Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/10448531 www.bgdnes.bg

Боксьорът Кубрат Пулев: Бях на косъм да откажа боя за световната титла

Точно преди боя с Джошуа всички се заразихме с COVID, не казахме на треньора, той като разбра, напусна

Кубрат Пулев се завърна на ринга с гръм и трясък. Той нокаутира ММА легендата Франк Мир в първия рунд по време на историческото шоу Траяд Комбат. Кобрата спечели пояса на организацията в тежка категория, а часове по-късно разкри в интервю за "България Днес" и youtub канала "Спортната джунгла" през какво е преминал преди и след загубата от Антъни Джошуа.

Реклама

- Г-н Пулев, след мача с Франк Мир изглеждате много свеж, сякаш сте готов още тази вечер да направите още един мач?

- Това казах на момчетата от отбора, че съм готов веднага да го направя. Като в аматьорския бокс.

- Имаше ли нещо, което да ви притеснява, преди да се качите на новия триъгълен ринг и да се биете по иновативни правила?

- Много неща ме притесняваха. Нямахме право дори да стъпим на ринга. Два пъти съм играл мачове за световната титла в професионалния бокс. Винаги когато съм пожелал, са ми давали тази възможност. Да огледам ринга. Беше суперизненада, че сега не ми позволиха. Сблъсках се с нещо, което не ми беше познато. Поне рингът не беше мек, както беше в мача с Кличко.

- Какво ще кажете за ръкавиците с отворените пръсти? Не сте свикнали с такива. Имаше ли реална опасност от контузии?

- Тези ръкавици са по-малки. Не са защитени в сравнение с боксовата, защото са отворени. Надявах се да не си счупя ръцете. Това са удари. Ако срещне челото на противника, може нещо по ръката да се счупи при по-неправилен ъгъл. Човешката ръка не е направена за удари от природата и Господ. Имаше много неизвестни. Все пак това беше първото голямо събитие на "Траяд Комбат". Организацията беше на топниво. Хората бяха и все още са много учтиви. Уникално събитие. За мен е чест, че съм първият шампион, който печели пояс при тях. Имат големи надежди за този спорт. Открити са за нови мачове. Дори започнахме преговори.

Реклама

- След подобна победа върна ли се апетитът за големи шоута? След колко време сте готов отново да се качите на ринга?

- След 2-3 месеца съм готов. Няма да излизам от форма. Контузия нямам. Това е най-важното. Здрав съм. Да благодарим на Господ и на природата. Имах контузия на рамото, с която играх срещу Джошуа за световната титла. С тази травма нямаше как да пускам друг удар освен десен прав. Дори и с него не бях сигурен. Сега вече контузията я няма. Поработих добре, за да се възстановя. Видяхте как влизат десните прави. Всяко зло за добро. Може би природата ми каза, че трябва да наблегна на повече удари с дясната ръка за в бъдеще.

- Кога се получи контузията в дясното рамо? Тя продължение ли е на предишната травма със скъсания гръден мускул, заради която пропадна мачът с Джошуа през 2017-а?

- Няма нищо общо с гръдния мускул. Тази е на ключицата на рамото. Получих я в подготовката за мача с Джошуа. При един от спарингите. Бяхме още на Белмекен. Оттам нещата тръгнаха надолу. След това и коронавирусът. Но няма да влизам в оправдателен режим. Не обичам да търся извинения. Сега всичко е повече от добре. Тогава си мислех, че е стара контузия. Преди 7-8 години бяхме правили изследвания. Професори от ВМА се учудиха как играя бокс с това рамо. Когато се обади контузията за мача с Джошуа, си казах - това е. Трябва да се приключва!

- Много хора след самия мач ви посочиха с пръст и казаха, че се оправдавате с коронавируса, с контузии...

- Не се оправдавах. Не съм казал нищо. Дори отричах. Не съм коментирал, че съм имал коронавирус. Оправих се малко преди срещата. Не знаех дали ще ме пуснат в балона за мача с Джошуа, защото можеше да покажа положителна проба.

- Психологически всички тези проблеми преди мача с Джошуа оказаха ли влияние на вашето представяне?

- Като самочувствие и психика още веднъж доказах, че съм наистина корав човек. Минах през сериозни изпитания като личност и като дух. Моят треньор Ули Вегнер, който е на 77 години, също беше с корона. Ние не му казвахме, за да не се стресира. Виждах, че всичко върви нормално с него. Следях го отблизо. Всичко беше върху моя гръб. Ако нещо се беше случило с него, представяте ли си кой щеше да е виновен? Поех отговорност. След това му казахме. Той не вярваше. Дори казваше, че не е възможно. Това са други, интересни подробности, които някой ден ще ги опиша в книга. Драми и човешки емоции, които са невероятни. Те преминаха и не са стигали до обществените очи. Хората не са наясно.

- Имаше ли момент след мача с Джошуа, когато си казахте: "Вече съм на 40 години, не е ли време да приключвам"?

- За да се вземе едно решение в живота, е въпрос на сметки. Всяко едно от тези неща накланяше везната. Ще ви кажа още нещо за Ули. Когато му казахме за коронавируса, той обяви: "В подобно нещо няма да участвам, няма да присъствам на такъв мач". Вика: "Ти не си подготвен, няма как да играеш с коронавирус! Не, аз не съм съгласен, това е против всичко, което правим." Разпуснах лагера. Ули си тръгна за Германия. Пътувах за София със самолета от Варна. Тръгнах си, като мислехме да обявяваме пред медиите, че съм с коронавирус и няма как да играя и как не съм подготвен. Горе във въздуха взех решение да играя в мача. Имаше и други драми. Когато разбрахме, че целият тим е с корона, веднага казах да освободят спаринг партньорите. Оставихме само един. Той беше единственият, който беше карал коронавирус. Прясно, преди три месеца. Предположих, че има антитела. Правих спаринги с коронавирус. Гледах да не се натоварвам прекалено много, защото отслабва имунната система. Важното беше тя да е здрава, за да се пребори с вируса. Това е най-доброто лечение, а не антибиотиците. Покрай това нещо станах професор.

- Кога и как намерихте мотивация отново да се върнете в залата след мача с Джошуа?

- Няма момент, в който да съм казал, че се отказвам. Единственото, което ме демотивираше, беше контузията на рамото. Започнах да се оправям, малко по малко всеки ден. Имал съм моменти, влизам в залата, започвам да тренирам и отново започва да ме боли. Тогава се срива психиката. Казваш си - не, няма да стане. Просто не може. Въпреки всичко с търпение, вяра и постоянство успехът се постига. Всичко останало е емоция и късмет без значение в каква сфера. Ако бях тръгнал по лекари, щяха да кажат - операция, отваряне, затваряне. Един милион пъти съм ходил по доктори и професори. Познаваме се с всички. Контузията мина. Сега съм здрав и видяхте какви бързи удари се случват и как изобщо не успяха да реагират.

- През март ви извадиха от Топ 15 на всички професионални боксови организации. Ще можете ли бързо да се завърнете там?

- Още съм в десетката на boxrec класацията. Правя мач и отивам напред в ранглистата. Не ме притеснява. Не играя срещу случайни хора. Вземаме някой от Топ 20, играем с него и по най-бързия начин отиваме напред.

- Вашият мениджър Ивайло Гоцев каза, че има интерес от страна на непобедения британски боксьор Джо Джойс за мач с вас. Как виждате тази среща?

- Възможен мач за в бъдеще. Въпрос на договорки. Това, че сме българи, не значи, че сме трето качество хора и трябва да приемаме неизгодни предложения от всякакъв сорт. Не сме с нисък интелект.

- На два пъти ви трябваха по пет години, за да стигнете до мач за титла в профибокса. Готов ли сте отново да поемете по този дълъг път?

- Не мисля, че ще са ми необходими още пет години. Трябват ми два мача. Това е една година. При добро стечение на обстоятелствата - две победи срещу добри противници. Може да бъде Джо Джойс. Може да е Дилиън Уайт, може да е Анди Руис. Чувствам се уникално силен. Може да е Уайлдър. Може да е в Щатите с Чарлс Мартин. Има много боксьори, които са уникални, но аз смятам, че съм много по-добър. Радвам се, че българите го оценяват. В залата имаше много нашенци. Те се кефеха. Хората пътуват по 3-4 хил. километра със самолети, коли и джипове. Цели семейства.

- Водите ли преговори с някое от имената, които изброихте?

- Когато има нещо конкретно, го казвам и правим интервюта. На този етап не мога да кажа. Ще споделя пред вашата аудитория веднага когато подпишем договор с конкретно име.

- Вашите предпочитания за следващото излизане на ринга? Защита на титлата на "Траяд Комбат" или мач в професионалния бокс?

- И двете! Когато се чувствам здрав, няма по-хубаво нещо. Това е истинското щастие! Пожелавам на всички хора да бъдат здрави. Оттам нататък човек може да постигне всичко.

- Брат ви беше до вас на ринга. Благой Иванов-Багата също. Той много ви помогна в подготовката. Колко важни бяха неговите съвети?

- Искам да благодаря на Багата! Момчето има свой живот и ангажименти. Жена му имаше рожден ден. Той донякъде я пренебрегна. Дойде да помага със съвети за мача с мен в ъгъла. Когато се бия срещу ММА боец, има нужда от подобен специалист. Багата е най-успелият български ММА боец. Избрахме него, защото е с обратен гард. Същите килограми и ръст като Франк Мир. Затова го избрахме. Съветите бяха под формата на уникални спаринги. В началото ми беше стресиращо от клинчовете. Много съм любознателен и винаги съм обичал да се боря. Дори когато играя футбол, се хващаме да се борим. Не съм за подценяване. Нямах притеснение в клинчовете, когато съм във въжетата или в ъглите. Когато състезателят е подготвен, при него няма страх или стрес да е в тези позиции.

Реклама
Реклама
Реклама