Щангистът Христо Христов: Няма да вдигам за друга държава!

Роден съм да прославям родината, а не да я предам

Готови сме за големи неща
Чолаков ми каза, че имам бъдеще

Христо Христов е сред лидерите на младата генерация български щангисти. 20-годишният варненец спечели световни и европейски титли при юношите, а сега ще дебютира на олимпийските игри в Токио. Здравенякът влиза в битката за медали на категория до 109 кг.

- Христо, как минават последните дни подготовка преди олимпиадата?
- Всичко е страхотно. Треньорите ни са много компетентни- моят личен Живко Николов и старши треньорът на националния Иван Иванов. Готови сме за големи неща.
- Има ли по-специална тръпка в сравнение с предишни състезания?
- Огромна е. Отивам на най-голямото спортно събитие. Едва на 20 съм. Един от малкото в нашия спорт, който стига до олимпиада на толкова крехка възраст. Боря се срещу големи имена.
- Имате ли ритуал, който ви помага да се фокусирате преди опитите?
- Пускам много български народни и мотивиращи песни като "Кой уши байряка". Говоря с моето семейство, с брат ми. Сещам се и за една моя любима приказка - чувствам се силен, защото съм българин. Тя също ме мотивира. Имам и една татуировка на гърдите, която ме описва доста добре - "Прекалено горд, за да мълча. Прекалено честен, за да съм известен и прекалено силен, за да се предам".
- Какви цели си поставяте за Токио?
- За начало да стигнем безаварийно дотам. Ковид е проблем в световен мащаб. Много гадна и измислена според мен болест. Дано участието да протече както трябва и да взема това, което съм заслужил.
- Кои са най-сериозните конкуренти във вашата категория?
- За мен са узбекът Акбар Джураев и арменецът Симон Мартиросян, който на европейското не успя да завърши, защото направи нула във второто движение. Тук мисля, че ще е на високо ниво. Има момчета, които също са претенденти за медалите, но тези двамата са най-трудните опоненти.
- В последните състезания направихте четири пъти двубой над 400 кг. Какъв резултат ще е достатъчен за медал в Токио?
- Нашият спорт е измерим. Преди да вдигна щангата, трябва да знам на какво са способни конкурентите и как са се подготвили. Няма как отсега да кажа колко точно. Може да трябва резултат под това, което вдигам на тренировка. Но може да се наложи и максимумът.
- Четирима български щангисти се борехте за две квоти. Колко ползотворна е подобна конкурентна среда?
- Много е важна. Стилян Гроздев се контузи, а Юндер отпадна по други причини. Останахме с Божидар Андреев. Шансовете ни бяха равни. Уважавам труда на колегите. Бих се радвал искрено дори и аз да не бях на олимпиада, някой от тях да участва. Много е важно да вземаме колкото се може повече медали и да славим родината. На европейското първенство в Москва показахме, че сме отбор, пълен с таланти. Имаме още какво да показваме.
- Колко е трудно да се мотивирате, след като знаете, че заради допинг скандалите сме с ограничено участие на олимпиада?
- Доста е трудно. Изборът щеше да е по-лесен, ако бяхме с четири квоти. Сега вътрешната битка беше ожесточена. Всеки можеше да участва. Никога не бих казал, че съм нещо повече от моите колеги.
- Какво точно се случи с Юндер Бейтула, който е обвинен, че се е скрил от допинг ченгетата? Дори се заговори, че може да отнемат още една квота от България. Има ли притеснение от този факт?
- Работи се по този въпрос. Нямам притеснения, защото Юндер не е направил нищо. Не е виновен. Хората сме такава раса, че няма човечност. Юндер е дал адрес, а те не са дошли в задължителния час. Човекът е отишъл в къщата при своето дете, което е било болнаво. Звънят му час по-късно да го търсят. Казал им е да го изчакат, за да може детето да се събуди. Когато Юндер отишъл, тях вече ги нямало. Когато не са дошли навреме, е трябвало да чакат. Това им е работата, а не да си веят байряка и после да обвиняват. Тази случка е от декември, а чак сега ни обвиняват. Просто искат да затруднят участието на България. Сигурно виждат някаква конкуренция. Не мога да си го обясня.
- Има ли лов на вещици в щангите в момента, след като държави като Румъния и Тайланд са със забрана за участие на олимпиадата?
- Най-лесно е да разделяш и владееш, след като разкарваш една по една държавите. Остават само фаворитите на тези, които искат да печелят. Не могат да махат световни сили от всеки един спорт. За нас е по-добре, защото има по-малко конкуренция. Но не е честно за спортистите от тези нации.
- Имаше интересен казус с вас преди няколко години. България беше застрашена от тотална забрана, ако не плати огромна глоба. Тогава вашият баща каза, че ако не се оправят нещата, ще се състезавате за друга държава. Колко сериозни бяха тези намерения?
- Никога не съм искал да се състезавам за друга държава. Баща ми го каза в гнева си. Щяхме да загубим много, ако не бяха оправени нещата. Тогава не можех сам да решавам. Сега вече съм пълнолетен. Никога не бих предал знамето си. То никога не е било пленявано. Защо аз да го предам? Роден съм, за да прославям родината, а не да я предавам.
- Ако трябва да избирате България или вашата кариера и мечти в щангите, как ще постъпите?
- Ако дойде такова време, това ще е краят на моята кариера. Няма да вдигам за друга държава!
- Какво се случва с вашия брат Стефчо, който стана световен шампион за юноши преди две години?
- Добре е. Възстановява се от операция. Имаше проблем с менискус, който контузи на лагер в София. Скоро ще се завърне и ще покаже на какво е способен. Мисля, че аз няма да съм най-талантливият в семейството. В залата с него имаме тренировъчни закачки. На този етап съм във върха на силите ми, но брат ми ще бъде като едно друго велико име - Лаша Талахадзе, който се развива много късно. Стефчо ще покаже сериозни тежести.
- Величко Чолаков е ваш идол. Давал ли ви е съвети?
- Не съм получавал съвети. Беше ми приятел. Само ми е казвал, че имам бъдеще в спорта. Преди да почине, ме победи на тенис на маса. Много добър беше.