Музикалната сензация Свет Радославов: Цигулката ми спаси мама и брат ми

Публикувана: 17.08.2018, 11:30 13875 Автор: БД Онлайн

След мозъчния тумор осъзнах, че свиренето е моя кауза

Кой е той?

През 2016 година американският журналист Дейвид Муър от ABC World News Tonight го нарича "музикално чудо". Свет Радославов е цигулар в ранните си 30 г., но вече пише история. Той е първият българин, поканен да участва в шоуто "Америка търси таланти". След като претърпява операция заради мозъчен тумор, придобива световна известност с изпълнението си на песента Let it Be пред болницата. Животът му е повече от невероятен - моментите на слава идват след редица житейски изпитания, за които цигуларят разказва пред "България Днес".

- Свет, за четвърти път се завръщаш в родината, откакто заминахте в САЩ. Какво е усещането?

- Голямо вълнение! Винаги настръхвам, когато се прибирам тук, защото е рядко. Надявам се да започна да записвам повече с български изпълнители, за да идвам по-често.

- Как се случи така, че заживяхте в Америка?

- Бях около 10-годишен. Родени сме с брат ми Ясен в София, в квартал "Дружба". Бяхме бедни, особено след като майка ми и баща ми се разделиха. Имаха много скандали, които помня. Мама бе отчаяна, искаше да имаме по-добро бъдеще, което не виждаше в родината. Започна да търси контакти с писма до американски агенции, за да заминем в САЩ. Тогава нямаше интернет. Никой не отговаряше, докато един ден мама не получи писмо от един американец. Започнаха кореспонденция и накрая той дойде в България. Ние го развеждахме, показвахме му страната, заведохме го в Рила. На следващата година той ни изпрати три билета за САЩ и визи да отидем при него. С мама се ожениха, аз трябваше да напусна музикалното училище "Любомир Пипков", където свирех на пиано и цигулка, а брат ми на чело. Тръгнахме да търсим нов живот. Още със слизането от самолета на летището в Ню Йорк видях един едър чернокож полицай да си похапва поничка и си казах: "Наистина съм в Америка!". Но... не всичко е такава приказка, каквато си го мислехме.

- Защо, какво се случи?

- Само няколко месеца след като пристигнахме в Рочестър, на 6 часа път от Ню Йорк, мъжът на майка ми се промени коренно. Бях в пети клас, когато въпросният американец стана странен. Започна да повишава тон на майка ми, на няколко пъти й каза, че ще я пребие пред нас. Наложи се да заставам между двамата, за да я предпазя. Бях още 11-годишен, почти дете. Мама плачеше по цели нощи. Не можеше да се търпи повече и решихме да бягаме. Само че нямахме много варианти, освен да идем в Чикаго и да живеем нелегално с години, което бе рисковано. Или да ни върнат в България след делото по развода. Мама помоли съседи да ни откарат до един подслон за майки с деца, където останахме временно.

- И през цялото време успяваше ли да свириш?

- О, да, и това ни спаси. Процедурата по развода беше започнала, когато една от жените в подслона ме чу да се упражнявам. Бях по-добър от връстниците си заради школата "Любомир Пипков". Една от жените ми уреди интервю във второто в света музикално училище „Истмен“, което бе на няколко крачки от подслона. Явих се пред един от учителите - руснак. Започвам да свиря, а той ме спира: "Не така, това го направи по този начин"... Излязох от стаята отчаян. Помислих, че съм се изложил. Не можех да повярвам, когато ми казаха, че ми дават пълна стипендия. Учителят ми каза: "Критикувам те, защото имаш голям потенциал, за да станеш по-добър. Така правим ние, руснаците". Тогава знаех само, че Бог е с нас. Когато в съда видяха, че съм приет в реномираното училище, ни дадоха социални номера, а след 10 години получихме и паспортите си.

- Къде живеехте през това време?

- Първо бяхме в гето, където бяхме единствените бели деца с брат ми. В началото ни нападаха често, трябваше да се пазим един друг. После свикнаха с нас, приеха ни и там се запознах с хип-хопа. До тогава бях чувал само класическа музика. Започнах да се уча да рапирам, да гладя акцента си, да пиша стихове. Влязох в редовните рап битки, в един момент започнах да ги печеля. Имах и никнейм - "Скилз" и "Ел Булгаро" - на испански.

- Защо "Ел Булгаро"?

- След като отидох в колежа, започнах да смесвам различни стилове музика. Тогава бе латино вълната - регетонът, Дон Омар, Авентура, Деди Янки. Когато ги комбинирах с цигулката, ставаше интересно. Имам парче дори с брата на Ромео от Авентура - Хенри. В колежа започнах да работя с един артист Toby Love и едно от парчетата го вкараха в албума му от „Сони Мюзик“. Тогава получих първия си чек - на 20 години през 2006 г. За 250 долара. Затова "Ел Булгаро", първият, който прави бийтове, но не е латино.

С Хенри от известната латино група Аventura

- Сам правиш бийтовете си?

- Правя всичко сам. Чувам фонтана тук пред НДК и определена мелодия в главата ми. Записвам си я на телефона, за да не ми избяга.

- Как стигна до "Америка търси талант"?

- След колежа ме приеха в един от най-престижните университети в САЩ - „Рочестър Юнивърсити“, със специалност "Икономика и международен бизнес". Преди последния ми изпит видях, че предаването "Америка търси талант" започва прослушвания. Заминахме с брат ми Ясен за Ню Йорк. Чаках около 13 часа - от 6 сутринта до полунощ. Бях последен, защото бях различен - хип-хоп цигулар. Тогава прослушванията бяха закрити - само пред продуцентите. Отидох - шапката назад, верига на врата и с цигулка в ръка. Това е 2009 година. Направо ме дръпнаха встрани и директно ми предложиха участие. И то веднага - в четвъртък искаха да съм на живо. Денят съвпадаше с последния изпит в университета. Помолих за друг ден - казаха, че няма как. Професорът ми по икономика не направи компромис. Отказах шоуто заради университета. Имах доста студентски заеми, а и исках да съм първият българин в моето семейство, който да завърши престижен университет в САЩ. Исках майка ми Вера и баба ми Сминка да се гордеят с мен.

- Но после участва все пак?

- Да, след като този път пратих онлайн промо видео. Пратих клип, който сам организирах в „Рочестър“ - с коли, танцьори, музиканти - всички на един покрив. Веднага ми се обади продуцентът с въпроса: "Ти завърши ли колежа?“. Пратиха ми билет до Сейнт Луис, което не правят за всеки артист. Бях единственият от участниците, който не правеше кавъри на известни парчета. Точно преди първото живо участие трябваше да правя песен на Джейсън Деруло и ги помолих да чуят нещо мое авторско. Направо паднаха - "Знаеш ли какво? Свири това?", така ми казаха. 3000 души в залата скандираха името ми "Свет, Свет..." след това.

Светлин е един от малкото цигулари, котио могат едновременно да танцуват и да свирят

- Това ли е съдбата?

- Бог ми даде талантът, но е моя мисия да го споделям с хората. И след като преживях мозъчен рак, споделям историята си, за да им вдъхна кураж.

- Веднага след операцията стана известен с изпълнение пред болницата?

- Да, трябваше да го направя заради всички тези хора, които се молиха за мен и събираха пари. Много от тях бяха българи. България научи за мен тогава - през 2016 година. Поканиха ме на финала в "България търси талант". След това във „ВИП брадър“. Предложиха ми 40 хиляди лева за два месеца без телефон - отказах. Не е моят имидж, не искам баба да ме гледа как продавам живота си за пари. Цигулката ми ме води навсякъде, където не ми взимат телефона и пак съм момче от квартала и съм приземен от малък.

Българинът е един от най-желаните музиканти за мащабни официални събития

- Кога разбра за тумора?

- Точно след като отказах, започнаха оплакванията ми - силни главоболия. Беше 5 август, съобщиха ми, че прадядо е починал. Паднах на земята от болка, свих се и толкова ме болеше, че мислех, че ще ми се пръсне главата. Казаха ми, че имам тумор с големината на зърно и че съм в напреднал стадий - на крачка от увреда. Оперираха веднага - на 8 август. Колебаех се дали да легна под ножа - мислех да избягам, да дойда в България, да започвам с билки лечение... но в крайна сметка реших да ме оперират. Влязох под маската, заспах за 4 часа и половина. Докторът ме събуди, а аз го питах "вкарах ли гола?" Бях сънувал, че с брат ми играем FIFA на плейстешъна.

- Какво направи, след като излезе от упойката?

- Първо си размърдах пръстите, движеха се и викам "нищо ми няма, мога да свиря". Излязох пред болницата на следващия ден с цигулката - трудно беше да се мърдам, защото имах много сериозна превръзка и шевове. Така благодарих на всички близки и приятели, които вярваха, че ще се преборя.

Той е първият българин, стигнал до четвърт финали на прословутото шоу "Америка търси таланти"

- Значи има щастлив край?

- Но не веднага. Съжалявам само за химиотерапията, през която минах на два пъти, защото имах разсейки. Не ми помогна много, само ми донесе други тревоги. Косата ми опада, изгубих 20 кила, вените ми се скапаха за година. Но не спирах да тренирам във фитнеса, защото и спортът ми е в сърцето като музиката. Докторът ми каза, че моят случай е 1 на 2 милиона възрастни. Изпитанието ме промени, вече правя всичко с кауза и не ям захар.

- Сега накъде?

- Към Варна, където е първата ми изява в България от 2 години насам. А скоро и албум. След това - София, където имам концерт в събота вечер.