Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/10033089 www.bgdnes.bg

Доброволецът Красимир Каракашев: Гасенето на пожар не е като по филмите

Да направим доброволчеството като Германия 

КОЙ Е ТОЙ

Красимир Каракашев е част от доброволно формирование "Пловдив 112". Участвал е в гасенето на десетки пожари, като е помагал и при наводненията в Мизия и квартал "Аспарухово" във Варна.

"България Днес" разговаря с него в разгара на летните пожари за живота на доброволците и какво трябва да се промени, за да достигнем западноевропейските стандарти.

Реклама

- Г-н Каракашев, от колко време сте доброволец и помагате при критични ситуации?

- От 2013 година съм доброволец в пловдивското формирование. Ходя на почти всичко, което съществува като произшествия. Имам над 250 случая, като се започне от сухи треви и се стигне до пожари и евакуация на хора от апартаменти. През 2017 г. давахме дежурства заедно с пожарната, но след това прекъснахме. Реално погледнато, ние сме на подчинение на кметовете. След това сме на подчинение на пожарната.

- Как бихте описали състоянието на доброволчеството у нас?

- Много неща трябва да се променят. Като казват, че на Запад се действа по определен начин, да го направят и тук да е така. Трябва да извървим път, защото дотогава се опитваме с трици да ловим маймуни. Имат желание за нещо, но не го правят по начина, по който трябва да бъде. В Германия например професионална пожарна има само в големите населени места. В малките всичко е на принципа на доброволчеството. Но там държавата осигурява всичко - автомобил, обучение, екипировка, и най-вече е намерила съвестни хора, които да го правят това. Общината се грижи за техниката и хората, а доброволците гасят и спасяват. Тук е точно обратното - общината казва, че си има пожарна и за какво са й доброволци. Освен това няма нормална екипировка и обученията не стигат. В Пловдив прокарахме пътя да имаме съвместно дежурство с пожарната.

- Доколко опитът е важен в напрегнатите ситуации?

- Доброволецът не постига опит, като си стои вкъщи или се събира с другите един път в месеца. Ако искаме да постигнем това, което е в Германия, държавата трябва да бъде основната сила, а общината само да поддържа. В Пловдив има 4 пожарни и ни се казва "защо трябва да ходим да им помагаме". Но никой не казва, че има по 6-7 човека на смяна. И ако един-двама доброволци отидат при колегите, защото те ни считат за такива, две или четири ръце на един пожар са голяма подкрепа. Тези хора, които имат желание да помагат и да се научат, мога да гарантирам, че са изградили умения, които са наравно с тези на пожарникарите. Всяка община си знае, че има пожарна, но ако си в малко населено място, което е на 20 километра, какво правим? Ако се запали твоята къща, докато дойде пожарната и вече си без къща. В България масово нямаме застраховки на домовете, но си застраховаме колите, сякаш те са по-важни. И като стане проблемът, започват тюхканията. Но ако имаш 10 души доброволци в тази община, всеки ще знае, че аз, Иван и Драган ще отидем там на 5-ата минута. Каквото и да направя, ще съм помогнал на пожарникарите, които идват от 20 километра. Шансът да се спаси твоята къща е много по-голям.

- Как се процедира при появата на пожар?

- По сегашното законодателство първо отива пожарната и вижда дали може да се справи. Ако не може, тя се обръща към доброволците. Започва да се уточнява дали са на работа и могат да бъдат пуснати. Защото има заменяеми и незаменяеми хора в дадени ситуации. С моя шеф съм се разбрал, че ако няма спешна работа, съм свободен. Но имам колеги, няма как да се освободят. Тогава от 20-30 записани доброволци ще отидат 4-5 човека, и то след половин-един час. Докато се придвижат, ще стане час и половина примерно. За един пожар това е страшно много време. За час и половина може да "изяде" една гора или да загасне. При наводнението във варненския квартал "Аспарухово" отидохме след няколко дни, но калта нямаше къде да избяга. Но в някои ситуации трябва да се реагира в рамките на минути.

Реклама

- Един от последните големи пожари е край сливенското градче Твърдица. Какво е положението там?

- Там пожарът от низов става върхов и скоростта на разпространение е в пъти по-голяма. Там почти няма как да се гаси с противопожарна техника и се разчита на хеликоптер във въздуха. При такива пожари няма как да влезеш, те се непристъпни. Последно ходих в Хисаря и беше труднодостъпен район. Колкото и да желаеш да направиш нещо, обстановката не ти го позволява. Не става като по филмите, където спасяват хиляди хора. В реалността това е невъзможно. И тук идва помощта на доброволците в ограничаването на пожара. Но пак казвам - нещата в България са перфектни на хартия, но реалността няма нищо общо. За съжаление! В момента чакаме за Твърдица дали има нужда от помощ и съм готов да отида.

- Попадали ли сте в животозастрашаваща ситуация?

- Чак животозастрашаваща не, но си има опасности. Затова трябва да има подготовка, която в момента не е достатъчна и е на много ниско ниво. Около 70% в момента са хора на хартия. В периметъра на пожарната в Пловдив влизат 13 общини. От тях сигурно само две са с читави и млади хора, които са доброволци. Примерно отиват да гасят в Родопите и казват да се извикат хора да помагат. И идват двама дядовци и една баба. И какво правим в тази ситуация? В моето формирование, ако има неподготвени хора, не ги пускам да гасят. Те остават на втора линия, на първа са тези със знанията и уменията. Това е съвкупност от екипировка и елементарни познания какъв е пожарът, как се разпространява, накъде може да тръгне, как да го ограничим и най-вече как да запазим своя живот. Това е най-важното! Има една поговорка в спешните екипи - "не знаеш ли какво да правиш, не правиш нищо". В желанието да помогнеш може не просто да навредиш, но и да получиш някаква травма. Човешкият живот е с приоритет. Защото ако спасителят може да спаси 20 души, то ако пострада, няма да спаси нито един. Правилата в пожарогасенето и аварийното спасяване са написани с много кръв. И те са написани, защото някой е пострадал или загинал, за съжаление.

- Какъв съвет бихте дали на хората в един от най-горещите периоди в годината?

- Най-важното е всичко хора, не само доброволците, да разберат, че огън на открити територии не се пали в това топло време. Един фас или малко огънче могат да направят много големи проблеми.

Реклама
Реклама
Реклама