Жени Живкова ексклузивно за "България Днес": Бесни кучета предсказали смъртта на мама

Ванга се разплака пред мен - не видя гибелта й

Коя е тя

Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в семейството на Любомир Стойчев и Людмила Живкова. Баща й е инженер от Враца, а майка й е дъщеря на Тодор Живков. След смъртта на Людмила Живкова през 1981 година Жени е осиновена от дядо си. Живкова завършва средното си образование в Националното експериментално училище в София и история в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е в Института по култура към БАН. През 1991 г. създава модна къща "Жени Стил". Била е народен представител в 39-ото и 40-ото Народно събрание от БСП.

- Г-жо Живкова, преди дни приключи ревюто ви "Фантазия", в което събрахте 50 облекла, разделени в пет теми. Защо избрахте акцентът да са сака и якета, украсени с елементи от военни униформи?

- Първо, защото винаги костюмите, саката и палтата са били емблемата на фирмата ми и аз много залагам на тези връхни дрехи. Тази година акцентирах на джобовете, които стоят по-ниско от обичайното - те са от типа "мех" - обемни в долната част и изнесени ниско долу към края на сакото. Направих и комбинации с два различни десена на туид - рибена кост и пепит в комбинация с гарнитура от кожа с висока яка, сваления ревер също включих, искам да предлагаме разнообразие.

- Дъщерите ви дават ли ви идеи?

- Малката завърши "Моден дизайн", учи в Лондон, сега у нас прави магистратура. И двете ми дават съвети, аз съм доста възприемчива, вслушвам се, защото момичетата са друго поколение, имат различни виждания и така ми помагат. Голямата работи във фирма за интериорен дизайн. Надявам се след време и двете да работят с мен.

- Ако е вярно, че светът се готви за нова война, това би ли се отразило и на дрехите?

- Сигурно съм единствената, която определя ситуацията в света от доста време като Трета световна война. Напрежение има от доста време и това няма как да не се отрази и на облеклата. Световните марки вече лансират тип "униформи" в дрехите, не непременно зелени и камуфлажни, а червени и ярки цветове.

- Политиците налагат ли новата мода?

- Мишел Обама налагаше американските дизайнери, Мелания в момента прави същото. Политиците задават тон, когато са облечени добре.

- При вас се обличат много дами от политиката ни, нали така?

- Да, те се редуват. Илияна Йотова, Мая Манолова, Корнелия Нинова са ми клиентки. Те винаги изглеждат изключително.

- Лице на новата ви колекция е дъщеря ви Андреа. През годините работихте с всички най-красиви манекенки.

- Най-дълго Жени Калканджиева ни е била лице. Надя Иванова, Мария Петрова, Ралица Балева също са от избраните от нас.

- Сега сте успяла жена, а през годините тежеше ли ви фамилията на дядо ви?

- Не ми тежи, задължава ме да се съобразявам с всичко и повече ми е помагала в живота.

- Ако можете да промените с нещо съдбата си, какво щеше да е то?

- Нищо, мисля, че съдбата не може да се променя, тя е като даденост.

- Бяхте номинирана за президент на България, но се отказахте. С днешна дата бихте ли се съгласили на подобно предложение?

- Тогава не исках да участвам, защото имах по-важни неща за себе си, които не можех да изоставя. Иначе съм била народен представител и съм доказала, че съм отговорен човек. Не съм в активната политика, но съм запозната с всичко, което се случва у нас.

- Брат ви Тодор Славков също участва в партия, създадена от баща му Иван Славков. Защо не влезе в парламента според вас?

- Не успя може би защото нямаше достатъчно гласност на идеите на партията му. Те можеха да влязат в коалиция, но решиха сами да действат. Все пак Тодор даде най-доброто от себе си, както е правил винаги.

- След месец-два идва отново заветната дата 10 ноември 1989 г. Какво бихте казали на децата, родени след това, за времето, в което управляваше дядо ви?

- Бих посъветвала тези деца да прочетат повече история, при това безпристрастно, книги, учебници отпреди това време, защото аз като историк мога да кажа, че не може да отричаме времето, в което България е била просперираща държава. Водихме се развита социалистическа страна.

- Как мислите - ще дойде ли време централна улица в столицата да носи името на Тодор Живков?

- Дано да го доживеем! Но мисля, че скоро това няма да се случи.

- Вярно ли е, че дядо ви е искал Симеон Сакскобургготски да го наследи?

- Дядо ми имаше желание да се срещне с него и сме коментирали, че е доста умерен човек. Не сме го познавали тогава. Той и такъв се оказа - човек балансьор. Много пророчески се получи коментарът на дядо ми за него. Но тогава ни се виждаше невъзможно царят да се върне.

- Премиерът ни Бойко Борисов също е работил с дядо ви. Прилага ли той според вас неща, научени оттогава?

- Да. Опитва да се държи като дядо ми. Доколко успява не съм напълно убедена, но има неща, които копира от него и ги е научил от него. Нашата фамилия е в прекрасни отношения с Бойко Борисов.

- През юли се навършиха 37 години от кончината на майка ви Людмила Живкова. Как си обяснявате интереса към нея, който не стихва?

- Хората може би наистина обичаха майка ми. Сигурно им е била някаква загадка личността й, но наистина има интерес и сега за личността й. И днес постоянно срещам хора, които са я познавали и ми споделят много хубави неща за нея.

- Имаше ли подмазване и суета около майка ви и как тя се справяше с това?

- Винаги е имало подобни хора, защото тя все пак е била дъщеря на държавния глава, а после и министър на културата. И при мен е имало подмазвачи и суета, не мога да кажа, че не е имало. Но аз съм наблюдавала майка ми как е реагирала и съм попивала всичко от нея. След това и аз съм се учила от дядо ми. Как съм устояла? Зависи от характера на човека и възпитанието. Не обичам да говоря за себе си.

- Някога случвало ли ви се е да видите майка си насън?

- Да, сънувам я понякога и на другия ден ми се случват хубави неща. Нищо не ми е казвала конкретно, но, доколкото знам, е хубаво мъртви хора да ти говорят насън.

- Остана ли неразбрана Людмила?

- Да, остана неразбрана. Ето и в последните години това, което излиза за нея, е насочено главно към мистиката. Повечето неща и книги, написани за майка ми, нямат общо с истината. Много малко се говори за нещата, които тя направи за България - в сферата на културата, образованието. По това време имаше две различни системи, а нейните идеи бяха революционни - не можеше изведнъж да се тръгне към отваряне към света. Чужди политици са й завиждали за широтата на идеите и най-вече за "Знаме на мира". Тя използва потенциала на държавата, за да я реализира. Направи много и за българските църкви, пребори се за създаване и на криптата в "Св. Ал. Невски". Тя създаде и училището в Горна баня, сега НУКК. Искаше като него да има във всички градове в страната, да се набляга на културата.

В момента има училища, в които се пропуска материалът за социалистическото управление. Разбирам и преподавателите, вероятно се притесняват, защото в различните учебници уроците са различни по тази тема. Например - на вуйчо ми дъщерята учеше с децата ми в Американския колеж и там, когато бяха стигнали до урока за Тодор Живков, госпожата им казала да си го прочетат сами. Не знам, може би защото и двете са внучки на Живков, но трябва да има памет да се знае историята, безпристрастно, да се чете.

- Вярно ли е, че Ванга ви е предсказала успеха като дизайнер?

- Когато Ванга дойде за първи път вкъщи в Бояна, бях на около 10 г. Още като се запознавахме, ми каза: "Ти ще завършиш история." На близките е казала, че ще стана дизайнер. Така и стана.

- А смъртта на майка ви видяла ли е?

- Първият път, когато отидох при Ванга след смъртта на майка ми, бе 1984-1985 г., тя ми каза: "Аз тази смърт не я видях", и се разплака. И ми разказа, че двете са се видели месец преди това. Тогава майка ми й е разказала за някакъв сън, който сънувала, за бесни кучета, които се разхождали в двора. Обаче Ванга тогава не е могла да разбере точно какво й разказва майка ми, дори не е анализирала разказа й. Но ми каза, че след като разбрала, че Людмила е починала, изпаднала в шок. И се сетила за този сън, че той не предвещава нищо добро.

- В едно от предсказанията си Ванга говори, че в света ще настане нов световен ред, може би друг вид социализъм, не като този, в който живяхме.

- Не вярвам това да се случи. Няма как да има социализъм, все пак има частна собственост, развита и застъпена навсякъде. Това значи много неща да станат отново държавни, което няма как да се случи.

- В момента къде сме ние спрямо ЕС?

- Ние сме пълноправни членове на ЕС и това е много хубаво. Не мисля, че този съюз някога ще се разпадне.

- А дали бихме се съединили с Русия?

- Това също няма как да се случи, при положение че България вече е избрала друг път на развитие.

- Вие за какво мечтаете вече в професията си?

- Мечтая за световна сцена или по-скоро за световни пазари.