Великов, Веско Георгиев. Разликата в бюджета и състезателите в двата отбора беше огромна. Помня много добре този мач. Чувствахме сякаш бяхме фаворити, но загубихме (81:86). На плейофите те бяха в пълен състав, без контузените за купата. Биха ни с 3:0.

Българското първенство

Не обичам да сравнявам времената. Често чета как старите играчи казват какъв баскетбол са играли и как сега всички са лигльовци. Не е достойно да се говори така. Играта се е променила. Всеки период има своите герои. Миналия сезон се получи много равностойно първенство. През март говорихме с Дарин Великов, че не се знае кой ще стане шампион. Всички очакваха това да е "Левски Лукойл", но те понесоха загуби. Шампионатът изглеждаше непредсказуем с пет отбора, които имаха шансове за титлата. В последните 10 години никога не е имало подобно изравняване на силите. Не ми допада прекаленото насищане с чужденци. Когато ние играехме в първенството, те бяха по-малко. Сега треньорите казват как нямало български състезатели или те искали много пари. Всеки има право да пожелае това, което смята, че заслужава. Друг е въпросът дали ще му го дадат в България или в чужбина.

Националният отбор

Много съм доволен от момчетата. Представиха се хубаво на квалификациите. Минчев върши добре своята работата с нареждането на игрището. Като качества бяхме изравнени с останалите отбори, но винаги стояхме по-добре. Мачовете, които гледах, бяха идентични. Играем по-добре, но те вкарват повече. Срещу Исландия водехме с 20 точки. После започнаха да вкарват тройки и се получи кървав двубой. За мен това е максимумът като класиране. Сега момчетата влизат в цикъл с Русия, Франция и Босна. Не трябва да се залъгваме. И трите отбора са по-добри от нашия. Не трябва да настройваме фенове и журналисти, защото е необходимо да знаем възможностите на отбора. Момчетата заслужават адмирации, защото направиха стъпка нагоре. На баскетболистите трябва да се гледа положително. А не, когато Франция ни поведе с 20 точки, да се започнат хулите срещу треньор и играчи. Няма как да очакваме класиране на световно първенство.

Александър Везенков

Сашо е много талантлив. Изключително надарен. Доколкото знам от мои приятели и баскетболни дейци, е доста работлив. Сега ще си проличи колко корав е психически. Баскетболът не е само стреляне, вкарване, скачане и бягане, а е предимно глава. Който има по-силна психика, става по-добър състезател. Последната година в "Барселона" изглеждаше, че е по-тежка за него. Доста пъти не попадна в състава. Предната година имаше много контузени. Получи шанс и се наложи. Очакваше след това да има повече възможности от треньора, но не стана. Разбирам го, защото и на мен ми се е случвало. След трансфера в "Олимпиакос" го очаква изключително важна година по отношение на израстването на най-високо ниво. Сашо винаги може да играе баскетбол на средно ниво. По-нагоре от "Барселона" и "Олимпиакос" е само НБА. Вече е на 23 години. Тази възраст е преломна. Мисля, че ще се справи. В Гърция ще се чувства по-добре. Първенството е по-леко от испанското. Ще има повече минути. В Испания всеки мач е тежък. Нямаш право на грешки.