Връщат Паметника на Незнайния воин - бил претрупан

Два пъти режат лентата - през 1941 и 1981 

При повторното откриване полагат лъва от стария монумент, намерен в двора на вила край "Врана"

Заради претрупаност не одобряват първоначалния вид на Паметника на Незнайния воин. През далечната 1931 г. монументът съдържал цели 17 скулптури и така откриването му в центъра на София се състои след цели 10 години.

Това е само част от интересните и по-малко познати факти около построяването на паметника, увековечаващ славата, героизма и саможертвата на борците за единна и цялостна България. Днес, навръх празничния ден на независимостта, честваме и още един повод - 40 години от повторното откриване на мемориала.

Каква е историческата хроника? През 1918 г. в България е създадена комисия за направа на паметника. Четири години по-късно министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината.

Трябва да изминат още четири години, за да може на 14 декември 1926 г. специална комисия, оглавена от военния министър ген. Иван Вълков, да възложи изпълнението на проекта на световноизвестния български скулптор Андрей Николов и определя мястото - от южната страна на църквата "Света София". Решено е той да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България.

На 8 юли 1931 г. паметникът е готов, но не е одобрен заради претрупаност - 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и 6 месеца по-късно новият вариант е приет през декември 1931 г.

През 1933 г. е готов проектът, прави се макет, теренът се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е завършен на 14 септември 1936 г., но не е открит официално до 1941 г. Композицията е: бронзов лъв с дължина 4 м, който днес е в подстъпите към монумента, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент, широк 3 м и висок 2,55 м с бронзов релеф и два метални кръста "За храброст" с надпис "На загиналите за Родината - вечна слава!", фланкиран с барелефи със скърбящи жени от двете му страни: от едната - плачеща върба (символ на скръбта) и две българки в добруджанска и в тракийска носия, а от другата - две българки със свещи в македонска и в поморавска носия, покрусени от мъка и с наведени глави със забрадки.

При англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден и след деветосептемврийския преврат от 1944 г. мястото е "почистено", шведският полиран гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят се ползва за мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е преместена отначало в "детския град" в Панчарево, по-късно, през 1952 - на брега на река Искър до моста край Горубляне.

По-късно ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, разпорежда да бъде поставен върху кръгъл постамент край пътя за Пловдив пред входа на бившата тогава царска резиденция "Врана". При строежа на магистрала "Тракия" следите му се губят и през 1975 г. по сигнал на граждани е открит край къмпинг "Врана" и прибран в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.

През 70-те години отново се поставя въпросът за изграждане на паметник на Незнайния воин. Провеждат се конкурси, изменя се мястото, но проектите не са одобрени. Във връзка с честванията по случай 1300-годишнината на българската държава Българската комунистическа партия взема решение за възстановяване на Паметника на Незнайния воин - на същото място, но с променен вид.

През 1980 г. се възлага на колектив начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров да изработи нов проект. Художественият образ носи всички белези на изискванията на програмата - тържествен, изпълнен с достойнство и национален дух, но без патетика. Открит е с голямо военно тържество на 22 септември 1981 г., а днес се навършват точно 40 години от повторното му откриване.

Паметникът представлява саркофаг, в който са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места, като по този начин се превръща в символ на честта, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в защита на Отечеството, без значение кога и къде се е случило това.

Зад саркофага е поставен вечният огън, който е запален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците. В скулптурната композиция е включен и лъвът от стария паметник.