Режисьорката Антонина Лозанова: Няма нищо по-увлекателно от баба на село

Храната на село е много по-вкусна, защото я отглеждаш като дете 

КОЯ Е ТЯ

Антонина Лозанова е на 21 години, родом от Видин. Учи "Медии и журналистика" в УНСС, а през май 2021 г. завършва и операторската школа към НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Занимава се с фотография, видеография, управлява дрон. Автор е на няколко късометражни и документални филма. Мечтае да се занимава със социална и документална журналистика и да разказва обикновените човешки истории.

Последният й значим проект носи името "При рода на село" и разказва за група млади хора, които гостуват на баби и дядовци в селата.

Иво АНГЕЛОВ

- Антонина, как се роди идеята група млади хора да посещавате възрастни хора по селата, да им помагате с работата в двора и да заснемате всичко в поредицата "При рода на село"?

- Проектът е съставен изцяло от млади хора, като всеки от нас допринася в различни части от процеса. Аз участвам в заснемането, режисирането и монтажа. Ивайло учи актьорско майсторство и е нашият водещ. Вики е млада фотографка, която тепърва се опитва да пробие в тази сфера. Имаме и едно момче Милко, който е диджей във Видин и ни помага със звука. Идеята за поредицата се роди много спонтанно и бих казала, че първо ми дойде идеята за заглавието. Беше много случайно, хрумна ми как добре звучи "Смело на село". Оттук нататък се замислих защо да не върнем млади хора на село и по забавен и образователен начин да научават неща за бита, традициите, как се прави зимнина, сирене и сладко. Неща, от които нашето поколение остана малко по-далеч. Винаги съм искал да направя нещо подобно, но не ми е оставало времето или не съм намирала съмишленици. Лятото се засякохме точно тази група хора и си казахме: "Нека да го направим". Тогава и решихме да променим името на "При рода на село", защото това носи съвсем друг смисъл и символика.

- Разкрий каква е символиката.

- Смисълът на нашето заглавие е, че има много думи в българския език, които могат да бъдат разгледани като съставени от няколко други. Такава е и "природа", която виждаме като "при рода". Това е да бъдеш при твоето семейство, при твоите баба и дядо.

- Казваш, че целта ви е, докато се забавлявате, да се образовате. Приемате ли се като хора, които допринасят за съхраняването на традициите?

- Желанието ни е да не се губят всички тези традиции, да не изчезват домашните рецепти, които нашите баби и майки използват, да не се получава прекъсване с българското село. Тя може да бъде прекъсната физически, защото много от нас учат и работят в града, но поне да не се губи на духовно ниво. Ние не искаме да поучаваме никого. Нашето предаване не е нагласено като повечето, които гледаме по телевизията. Искаме нашите зрители по забавен и увлекателен начин, защото няма нищо по-увлекателно от една баба, която ти обяснява сърцато как стават нещата, да научат нещо ново и да си отдъхнат. Всички знаем какво ни е всекидневието - сега се говори само и единствено за коронавирус, ваксини, сертификати, мерки и политика. Общо взето, не много позитивни неща, които те карат да мислиш дали има нещо хубаво в живота ни. Ние точно това целим - да бъдем малък лъч в мрачните неща.

- Вече имате два публикувани епизода от поредицата. Как реагират хората?

- Пишат ни, че буквално сме ги върнали в детството им и им е станало мило. Това много ни радва, защото това е и нашата цел. Получихме съобщения дори от баби, които се намират далеч от Видин. Писа ни една възрастна жена от Ловешко, която ни каза, че е готова с широки обятия да ни посрещне и да ни разкаже за нещата от онзи край. Млади хора също ни писаха, че имат желание да участват, защото им се струва много интересно и искат да се пренесат в тази атмосфера. Смело мога да твърдя, че интерес има. Хората ни питат постоянно кога ще излезе следващият епизод. Надявам се да задържим интереса на хората.

- Как намирате възрастните хора и как ги убеждавате да участват в един младежки проект?

- Когато се задвижиха нещата за проекта, си мислех, че най-големият проблем ще е как да намерим млади хора, които да участват. А то се оказа обратното - млади хора има, но бабите и дядовците се притесняват. Първоначално приемат, но впоследствие отказват. За съжаление, изпуснахме много колоритни личности с интересни истории, защото възрастните хора се притесняват да бъдат снимани и гледани. Баба Христина от първия епизод е баба на нашия озвучител. Бабата, която участва във втория епизод, е приятелка на баба Христина. И така си оформяме кръг от доверени баби, които помежду си казват: "Няма нищо страшно! Участвайте, децата са добри". Естествено, в началото има притеснение за всички - и за участниците, и за мен по отношение на режисирането. Но след това всички се отпускат и един ден минава, без да го усетим.

- Вие затваряте зимнина и храните животни, което несъмнено е интересно за младежите, които живеят в града. Какво още може да се види в епизодите?

- Предстои ни да отидем при дядо, който гледа пауни и шафран. Насочваме се и към типичните за съответните села гозби. Например бяхме в едно село, което се слави с рибарството. Там ни учиха на рецепти, свързани с риба. Ходехме по лозя, обясняваха ни за различните видове вино, правехме лютеница. Винаги се стараем в края на епизода младите хора да подкарат нещо необичайно. Първо това беше трактор "Беларус" от 70-те години на миналия век, а след това се качихме и на каруца. Въпреки че не съм пряк участник в предаването, ми е много интересно. Ние не искаме да ставаме известни или да печелим от това. Всеки от нас влага напълно безвъзмездно времето и усилията си, за да се получи добрият краен резултат. Вярваме, че има смисъл.

- Обмисляте ли да заснемете истории, които напускат пределите на Северозападна България?

- Да, мислим си го. Но всичко опира и до финанси. Така и отговорих на хората от други населени места - веднага щом имаме възможност да си подсигурим горивото и колите, ще го направим. Засега само това ни спира, както и фактът, че всеки от нас е студент и през седмицата има лекции и упражнения. Ние сме много хора и се опитваме да намерим удобно време за всички, което не е никак лесно. Но все пак успяваме. Надявам се в близкото бъдеще да разширим кръга си, но за момента сме се ограничили около Видин.

- Храната на село по-вкусна ли е, отколкото в града?

- Най-вкусно е, когато си положил усилия за тези хора - ти си работил, ти си я приготвил. Така казват бабите, така казват и участниците. И наистина е така. Няма нищо по-хубаво от това да береш чушки, а след това да ги почистиш и да ги сложиш в бурканите с марината. И после да си ги хапнеш с прясно сварения селски боб. Като добавим лютеница и сирене... Няма нищо по-вкусно от това. Тук се получава сблъсък с консуматорското ни общество. Отиваме в магазина и грабим готови неща. Ядем сандвичи, дюнери и бургери. А ние искаме да покажем, че всичко идва от земята, от природата. Истинско чудо е да посадиш нещо, да го поливаш, да го откъснеш и да го изядеш. То е като твое дете, част от теб. Така че - да, определено на село се хапва много по-сладко.