Куче водач в отвъдното имали траките

Природонаучният музей показва

Животните били за лов, охрана, но и за храна

Скелет на куче, може би водач към отвъдното на знатен тракиец, лежи днес до жълтите павета в столицата. Находката е от археологически обект край поповското село Водица и е сред основните във временната експозиция на Националния природонаучен музей - БАН.

Костите на животинчето са открити в яма при разкопки на тракийски обект, разкрит при строежа на автомагистрала "Хемус", и са изследвани от гл. ас. д-р Надежда Карастоянова. "За това куче не е ясно защо е заровено, не може да сме сигурни дали е било ритуално, но със сигурност не e било изядено, явно е било по-специално. Кучето е положено в ямата в близост до детски гробове. То е в анатомичен порядък, което предполага, че е погребано там с внимание, а не е изхвърлено или разчленено. Често на други обекти останките от кучета са изхвърлени заедно с хранителни остатъци от други животни. Освен за лов и охрана на някои места тези животни са използвани и за храна" - разказва гл.ас. д-р Карастоянова. - Позицията, в която е намерено, показва, че е вероятно дори да е било заровено живо. Това сочат улики, като че краката му са били вързани, но това е предположение." От какво е умрял този най-добър приятел на човека, е трудно е да се определи по костите, тъй като няма следи по тях, уточнява младата учена дама.

Но да се върнем на кучето, тъй като мнозина биха се заинтересували от породата му. Голямо е колкото съвременен лабрадор, уточнява д-р Карастоянова, но отпреди две хиляди и петстотин години. Оттогава няма никакви данни за породи, само рисунки, от които се предполага, че кучетата са били предимно черни. Няма данни за тракийски породи, но такива със сигурност са съществували, например ловни породи. Доказателства за това са различните ловни сцени, изобразени в тракийските гробници. Свидетелство има в Александровската гробница, където е изобразено ловна порода куче с размерите на експоната от музея.

Явно е, че траките са почитали и кучетата си, както разкриват други изследвания. Това животно се явява едновременно като водач на душите и пазач на отвъдното. Първата универсална митична функция на кучето е тази на водач на човека в мрака на смъртта, след като го е съпровождало в светлината на живота, твърдят антрополози.

Най-старият музей в България представя непоказвани досега образци от своите научни колекции. В централните витрини може да видите образци от най-древните животни в колекцията - част от първите останки от динозаври, открити у нас, с оригинални научни илюстрации на художника анималист, реставратор на древния свят и докторант на НПМ-БАН, Владимир Николов.

До тях са експонирани фосили от представителите на единствените преки живи наследници на нептичите динозаври - изкопаемите птици. Две уникални находки на изкопаем щраус от България и българска птица носорог. В двете крайни витрини са изложени останки на редки и уникални древни бозайници, от палеогена до холоцена: най-ранното преживно животно, известно от Европа - челюстта, по която е описан тракийският бахитериум, първата находка на миоценската маймуна мезопитек от България, зъб от рядък мастодонт, череп на млад хипарион (предшественик на коня), фрагменти от челюсти на древното чифтокопитно доркатериум, череп на новоописан род и вид гепардоподобна котка, рог от изчезналата автохтонна популация на елена лопатар, останки от изчезнал в историческо време, неизвестен доскоро подвид на зубъра.

Котета мъркат от римско време

Докато кучетата са постоянен и ранен спътник на човека по нашите земи, то положението с котките е съвсем различно. Мъркащите любимци излизат на местната сцена едва с идването на римляните. Поне такива са свидетелствата от археозоологията.

"Останки от домашни котки няма намерени преди Римската империя освен диви - обяснява д-р Карастоянова. - Има фрагменти от кости от лъв от халколита например. И са си били съвсем като днешните лъвове от Африка."

Също с римляните в някогашната Сердика се появяват и редица екзотични животни. Те са били част от представленията в местния колизеум. В Сердика има намерена мандибула от камила, която също е във фонда на НПМ-БАН.

Заешка лапа от праисторията

Амулетът от заешка лапа изобщо не е измислица от филмите, в които любимата на каубоя му я дава да го пази от зли куршуми. В това е убедена археозооложката д-р Надежда Карастоянова.

Като учен тя показва доказателство. Кости от заешка лапа от тракийска обител от неолита са изложени в Националния природонаучен музей в София като свидетелство за мистичните и древни вярвания по нашите земи. А защо е сигурно, че лапичката е била амулет? Много просто - била е продупчена така, както и до днес се продупчват предмети за носене като колие.

Голям тур имало и по нашите земи

Голям рог от тур или рог от голям тур, кой както иска да го разбира, но такова чудо има екипът на Националния природонаучен музей. Находката пристига в лабораториите край жълтите павета буквално преди дни и радва д-р Надежда Карастоянова.

Тур се нарича огромно диво говедо, живяло някога из цяла Европа. "Последният тур е убит в Полша през XVII в., докато по нашите земи той изчезва още през Средновековието. Изчезнали са, защото са избити от хората за храна. Заради големите им размери са били обект и на култ. Те са изобразявани като символ на плодородието. Хората с техните домашни животни постепенно изместват дивите говеда от техните пасища, което също допринася за тяхното изчезване", обяснява гл. ас. д-р Карастоянова.