Митьо Ганев реже глави, но губи и своята

Взривяват "Света Неделя" с пари от Последния войвода, бандата му никога не насилва жени

Последният войвода, българският Робин Худ, анархист или просто един разбойник? Споровете за личността на легендарния бандит Митьо Ганев продължават близо 100 години след смъртта му. За него се пеят народни песни, превръща се в комунистически герой, посвещават му филма  "Последният войвода" през 1968 г. Но наред с легендите има и неопровержими доказателства за неговите престъпления. Според някои той е обирал богатите и е раздавал парите на бедните, но за историците истината е по-различна.

Митьо Ганев е роден през 1900 г. в село Горски извор, Хасковско. Живее само 25 години, но историите за него се разказват и до днес.

"Ганев има много тежко детство - разказват от Регионалния исторически музей в Хасково. - Заедно с братята си е експлоатиран, тормозен е, нарочван за кражби. Това му повлиява по-късно да стане разбойник. Губи рано майка си. Явно трупа омраза към по-богатите и впоследствие прави собствена чета, с която обикаля селата от Първомай до Любимец и Ивайловград. Започва от около 22-годишен. С неговата чета е включен в т.нар комунистическо съпротивление през 20-те години. По това време БКП получава от Коминтерна едни пари, които всъщност са долари. Хиляди долари, с които трябва да се организира подривна дейност България. И им трябват съответните хора, с които изграждат мрежа от ятаци и информатори. През тези години БКП привлича именно хора, които имат собствени банди. Митьо Ганев е имал база и изградена мрежа от агенти. Те са му казвали кои са богатите хора по селата, от които могат да се вземат 20-300 хиляди лева."

Митьо се присъединява към политическата чета "Христо Ботев", където става заместник. Може би без да знае, той извършва най-големия грях в живота си. Ганев събира около 1 млн. лева за Окръжния комитет на БСП, които ги прехвърля на Областния. Предполага се, че част от тези пари отиват за финансирането на един от най-кървавите атентати в европейската история - този в църквата "Св. Неделя" (тогава "Св. Крал") в София през април 1925 г., при който загиват над 200 души и има над 500 ранени.

Последният войвода е не само разбойник, но и главорез. Той доказано отрязва главите на двама души. В първия случай това е един руски белоимигрант Андрей Бейликов, който е назначен на работа като лесничей в Хасково. Той предупреждава местни селяни, че не бива да обират общинската мера. Но те се оказват ятаци на Митьо Ганев и се оплакват на него. Тогава "войводата" и още няколко души отиват в гората и отрязват главата на руснака, побиват я на кол и я слагат край пътя с една банкнота в устата. За наказание, че си е позволил да глоби ятаците на Митьо Ганев... В другия случай убива в мандра човек, който му се е заканил. В тялото му са открити над 30 куршума, неговата глава също е отрязана.

Според легендите той е делял ограбените пари и ги е давал на бедните. Но историците са на друго мнение. Ганев е известен с това, че се е отнасял изключително добре към жените. За него има около 15 народни песни, споменават се имената на три жени, които са му били близки. Няма случай неговата банда да насилва жените, както при много други по това време.

Историците пишат, че Ганев е давал пари, но само на своите ятаци и информатори. Те са били платени и той е бил лоялен докрай към тях. Има и сведения, че той е обирал не само богати.

В един случай неговата банда заварва пътя за село Конуш и обира най-обикновени селяни, които идват на пазар в Хасково - взимат им и парите, и стоката. По това време му се изгражда образа на неуловим разбойник, въпреки че вестниците му се подиграват. Те го представят като тъп, грозен, нисък, набит. Но много хора го описват с красиво лице, почти моминско нежно. Със сигурност не е бил глупав, тъй като за всяка акция е разработвал успешен план. Наистина е бил нисък, но е притежавал и физическа сила.

Ганев умира 25-годишен, едва след като цяла войска тръгва по петите му, блокиран е огромен район край Хасково. Умира, защото отказва да избяга в чужбина, както правят много от неговите последователи - в Гърция, Югославия, после и в Съветския съюз.

Ганев е правил набези в Гърция и най-вероятно се е страхувал да не бъде арестуван и върнат у нас или линчуван от местните селяни. Тогава не е имало заграждения и лесно се е преминавало от едната страна в другата.

Последният войвода умира с пистолет "Парабелум" в ръка. Според една от версиите той първоначално се предава, но след това стреля и убива полицай. Тогава вече е прострелян и малко по-късно умира.

Уникалното му оръжие се съхранява в музея в Хасково, но не е показано сред експонатите. На самият пистолет пише, че е принадлежал на полковник Сапов, който е бил началник на Хасковския гарнизон. Как оръжието е попаднало в Митьо Ганев, остава загадка. След като взима пистолета, Митьо изписва името си на него. Върху пистолета има начертани осем резки. Предполага се, че всяка от тях е за убит човек. Става въпрос не за обикновени хора, а за такива с по-висок чин. Иначе неговите убийства са десетки.

Ганев е убит по същия безпощаден начин, по който се е разправял с враговете си. Полицията му отрязва главата, по-късно тя е зашита обратно за тялото. В рамките на няколко дни труповете на Последния войвода и неговите съмишленици са изложени пред местните хората, които се убеждават, че разбойникът най-накрая е убит.

Правят марка в негова памет

Митьо Ганев е припознат за комунистически герой след смъртта си. В негова памет е издадена пощенска марка през 1972 г. Тя е от поредицата "Бойци антифашисти", в която попадат още хора като Цвятко Радойнов, Съби Димитров.

Ганев е почитан и от анархистите в България. "За мнозина той е просто разбойник или "верен син" на БКП. За нас обаче това е човек въпреки всичките си недостатъци, чиито принципи силно се доближават до безвластническите", казват за него родните анархисти.