Рок легендата Звездомир Керемидчиев: "Черната овца" все я забраняваха

Рокът е жив, но се нуждае от постоянство и "с рогата напред"

Кой е той

Звездомир Керемидчиев е по-известен като Звезди от "Ахат". Роден през 1963 г., той завършва естрадния факултет на Консерваторията. Малцина знаят, че "Аналгин" е групата му, преди да бъде основана "Ахат". Големият успех на групата идва с албума "Походът", издаден през 1989 г. Продуцент на плочата е Петър Гюзелев, а в хитове се превръщат песните "Черната овца" (избрана за най-добра българска рок песен от слушателите на "БГ Радио"), "Земя на слепци", "Брадвата" и други. Водещ е на радиопредаването "Моят метъл свят" по Z rock.

- Звезди, събрахте легенди за концерт, повод за който бе новият албум на Б.Т.Р., жив ли е рокендролът?

- Жив е, даже повече от всякога! Много хубав концерт стана наистина. Аз се включих по покана на Слави от Б.Т.Р., който ми предложи една своя идея за песен. Решихме да е нещо по-хеви и той се сети за парчето "Вяра", което е по текст на Волен Николаев. Поделихме си вокалите с Наско, събрахме се в тяхното студио за репетиции, чухме материала и ни хареса.

- Времената в момента не са за концерти, това предразполага ли ви към работа по нови парчета?

- Аз в момента не правя нищо, свързано с музика, защото имам лични ангажименти, но - да, сезонът предразполага към работа. Мисля скоро да се съберем с останалите, да видим какви идеи имаме, да чуем как ще прозвучат. Не говорим за албум. Правенето на албум изисква страшно много време и работа, за да е на ниво.

- Как се промениха темите в рокендрола, какво можеше и не можеше да се изпее преди, какво сега? "Черната овца" на "Ахат" беше забранена по соцвреме.

- Много ми беше смешно, че тази песен я забраниха в Националното радио и неотдавна покрай стачките на журналистите там. Тогава Слави Трифонов ме покани, като каза, че при него нищо не може да се забранява. С бенда направихме парчето чисто демонстративно.

Когато работехме над песните за албума ни "Походът", преди "Черната овца" бяхме направили "Брадвата" също с бунтарски текст, злободневна. Денис каза, че ако някой се заслуша в текста, може и да ни приберат някъде. Но когато бе готова "Черната овца", той реши, че ако все пак първата мине някак, то за тази вече ще ни направят ядове (смее се). Викам му: "К'во от това, кв'о толкова могат да ни направят? Най-много да ни забранят да я свирим". Тогава не можехме да пеем съвсем каквото си искаме и песните да звучат в единствената медия - Българското национално радио. Имаше две комисии, които одобряваха песните, които да бъдат допуснати до ефир, едната за текстовете, другата за музиката. Нашите текстове не минаваха. Тогава Данчо Стълбицата взе инструментала на "Отнесени от вихъра" да го ползва за фон. В същото време ние обикаляхме цялата страна за концерти и песните ни вече ги знаеха навсякъде. А по радиото до 10 ноември така и не ги завъртяха. После се превърнаха в нещо като химни, както "Черната овца", така и "Нов живот" и други - митинг не минаваше без тях.

През 1988 ни предстоеше дълго турне. Тогава с Божо взехме касетки, рязахме ленти, лепихме, сглобявахме, но произведохме цяла торба нови касетки като на едната страна бяхме записали "Брадвата", а от другата "Черната овца". Дадохме ги на екипа да ги раздава на най-запалените фенове, а когато турнето тръгна, тези записи вече ни посрещаха из цялата страна. Хора идваха с касетофони и записваха концертите ни, предаваха си описани от кой град на коя дата, искаха да им подписваме касетките... абе страшна романтика! (смее се).

Ана-Мария Тонкова ни повика може би още първата сряда след 10 ноември да сме гости в предаването й "Хоризонт на вълните на младостта" и пусна буквално целия ни албум "Походът". Това беше първото излъчване на наши песни по радиото. След това всеки наш концерт завършваше с "Черната овца".

- Малко стана митична темата за проблемите, които са имали хората, обичащи рокендрол, и тези, които го свирят преди 1989 г., на вас пречеха ли ви?

- Имаше отменени концерти, други провокации също. Но и след това сме имали проблеми с властта, уж във вече свободните времена. През 80-те години проблемът бе да си намериш нов албум, просто нямаше откъде да си купиш. Когато се появи Новата вълна в британския хеви метъл, бе особено интересно, но нямаше откъде да си намерим плочи. Тогава купувахме 90-минутни касети и записвахме по един албум от всяка страна. От време на време Данчо Стълбицата пускаше по радиото нещо ново, но не и съвсем тежката музика. На Тома Спространов му носеха плочи от Англия и пускаше в четвъртък и на повторение в петък сутрин, а аз имах дежурна касетка в касетофона и си записвах. Помня на ученическа бригада на един транзистор слушахме новия тогава албум на Rainbow насред полето с доматите (смее се).

- Новата вълна в британския хеви метъл ли беше вашият ориентир в музиката, защото "Ахат" и другите млади тогава групи бяхте Новата вълна в българския рокендрол?

- Нас ни събираше музиката, не задължително да е в стила на Iron Maiden или Judas Priest. С първата формация на група "Аналгин" още през 1981 г. правехме неща, които бяха наши авторски и звучахме доста намаано. За жалост не са ми останали никакви записи от тогава. Свирехме музика, както я чувстваме, не с някаква конкретна цел. Онези парчета си бяха като Новата вълна в британския хеви метъл, е, по-прогресив, с наше си звучене, не сме търсили прилика, защото и не слушахме британските групи по онова време. Сега си мисля, че тези парчета са били еталон за този тип музика у нас.

С "Ахат", когато започнахме да свирим, правехме по-скоро прогресив музика. По-твърдото звучене, което е в албума "Походът", се появи по-късно. Ето как стана: Майка ми искаше да местим мебели из къщи, нещо като малък ремонт, и аз извиках момчетата да помагат. Докато работехме, слушахме една касета, която Божо беше донесъл, със записани на "кухарка" рифове. Тогава казах: "Ето това е каквото трябва ние да свирим, за да започнат да ни разпознават". От тези рифове после се появи песента "Дървото". Впоследствие започнаха да се нареждат нещата като атмосфера, като звучене и като облик на групата.

В края на 80-те ДКМС бе помолил БКП да разреши новите български банди да запишат плочи в "Балкантон" и да ги издадат. С гордост мога да кажа, че "Ахат" получихме цял албум, докато другите банди по една страна в дългосвиреща плоча.

- Работили сте в чужбина, имате и албум, направен в САЩ, рокендролът там е бизнес, защо не стана такъв и в България?

- Когато работиш с желание, постоянство, любов, ако щете и с рогата напред, нещата се получават. Нас някога не ни интересуваше нищо, нито дали ще ни пускат песните - това нямаше значение, важното беше, че на хората им харесваше. В днешно време всичко е по-лесно и може би затова младите нямат хъс.

Що се отнася до бизнес, то той беше съсипан, както и много други неща след промените. Някога имаше музикален бизнес, имаше организация. Ние работехме на заплати и отделно хонорари. Правехме по десет концерта на месец, с които си получавахме заплатата - 200 кинта. След това се плащаха и хонорари от концерти - по 35 лева на всеки. Майка ми работеше тогава за 150 кинта, а аз от два концерта носех 70. Този бизнес беше раздържавен и се появиха компании, които произвеждаха музика нелегално, без да плащат на авторите. Бизнесът се опорочи. Днес албум се записва, за да покажеш, че имаш нов материал, едва ли не като реклама. Приходите идват вече от концерти, защото няма как да се продаде албум в стотици хиляди бройки, дори в България. Едно време нашият албум "Походът" се изкупи в тираж от 150 000 бройки за една седмица. Издаде се втори, започнаха да се продават и касети.

Тогава ни се плащаше на час работа в студиото, а не на продадени копия. Понеже аз си изпях всичко, докато другите свиреха по веднъж-дваж, бях най-дълго в студиото. Затова и получих най-много пари (смее се). Разбира се, после събрахме всички пари накуп и ги разделихме по равно.