Реклама
https://www.bgdnes.bg/covid-19/article/10398449 www.bgdnes.bg

Проф. Коста Костов: България не се справи с COVID - нито политически, нито експертно, нито медийно

В обществото липсва разбиране за необходимостта от комплексно спазване на противоепидемичните мерки и за ваксинирането като допълнителна защита. Това е резултат от недоверието към институциите и провала на медиите. С известния български пулмолог професор Коста Костов за "Дойче веле" разговаря Георги Лозанов.

Проф. Костов, защо последната вълна наCOVID-19 удари толкова тежко България?

Реклама

- Защото колективният имунитет на населението е твърде нисък за срещата с новия, по-агресивен Делта вариант на вируса и липсва разбиране в обществото за необходимостта от комплексно спазване на противоепидемичните мерки и за ваксинирането като допълнителна защита. А това е резултат от високия процент скептично настроени граждани, провала на медиите в отстояването на научно обосновани позиции и недоверието в институциите.

Виждате ли основания в претенциите на предишните управляващи, че са се справяли по-добре с епидемиологичната ситуация, отколкото настоящите?

- Не виждам такива основания. Популистката реторика на политиците разчита на разделението на обществото и на недоверието в институциите. Това е български парадокс, защото именно политиците, които разделиха и обезвериха обществото, се ползват от тази популистка реторика. И България не се справи нито политически, нито медийно, нито експертно със ситуацията, като вината за случващото се днес носим всички.

Защо медиците не успяват по такава дълбоко медицинска тема да се превърнат в авторитети, способни да убедят хората? Следствие ли е от това, че политиците ги употребяват за собствения си имидж?

- Острото политическо разделение, в което съществуваме от десетилетия, е плодородна почва за провал на медицинските експерти, които се поддават на политически ухажвания и разиграват ексцентрични медийни моноспектакли. В такава тежка обществена нагласа е много трудно да пробие истината, която не е успокояваща, а по-скоро е неприятна, стара и грозна, но мъдра и търпелива. Недоверието на мнозинството е продукт на отвращението от истината, която не устройва никого. Най-малко безпросветната част на обществото, която политически обработена се превърна от малцинство в мнозинство.

За Вас самия политическата кариера не е ли възможност да защитите професионалните си виждания в тази кризисна ситуация?

Реклама

- Един журналист попитал Шарл де Гол в апогея на неговата политическа кариера дали е щастлив като политик и той отговорил: "Да не ме мислите за идиот?". Аз съм лекар и не искам моите пациенти да ме мислят за идиот. Не желая да се конфронтирам с никого от тях, превръщайки политическите си симпатии и предпочитания в основа на кариерата си. Следвам моите етични принципи, а не робувам на политически идеи. Катеря се по-скоро по скалата на ценностите в персонализма на Макс Шелер, отколкото по хлъзгавата стълба на политическата конюнктура, която те принуждава да се стремиш към възможното, а не към желаното. Предпочитам да остана независим гражданин, за да запазя самоуважението си и всекидневните си добродетели. В такива случаи се връщам винаги към Константин Павлов, който казваше, че човек не трябва да обича властта повече от таланта си. Много е трудно да бъда изкушен от политиката при житейски примери като неговия.

Новото разделение в обществото между ваксъри и антиваксъри намира ли политическо представителство?

- Разбира се, то е видимо и не е нужно да посочвам конкретни примери. Забележете колко лекари, представители и на двете "течения", се изкушиха да издигнат партийно знаме и в същото време да претендират, че са независими експерти. Независим експерт с политическа окраска е дървено желязо. От друга страна виждаме политици, които застъпват антинаучни позиции, за да спечелят електорална подкрепа. Това е непростимо и такива политици отиват на политическото бунище.

Каква е причината много заразени да търсят лекарска помощ късно, което прави лечението им трудно?

- Причините са много, но най-вече са в непомерния натиск върху здравната система, която не е в състояние да се справи с извънредната ситуация по бърз и успешен начин. Дефицитът на квалифицирана помощ е съчетан с липсата на доверие в медиците, подкопавано в годините от унизителното отношение към тях на политици, медии и общество, които направиха всичко възможно, за да стоварят проблемите на българското здравеопазване върху гърба на медицинското съсловие, за да се харесат на електората си и да запазят зрителския интерес. Българите могат да разчитат само на личния ентусиазъм и професионална етика в здравеопазването, недостатъчни да компенсират "цитокиновата буря", следствие от хронична управленска недостатъчност.

Ако и след този провал новите законодатели и управляващи не се ангажират с проблемите на здравеопазването, ще докажат, че не са способни да вземат най-важните обществено отговорни решения по кантиански - като се поставят на мястото на всяко друго човешко същество. Надявам се, след всичко случило се, здравеопазването да стане водещ приоритет в работата на българския президент.

Каква е хуманната стратегия, ако съществуващите болнични отделения се препълнят? Трябва ли да се създаде специализирана Ковид-болница у нас?

- По този въпрос има компетентни органи, които трябва да са изготвили стратегия при критична ситуация. Вече чуваме отправения зов за помощ към Европейския съюз. Ако отделенията се препълнят, МЗ е длъжно да предложи компенсаторен механизъм на действие. Тежкият удар, който ни нанесе пандемията, показа, че има нужда от голяма специализирана болница с готовност при продължителни епидемични взривове да поема най-тежко болните. Тази болница в обичаен режим, извън епидемичен взрив като този, може да работи като всяка друга многопрофилна болница, но при епидемия от национален мащаб да се трансформира за работа в извънредна ситуация, с каквито неминуемо ще се сблъскваме и в бъдеще. Тя трябва да бъде приоритет на държавата и като всяка друга университетска болница да изпълнява функциите си на обучителна база за студенти по медицина. Добавям това последно изречение, за да подчертая друг опасен дефицит - в обучението на студентите по медицина, които не получават очакваното от тях и обществото образование.

През изминалата година и половина развиха ли се научно доказаните средства за лечение и защо това сякаш не се отразява върху нивото на смъртността от COVID-19? Един и същ протокол и медикаменти ли ползваме с държавите, в които вече почти не се умира от тази болест?

- Все още в практиката липсва антивирусен медикамент, който може да бъде ефективен в тежките фази на болестта. Ремдесивир не е най-надеждният и не отговори на големите очаквания към него, особено ако не се приложи навреме и в комбинация с кортикостероид в началната фаза на кислороден недостиг. Появата на нови противовирусни препарати се сблъсква със свръхочаквания за ефективност във всяка фаза на болестта, особено късната, с ограничения достъп до тях, с високата им цена и малките количества, които ще получим.

В лечебния протокол има утвърдени медикаменти, които са ефективни и в по-късната възпалителна фаза на инфекцията, но те изискват различни дози и комбинации при всеки индивидуален случай и в голяма степен резултатът зависи от опита и квалификацията на екипа и лекаря, който ги назначава. Все още се злоупотребява с лечебни стратегии и медикаменти, които не са доказани в научните проучвания, но се използват смело и масово и не само в извънболничната практика. Това е неприемливо и опасно за болните.

Носят ли медиите вина за задълбочаването на епидемиологичната кризата в страната?

- Медиите участват, защото в търсене на сензация и скандал дадоха трибуна на ексцентрични "експертни" мнения и следваха апетитите на зрителската аудитория, като предизвикаха допълнителна епидемия, придобила в обществения дебат названието "инфодемия". А аз бих я нарекъл медийно комуникативно разстройство. По време на криза с непредвидими за обществото последици, медиите трябва да носят своята обществена отговорност и да ограничат крайните, ненаучни изявления, да ги изтласкват в периферията с ясен знак, че не са за обща употреба и са "извън етикета".

Колко пациенти имате в момента?

- Университетската болница "Света Анна", в която работя от три години, ме очарова със своя ентусиазъм, с денонощното себеотрицание на медиците, особено на най-младите. Те са на особена почит, защото носят огромен товар на плещите си и бързо съзряват професионално. Болницата е изключително претоварена без да се ползва с привилегиите на други болници и не връща болни, което я прави една от най-натоварените в страната. Ръководството непрекъснато трансформира сектори, за да поеме наплива от тежко болни. Всички терапевтични и реанимационни легла са заети и са в постоянен недостиг, но се справяме със сетни усилия. Заети са над 180 легла от болни сCOVID-19 пневмонии, което е не по-малко от 35 процента от легловия капацитет на болницата, а 20 от леглата са реанимационни. На този фон ваксинираните медици са рекордните 98 процента и това дава сигурност на екипите и повече надежда за болните.

Всеки ден в часовете извън ангажиментите ми в болницата консултирам по телефона не по-малко от 20-25 души, повечето с остър Ковид-19 или с последствия от него. Щастлив съм, ако имам няколко часа спокоен сън, за да държа разума си буден. И всяка сутрин се събуждам с надежда за болните си.

Реклама
Реклама
Реклама