Народната певица и носител на "Грами" Калинка Згурова: Жестокост е да се молиш за пенсия!

Унизително е след 50 години на сцената, куп награди да живееш със символични пари

Коя е тя

Певицата е родена през 1945 г. в с. Дебелт, Бургаско. Дарбата й открива странджанският народен певец Сава Попсавов. Професионалният й път започва в ансамбъл "Пирин". От 1973 г. е солистка на Ансамбъла за народни песни "Мистерията на българските гласове". Записва над 300 песни от Странджа за БНР и "Балкантон", издава плочи и дискове, снима филми в БНТ. Неин съпруг и съратник е композиторът Стефан Кънев. На тяхно име е фондацията "Кънев-Згурова", която подпомага млади народни певци, има своя школа и възпитаници. "Странджанският славей" Калинка Згурова е отличавана с множество национални и международни награди, включително престижната американска награда "Грами".

- На 25 септември имахте рожден ден, как го отпразнувахте, г-жо Згурова?

- Прекрасно, много хора се сетиха за мен, над 158 обаждания имах. Поздравиха ме приятели от цял свят. 60 години творческа дейност и 75 години живот, доволна съм. В момента дните ми са пълни с малките ми ученици, които родителите водят в певческата ни школа "Калинка Згурова", която е в моя дом. Моят дом е моето читалище на "Павлово", защото въпреки трудното време има много амбициозни родители, които искат децата им да научат народната песен. Иначе журирам постоянно - наскоро имах деца извън пределите на България, а откакто почина Любка Рондова този конкурс се казва "Любка Рондова" и деца по мейл изпращат свои народни песни от всички краища на света. Вече от 5 пет години журирам заедно с Ваня Славчева и с диригентката Мая Василева. Още в 7-и клас имах записи, където дядо й бай Васил свиреше на кавал и той беше в оркестъра на Радио Пловдив, а първият ми диригент бе Асен Овчаров-Джазмена. Още оттогава съм започнала със записите. И ако не беше тази пандемия, трябваше да чествам юбилей тази година - житейски и творчески. Но тъй като отложиха моя конкурс за втори път "С песните на Калинка Згурова", понеже съм почетен гражданин на Бургас повече от 20 години и винаги там го правя, та казах на зам.-кметицата, че след като се отлага международният фолклорен фестивал, който неведнъж съм откривала в летния театър с мои колежки от "Мистериите" и ученици, всичко търпи отлагане, само да сме здрави. Винаги с удоволствие журирам детските конкурси. Защото, докато има приемственост, докато я има нашата невероятна народна музика, ще я има и България. Децата трябва да бъдат поощрявани, не само по конкурсите. Още юли месец се ваксинирах, защото имах покана да журирам в един конкурс в Адриатика, който за съжаление се отложи, но важното е да сме здрави.

- Нашите фолкпевици, които все се хвалят, че са тръгнали от народната песен, как ги приемате?

- Неведнъж съм казвала, че народната музика не е за прости хора. Тези попфолк певици, които са завършили училището в Котел, в Широка лъка са интелигентни, но факт е, че нямат репертоар. А за да стане човек известен, не е достатъчно само да имаш талант и глас. Има много песни незаписани, неиздирени и аз винаги казвам, че това ще ги направи народни певици, не е достатъчен гласът. А това, че искаш да станеш бързо известен, за мен това е много погрешна стъпка. Винаги съм възпитавала моите ученици да търсят песни, всеки от своя роден край. Има много неизпети песни, надпявания, събори, има толкова много материали... Не може да станеш известен бързо, много труд е необходим, за да останеш, да ти остане името.

- 200 лева беше пенсията ви доскоро, сега как е?

- Същото е положението, след като с "Мистерия на българските гласове" обиколихме цял свят и понеже бяхме на щат към БНТ, като дойде време да ни пенсионират, по 200 лева ни дадоха. Срамувам се да кажа колко ми е пенсията, защото и с тези 120 лева, уж добавки, как да живее човек? Унизително е. Много от моите колеги си отидоха разочаровани с тези символични пенсии. Уморих се да се надявам, че най-после хората, които сме заслужили, ще получим поне една прилична пенсия. Това не е само безотговорност и неблагодарност. Това е жестокост. Аз започнах певческата си кариера от 1960 г. И за да стана Калинка Згурова, съм била 20 години самодейка. А 30 години съм професионална певица. Това са 50 години на сцената. Куп награди, у нас и по света, и накрая - нищо. Не ща да заплашвам, че ще се паля пред парламента, за да ми дадат прилична пенсия. Тези пари отдавна съм си ги заработила. И понеже станах майка по-късно, такъв ергенски данък съм плащала... не е истина. Посветила съм живота си на българската народна музика. Освен това съм горд човек, наследница съм на нестинарите от Странджа планина и това се отразява на характера ми. Унизително е това да се молиш за пенсия, за нормален начин на живот на старини.

- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?

- Раждането на сина ми е най-хубавият момент в моя живот. Най-трудният и тъжният преживях на Коледата на 1991 г., когато почина съпругът ми. Той е създател на алжирски професионален ансамбъл. Когато се връща от Алжир, научих, че там е преболедувал нещо. 16 години имах прекрасен живот с големия композитор Стефан Кънев.

- Вие също сте голямо име. Имате ли популярна ученичка?

- Да, Миа Ди - Мария Димова, спечели "Гласът на България". Тя учи при мен народно пеене, след това джаз и поп завърши. Гледам това предаване по телевизията. Радвам се на Петя Панева, тя е невероятна. Добре, че е Любо Киров и Иван Лечев, те са много добри музиканти и веднага оценяват доброто. За мен няма тайни във фолклора, те вероятно са така със своята музика.

- Страх ли ви е от болестта?

- Смела съм, ваксинирах се и съм убедена, че трябва да сме предпазливи, да носим маски и да вярваме, че всичко ще отмине един ден. Много хора си отидоха нелепо, без време, но трябва да се живее, животът продължава. Вярвам, че тази напаст ще отмине. Както казах, през 2020 г. трябваше да отбележа житейски и творчески юбилей, но не се получи. Мислех да отбележи и 30 години от загубата на Стефан Кънев и 90 години от рождението му - не стана.