Малко познатите паметници у нас - от Рачо Ковача до Дядо Йоцо

Най-новият е на Гаврил Кръстевич - губернатора на Източна Румелия

Калиакра и Махатма Ганди също попадат в класацията

Спомняте ли си кой е Гаврил Кръстевич, за когото, както и за много други личности в българското минало, учебниците ни по история не са особено изчерпателни? Благодарение на генерал-губернатора на Източна Румелия Съединението на 6 септември 1885 г. се извършва без кръвопролития. И най-важното - успешно. Той "пропуска" да уведоми Високата порта за готвената акция с думите: "И аз съм българин, и аз съм за Съединението". А от седмица Кръстевич вече има паметник в двора на катедралния храм "Успение Богородично" в Пловдив.

Фигурата на Кръстевич, който има основна заслуга и в борбата за обособяване на независима българска църква от гръцката Вселенска патриаршия, не е единствената не толкова позната у нас, която е увековечена с монумент. Преди редакторът на "Български книжици" и съученик на Георги Раковски да се издигне в цял ръст от бронз в Града под тепетата, паметници на различни български, чуждестранни и дори литературни герои са вдигнати в различни кътчета на родината и приковават любопитните погледи на наши и чужди туристи и посетители

Един от тях е на самия край на нос Калиакра. "Портата на четиридесетте девойки" символизира една от най-красивите, известни и трагични легенди за Калиакра. Тя разказва за 40 девойки, които решили да скочат от високите скалисти брегове на нос Калиакра, за да избягат от турците и да не предадат своята вяра. За да може нито една от девойките да не се откаже от решението да скочи в морето под нос Калиакра, те завързали косите си една за друга и така заедно се хвърлили от високия бряг. Най-красивата девойка сред тях била Калиакра, затова местността и носът получили нейното име.

Дълго време след своята гибел 40-те девойки се връщали при скалистия бряг, влизали в крепостта и отмъщавали на поробителя. Местното население отдавна е възприело 40-те девойки като светици, мъченици на християнската вяра, които подобно на св. Никола показват пътя на моряците при буря, покровителстват рибарите и бдят за светостта на православната вяра.

Паметник на основателя на столицата на смеха Габрово - Рачо Ковача, е единственият у нас, построен в реката. Известни със своята пестеливост, габровци избрали специално място в Янтра, за да не хабят жилищна площ и да не харчат пари за поднасянето на цветя. Бронзовата статуя на Ковача се извисява върху скала в реката и представлява мъж, хванал в едната си ръка чук, а в другата - клещи с парче метал върху наковалня.

Според легендата от наковалнята на Рачо Ковача е тръгнал поминъкът на селището и не след дълго Габрово се превърнал в занаятчийски център по онова време. А от габъровото дърво над работилницата му дошло и името на прекрасния град.

Преди няколко години на празника Петльовден в село Голица, Варненско, откриха паметник на Петела. Село Голица, както и съседните Солник, Бърдарево и Кривини са едни от малкото населени места у нас, в които жителите стриктно спазват Петльовден. Още в ранни зори жените стават и започват приготовления за празника. Кулминацията е ритуалното отрязване на главата на петел, с чиято кръв се напръсква портата на дома.

Единственият по рода си в България паметник на моряка е открит в град Русе на 19 декември 1930 г. в двора на тогавашните флотски казарми, където по това време е базата на Дунавската флотилия. Паметникът на моряка е символ на връзката между старото римско пристанище на река Дунав и създадената векове по-късно Дунавска флотилия - първият наш флот след Освобождението. Възстановен е на сегашното си място през 1999 г. Оттогава се възражда и традицията празникът на флота да започва от град Русе.

Не един, а цели два паметника у нас увековечават хуманизма на Махатма Ганди. Единият е в столичния Южен парк, а другият в градинката до Градската художествена галерия във Варна, чийто патрон - Борис Георгиев, лично е рисувал портрет на Ганди и съпругата му. Българинът е единственият художник в света, на когото Ганди е разрешил да го нарисува.

Монументът в морската столица е дарение от правителството на Република Индия по повод 150-годишнината от рождението на Махатма Ганди. На паметника е изписано едно от посланията на великия хуманист - "Няма път към мира, мирът е пътят".

Наред със скулптурите на заслужили да ги помним хора у нас има и паметник на литературен герой. Незрящият дядо Йоцо на Иван Вазов, който маха с шапката си, поздравявайки свободна България, е кацнал в живописното Искърско дефиле срещу жп линията, точно както и където го описва Патриарха на българската литература.