150 кила свали най-дебелото българче

"Искам да "съблека" от тялото си 200 килограма. С толкова приблизително трябва да се разделя, за да имам нормално телосложение. Това е моята цел и знам, че ще я постигна. Не вярвам в чудеса, а единствено в себе си. Имам мотивацията да продължа напред."

Това заяви с амбиция и увереност 21-годишният Самуил Александров от Русе. Допреди няколко месеца беше известен като най-дебелото момче в България - 276 килограма. Година по-късно Сами е свалил 150 килограма от теглото и изглежда повече от добре. Чудото в живота му се случва с подкрепата на фитнес инструктора Чудомир Григоров, който започва тренировки с него и му изготвя правилния хранителен режим.

Предисторията. Съдбата на Самуил стана публично достояние миналото лято - майка му Руслина публикува сърцераздирателен статус във фейсбук, в който разказа за едрото си дете. Младежът страда от метаболитен синдром и лечение за него в България няма. Майката е отчаяна и търси спасение чрез публичност на проблема. Появява се Чудомир и към днешна дата Самуил е активно младо момче, чиито мечти са станали реалност.

Проблемите в живота на Александров започват още в детството му.

"Откакто се помня, имам огромен проблем с наднорменото тегло, слаб никога не съм бил. Спомням си, в детството ми имаше много подигравки по мой адрес заради това, че бях различен. Децата не пропускаха възможност да ме наричат с всякакви обидни думи. Отвръщах с агресия, но всъщност в повечето случаи тази агресия трупах вътре в себе си. Имах много страхове. Исках да се защитя от тях, да стана голям и силен, така че никой да не смее да ме закачи... И ставах голям, все по-голям... Под внушителните ми външни размери обаче си оставах едно уплашено дете... Учех се да се правя на страшен, за да не смеят да ми се подиграват, но в същия момент бях много емоционален", разказва Сами, който на 8 години тежи 70 килограма.

В пубертета проблемите на младежа стават все по-сериозни.

"Годините минаваха, бях на 17 г., когато в училище (тогава тежах около 160-170 кг) получих и първата си паникатака точно в момент, когато около мен се бяха струпали много хора от класа... Усещането беше за треперене, липса на почва под краката, изтръпване по цялото тяло, сякаш щях да се срина на земята и не знаех къде съм... Прибраха ме с линейка от училище", добавя Самуил.

Следват две години, в които той не излиза от дома си. Стои по цели денонощия пред компютъра, храни се с огромни количества храна и пуши по много. Здравословното му състояние силно се влошава, което още повече смачква психиката на момчето от Русе.

"Невъобразимо усилие ми представляваха всички нормални човешки дейности - като да се изкъпя, да си измия чинията, а постепенно дори и да си легна в леглото... Започнах да спя седнал, подпрян на бюрото или масата... Вътрешно си мечтаех за нормален живот - да ходя по дискотеки, да излизам с приятели, да ме хареса някое момиче, да пътувам", спомня си Самуил. И допълва: "Съвсем се затворих... И малкото воля, която проявявах преди за нещо разумно, се смачка под напора на тежестта и страховете ми. За сметка на това пък инатът заедно с вътрешното озлобление растяха... Все още някак дишах. Не можех обаче дори да стоя прав повече от 5 минути под тежестта на килограмите... Ставах все по-тежък и по-тежък, но нямаше кантар, на който да проверя теглото си... Стана съвсем страшно, когато по краката ми започнаха да избиват рани. Огромни гноящи рани, които нечовешки боляха и с всеки ден ставаха все по-големи и все повече!"

Руслина и синът й тръгват по болници, като навсякъде чуват едно и също - момчето трябва да отслабне, да започне диета, да приема предимно зеленчуци и плодове... В същото време Самуил тайно взема храна в стаята си, където продължава да яде непрестанно.

На 19 години той е прекъснал училище, стои си само вкъщи и не смее да се качи на кантар, защото стрелката доближава 300 кг. Изследвания показват, че панкреасът му бълва инсулин, който е 10 пъти над допустимата норма.

След публикацията на майката чудото се случва и фитнес инструкторът се свързва със Самуил.

"Виж какво, приятелю, аз съм твоя човек. Страшното беше досега, защото си бил сам. Отсега нататък не си сам, аз съм с теб. И моята задача е да те изкарам от мястото, на което седиш сега, и да те заведа там, където трябва да бъдеш. И ще го направя. Заедно ще го направим, защото аз знам най-верния и най-краткия път, по който това ще се случи. Само трябва да ми се довериш и да си готов да се разделиш с удобното си местенце. Не ти обещавам, че няма да ти е трудно, но досега ти е било още по-трудно, защото си бил сам. Обещавам ти, че аз ще съм до теб по този път. И ти предлагам помощта си безвъзмездно!", пише спасителят на момчето.

Самуил се премества от Русе в Пловдив и за няколко месеца трансформацията му е факт. Той отслабва драстично, записва се отново в училище и завършва 11 клас и си намира работа, която, макар да е уморителна за него, му помага да изкарва пари за нуждите си.

Започна усилени тренировки първо в наетата специално за него квартира, а впоследствие упражненията се пренасят в залата. В началото Сами се придвижва с такси, но постепенно започва да ходи пеша на все по-големи разстояния. Изминава около 2 км до училище, прави 5-километрова разходка край Гребната база в Пловдив и дори се качва на едно от тепетата - Бунарджика. Ентусиазиран от напредъка си, той започва да проявява самоинициатива и сам да се раздвижва. Използва дори почистването на квартирата си като средство за сваляне на килограми.

Чудомир и негови приятели първоначално помагат на момчето напълно безвъзмездно, но вече 21-годишният младеж е стъпил здраво на краката си и продължава самостоятелно да се бори за живота си, като не пропуска посещенията във фитнес залата. Спрял е и цигарите, като в един момент тайно пропушва от треньора си, но след това изоставя завинаги вредния навик.

Александров два пъти се прибира в Русе за ваканции - около Коледа и Великден, като се отпуска да хапва и качва съответно по 2 и 3 килограма. Много бързо след това ги сваля и дори намалява допълнителни килограми.

"В тази война за здравето ми и за свалянето на килограмите нито победите, нито провалите са окончателни. Това успях да науча за тези месеци. Няма и никога не е имало чудодейно лекарство, което да е довело до драстичното сваляне на теглото ми. Всичко постигнато дължа на хранителния и двигателния режим, изготвен от Чудомир, както и на личната си мотивация да ги изпълнявам. Нещата невинаги са вървели гладко и не ми е било лесно с дисциплината, което съм си признавал и признавам публично. Правил съм и сигурно правя много грешки, но самосъзнанието за цел и мисия, както и извървеният тежък път ми дават сили и мотивация да продължа напред! Не вярвайте в чудеса! Вярвайте в себе си и в човеците, които са истински приятели, защото не ви съжаляват, а ви дърпат напред и стоят до вас в трудностите", завърши с оптимизъм Самуил.

И продължава битката да "съблича" килограми от тялото си.

Желаем му успех!