Михаил Петров
Казвам се Михаил Петров и съм на 18 години. Роден съм в град Сливен, а от тази година ще уча в Софийски университет „Климент Охридски“ със специалност „Журналистика“. Пиша поезия от сравнително малко време – някъде около година, но литературата винаги е била в кръвта ми. Писането на стихове за мен е вид терапия, чрез която най-добре се изразявам като споделям лични чувства и емоции. Черпя вдъхновение от собствените си преживявания и заобикалящия ме свят, тъй като няма по-добра муза от живота.
Творчество:
Как се пази тайна?
забравяш за сладости
и истински моменти.
никога няма да си цял.
истината става мътна.
лъжата е всяка дума,
лъжата е всяка усмивка,
лъжата е всяко „Добре съм!“
истината е някъде там.
истината е всяка сълза след полунощ.
истината е мълчанието, крещейки за помощ.
тази битка в мен
няма победител.
аз отдавна я загубих.
аз отдавна се изгубих.
Сънища
Не ти ли писна да сънуваш същите сънища?
Не ти ли писна само там мечтите да са реалност?
а реалността в действителност да е по-жестока от кошмар
Ако можех щях
да взема нищо
и в сънищата си да се изгубя
за да се намеря.
Ако можех щях
мълчанието да превърна във бълнуване
за да чувам
дори неясно.
Ако можех щях
леглото да превърна в ковчег
който гробари да завлачат към градината с цветята
да ме заровят сред пръстта
и в гниенето си под почвата да се преродя.
Ако можех щях
но отново се събуждам.
Oтново коварен
(за пореден път)
за пореден път
започвам разговор без да го довършвам
за пореден път
познато престъпление извършвам
за пореден път
ловувам със младежките сърца
за пореден път
искат да ги водя у дома
за пореден път
омайвам, обладавам и след това бягам надалеч
за пореден път
ранявам с острия си меч
за пореден път
те плачат, аз пия
с надеждата арогантността си да прикрия
за пореден път
ме псуват, проклинат, бил съм вулгарен
за пореден път
показвам колко съм коварен
Извинение
знам, че сбърках
има за какво да ме виниш,
но само моля те да ми простиш.
знам, че сбърках,
но го зная едва сега,
сега, когато ми носи двойно повече тъга.
не мислих, когато реших да избързам,
но просто не можех да повярвам колко много се привързвам
към теб и към света, който сами изградихме
върху старите мебели
с изглед към езерото с белите лебеди.
знам, че сбърках,
но съм просто объркан
и понякога все още си напомням колко съм сбъркан.
но ако се върнеш и вдигнеш преградата пред своето сърце
Обещавам никога да не пусна твоите ръце.
Обещавам никога да не забравям твоето лице.
Обещавам да спра да те крия.
Обещавам и съжалявам и те моля.
Моля те да ми простиш.
Моля те болката от загубата ти да облекчиш.
Белези
Бях
в затвора,
в прегръдките на срама,
в утехата на страха.
Отчаянието,
болката,
нещастието,
всички
те
ме навестиха
в най-мрачния от всички час.
Бях
буден,
силен,
готов.
Извадих острието,
добавих белег
сред редица други,
но само този се виждаше ясно,
но само този беше най-лек,
но само този ме избави
от всичко.
Дяволът
дяволът има човешки образ
дяволът има тъмни пленяващи очи, загадъчна усмивка
дяволът има чисто бели зъби и прекрасни трапчинки
дяволът е висок и чаровен и строен и ме гледа
дяволът ме гледа
дяволът ме кани, предлага риск
дяволът говори с убедителен глас
дяволът ме кара да се поддам
дяволът ме кара да му се отдам
дяволът слива устните си с моите,
прокарва змията през моята градина
и му позволявам
змията убива всичко живо
градината е опустошена, но
дяволът ми казва да не се притеснявам
и аз като глупак му се доверявам
дяволът напуска леглото ми
оставя ме да плача встрани
и ме изоставя, напуска
повече не се връща.
Ежедневие
Фалшиви лица
фалшиви усмивки.
Празни глави
празни сърца.
Никой не пита
никой не опитва.
Зимата отминава
вече е пролет,
а студа в очите убива.
Слънцето изгрява,
после пак залязва,
а мракът в душите стои.
само моето сърце ли го боли?
От какво имаш нужда?
имаш нужда маската си да свалиш,
имаш нужда червило да си сложиш,
имаш нужда с текилата да прекалиш,
имаш нужда за нищо да не се тревожиш.
за една вечер единствена
да се почувстваш божествена.
имаш нужда от любов.
***
Ти опитоми сърцето ми,
ти успокои стихията,
гнева превърна се в любов,
любовта превърна се в живот,
живота превърна се в теб.
Историята на сезоните
Не мога вече.
Това, което правим, е жестоко.
Това, което вършим, носи болка.
Това, което искаме, убива.
Историята на сезоните. Историята на сезоните.
Лято – слънцето подпалва всички наши страсти,
морето – синьо, ти – син
Какъв е този цвят?
Не ме е страх от водата,
но погледна ли те започвам да се давя.
Искам въздух, въздух, въздух…
Есен – вятърът прогонва всички наши чувства.
Листата падат и ние падаме със тях.
Удряме се във земята. Изсъхваме. Умираме.
ние листата.
Зима – ледът сковал е всички наши спомени.
Снегът се сипе, сипе, сипе…
Посипва ни. Закрива ни. Забравя ни.
Пролет – къде отиде?
събуждането, новото начало.
Съжалявам.
ти се връщаш
Историята на сезоните. История без край.
