Иван Рилски намира убежище край Кракра

Крепостта устоява на две византийски обсади

Светията проклина селяни от Кладница

Закрилникът на българите свети Иван Рилски намира убежище край средновековната пернишка крепост Кракра. Това разказват легендите в града, а сведения за стъпките на Чудотвореца има и в народното Безименно житие от началото на XII век. Ето какво пише там:

"И стана пустинножителят отец Иван, и отиде на мястото, дето отпървом прие иночеството, под планината, чието име е Руен, на място, наречено Скрино, и си отиде оттам и никой го не видя, кога дойде и кога си отиде, и тоягата си по заповед Господна остави за знак на света и в памет на себе си. И като се вдигна, отиде в Периг (Перник) и намери скалисто място близо до реката, наречена Струма и тук си направи обиталище. И дойде при него ангел Господен и му рече: "Радвай се, служителю господен и събеседник на ангелите, направи, що ти е заповядано, стани оттук."

Възрастни хора от тогавашното селото Перник знаели къде на стръмните варовикови скали, наричани "Кървавото", се намирало убежището на свети Иван, а днес има различни хипотези къде точно е пещерата, в която се е подслонил. Любопитна е историята откъде идва името на тази местност. Според легендата през 1016 г. Кракра устоява на 88-дневна обсада, при която загиват много византийци. Оттук идва името на местността. Според едно от житията на закрилника на града - свети Иван Рилски, в непосредствена близост се е намирала пещерата на отшелника. Смята се, че крепостта Кракра е построена по времето на хан Омуртаг. Но археолозите откриват останки, които показват, че крепост на това място е съществувала още през VI - V в. пр.н.е. Тази тракийска крепост е една от най-значимите в българските земи, засвидетелствана по археологически път. В началото на ХI век владетел на крепостта и селището Перник е боляринът от прабългарски род Кракра. Легендите и песните за непобедимия войвода Кракра се разказват и пеят до ден днешен. Пернишката крепост придобива международна известност, когато военните действия между България и Византия се преместват в западните български земи. Византийският хронист Скилица е описал борбата на българите, водени от управителя на Пернишката крепост - Кракра, срещу византийския император Василий II. Крепостта издържала на яростните обсади през 1004 и 1016 г.

Близо до нея в планината Голо бърдо бил вдигнат манастир на св. Пантелеймон. Просъществувал до ХIV век, когато бил опожарен и унищожен, за да се въздигне отново през 1866. Днес на това място има църква, направена в началото на ХХ век, но осветена през 1921 г. Отвън непосредствено до олтара има чудновато дърво със странни образувания по него, наподобяващи човешки органи - сърце, мозък, бял дроб. Според преданията докосването до него лекува, но това става по Божия промисъл и по молитвите на св. Пантелеймон и св. Иван.

В Земенско, край Струма, също има една каменна ниша, за която се допуска, че е била убежище на светия мъж. В църквата на Земенския манастир е един от първите изписани образи на св. Иван.

Според местни легенди светията прекарал известно време и в планината Витоша. Стари хора от село Кладница разказват предание, че като идвал от с. Курило, Софийско, светият мъж минал по тези места и като водел своя юнец, поискал "коматче леп" от селяните, които са орали по нивите. Те му отказали и той ги проклел с думите: "Кладница - Гладница", след което си заминал. Оттогава в селото рядко има добро плодородие. Стъпките на светията минали и през село Крапец, което днес е на дъното на язовир "Студена". Там също поискал от селяните орачи хляб. Те го нахранили и напоили както подобава и затова той ги благословил. По тази причина те имали богата реколта и плодородие.

Крепостта Кракра днес е една от големите атракции в Перник. Оттам се открива прекрасна панорамна гледка към града и планината. Освен запазените основи на жилищни сгради посетителите могат да различат и основите на три християнски храма - кръстокуполната църква, голяма трикорабна базилика и една от малкото известни двуетажни припортни църкви гробници. Тук археолозите откриват и сребърен печат на цар Петър - единственият намерен досега сребърен печат на владетел от това време. Според легендата именно тук царят е прекарал известно време на път за срещата си със свети Иван Рилски.

Катапулти и стенобитни оръдия

Ъгловата кула и Западната порта на крепостта са визуализирани с алтернативни материали. Отремонтирани са всички подходи към средновековната крепост, а пътят до нея е изцяло реновиран. Изграден е атракцион - наблюдателна кула. Удобни и добре изградени алеи осигуряват достъп на посетителите до допълнителната атракция за туристите - катапулти и стенобойни оръдия. Върху крепостните стени са монтирани панорамни платформи, които предлагат на посетителите едно неповторимо преживяване - да видят целия град и околностите от птичи поглед.