Донски прави България световна сила във футбола

Публикувана: 12.10.2021, 09:30 1716 Автор: Кристиан ИВАНОВ и Елица МЛАДЕНОВА

Недялко Донски (вдясно) ръководи футбола през 60-те години

Първият шеф на федерацията е Павел Грозданов

Брокерите катурват Михов и водят отбора на световното в САЩ '94

Боби или Бербо?

Това е въпросът, който си задава днес футболна България. Легендарният вратар и голмайстор №1 за националния отбор се изправят един срещу друг в директна битка за президентския пост в БФС. Борбата е безмилостно жестока и се води с всички средства. Ако кандидатът, който спечели, изпълни и половината от това, което е готов да обещае, скоро ще се борим за световната титла. А "Реал" (Мадрид) и "Байерн" ще треперят от силата на родните клубове.

Но в едни други години - в началото, тогава, когато любовта към спорта е в пъти повече от парите в него, хората, които го оглавяват, по-малко говорят и повече действат.

Първият шеф на българския футбол е Павел Грозданов. Той остава начело 10 години от 1923 г. до 1933 г. Преди това е футболист, играе в "Славия" (1913-1926) и "Атлетик" (София) за кратко през 1920 година. Грозданов е един от първите инициатори за обединението на футболните клубове в столицата. По негово време организацията се нарича Българска национална спортна федерация (БНСФ). През този период той е и отговорник и треньор на националния отбор (1924-1934).

Грозданов е начело на представителния тим в 26 срещи. Под ръководството му "лъвовете" печелят Балканските игри през 1931 г. в София. Под негова редакция са издадени първите правила за футбола у нас.

Най-популярният спорт се превръща в национална гордост през 60-те години, когато федерацията се оглавява от Недялко Донски. Под негово ръководство отборът ни е световна сила и се класира три пъти поред на световни първенства - Чили '62, Англия '66 и Мексико '70. Клубните ни тимове са страшилище за Европа. Достатъчно е да се спомене, че на 19 април 1967 г. два български отбора играят полуфинали в европейските клубни турнири. ЦСКА срещу "Интер" за КЕШ и "Славия" с "Глазгоу Рейнджърс" за КНК. Грандовете от Стария континент мразят да гостуват в България, където ги очаква враждебна атмосфера на претъпканите стадиони.

Вальо Михов не успява да удържи властта в БФС

В интервю за "България Днес" Мария Донска, дъщеря на големия футболен ръководител, връща лентата назад към успешните години на този спорт в нашата страна.

"През периода, когато баща ми оглавява футбола, България е постигнала значителни успехи - казва Мария Донска, която сега е наш посланик в Куба. - Националният ни отбор е три пъти финалист на световно, пети в Европа и втори на олимпиадата в Мексико. Три пъти сме европейски шампиони за юноши и веднъж за младежи. Помня атмосферата и настроенията около футбола. Еуфорията от победите и разочарованията от загубите, които баща ми преживяваше много тежко, като собствени поражения. За Англия 1966 г. се класираме след решителен бараж. Печелим срещу Белгия на неутрален терен във Флоренция. За тази среща знам, че баща ми е определил състава на отбора. След загубата с 5:0 в Брюксел и измъчената победа срещу Израел треньорът Рудолф Витлачил е подал оставка, която баща ми не е приел. Поискал е това да не бъде разгласявано, за да не демотивират играчите, и е пренаредил отбора. Търсел е не знаменитости, а бойци с желязна психика и хъс за победа, сложил е Димитър Ларгов, известен с огромната си психическа и физическа издръжливост, за капитан. И не е сбъркал."

България се класира и за световното в Мексико '70, но заради сбъркана подготовка отборът ни рухва физически. Губим и трите си мача на финалите. Някой трябва да бъде жертван и това е ръководителят на федерацията Недялко Донски, който е отстранен от поста. След него в различни периоди до 1990 г. футболът се управлява от Данаил Николов, Иван Николов, Крум Василчев, Димитър Николов, Иван Шпатов, Андон Трайков. България участва на световното първенство във ФРГ през 1974 и след това идва пауза до мондиала в Мексико '86. След падането на комунистическия режим през 1989 г. започват промени във футбола.

Първият демократично избран президент на БФС е Славчо Тепавичаров, който оглавява федерацията от 1990 г. до 1991 г.

Най-големият успех на българския футбол, четвъртото място на световното през 1994 г. в САЩ, е предшестван от силна турбуленция по високите етажи на властта. През 1993 г., няколко месеца след като Валентин Михов е избран да оглави централата, "лъвовете" стигат до велика победа с 2:1 над Франция на "Парк де Пренс" и се класират за световното. Но вместо да бере плодовете на успеха, Михов е принуден да напусне. Той обещава огромни премии на националите за успеха над "петлите", но в крайна сметка не успява да осигури парите. Превратът срещу него е воден от пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов, които са подкрепени от футболистите. Под тяхно ръководство България стига до полуфинал на мондиала в Щатите, загубен от Италия с 1:2.

Борбата за власт продължава и след триумфа в Америка, а парите от ФИФА за класирането бързо се стопяват. Така през 1995 г. се организират нови избори и Данов се изправя срещу Иван Славков. Батето получава подкрепата на ЦСКА и "Левски" и в тандем с Иван Вуцов печели изборите.

Ерата на Славков продължава 10 години, като през този период националният ни отбор се класира за Евро '96, световното във Франция през 1998 г. и Евро 2004 в Португалия. През 2004 г. Славков понася тежък удар чрез филма на BBC "Да купиш игрите", който го уличава в корупция и постепенно започва да сдава своите постове. Година по-късно срещу него се изправят героите от САЩ '94 начело с капитана Борислав Михайлов, който дотогава е вицепрезидент на Батето. Бившият вратар печели изборите и управлява в продължение на рекордните 16 години. Днес делегатите на конгреса ще решат дали той да остане на поста си още 4 години.

Шефовете на БФС

1. Павел Грозданов (1923-1933)

2. Цветан Генов (1933-1934)

3. Иван Батанджиев (1934-1939)

4. Любомир Сокеров (1940)

5. Димитър Христов (1940-1944)

6. Георги Стоянов (1946-1948)

7. Исак Каталан ( 1948)

8. Иван Николов (1948-1949)

9. Младен Николов (1949-1951)

10. Петър Коларов (1951-1952)

11. Стефан Петров (1952-1959)