Проф. Диана Благоева, езиковед в БАН: Животът ни създаде думата "евросирак"

Публикувана: 02.12.2021, 11:30 920 Автор: Иво АНГЕЛОВ

"Алоджия" и "артаджия" показват засиленото присъствие на наставката -джия в езика ни

КОЯ Е ТЯ

Диана Благоева работи в Института за български език към Българската академия на науките, като от 2015 г. е професор. Тя ръководи Секцията за българска лексикология и лексикография в института. Член е на Българско лексикографско дружество и Съюза на учените у нас. Разговаряме с проф. Благоева за третото издание на "Речник на новите думи в българския език" и фразите, които се появяват в пандемията.

- Проф. Благоева, излезе нов "Речник на новите думи в българския език". Какъв е процесът по създаването на подобно издание?

- Това е третият поред труд. В тези издания регистрираме новата лексика. През 2001 г. беше първото издание, вторият речник на новите думи се появи през 2010 г. и тази година се появява третият, който хронологично покрива първите две десетилетия на новия век. След като приключихме работата по речника от 2010 г., започнахме веднага следващия. По-голямата част от времето отива в събиране на материал и намиране на източници, които да бъдат обработени. Данните идват главно от медии и периодични издания, следим комуникацията в разговорната реч. Записва се всичко, което ни е направило впечатление, и след това се преценява и проверява дали думите вече са регистрирани в предходни речници или други източници.

- Колко са думите в последния речник?

- Около 3000. В това число са включени не само думи, но и нови значения на вече познати думи. Както и нови фразеологизми.

- През последните две години живеем в различен свят, властван от COVID-19. Появиха ли се нови думи в езика ни във времена на пандемия?

- Действително от 2020 г. насам живеем в едно особено време. Тези събития продължават да слагат отпечатъци върху нашия живот. Реално речникът беше готов, когато избухна пандемията, успяхме да включим само част от думите, които придобиха популярност. Например "локдаун", "антиваксър", "антиваксърски" и др. Голяма част от думите, които в момента се употребяват активно в медии и разговори, все още не сме ги описали. Самата дума "ковид" е нова за българския език и от нея се образуват много голямо количество от фрази - "ковид пандемия", "ковид мерки", "ковид криза" и т.н. Тя става основа за образуване на неологизми като "ковидарник" - на разговорно това е място, отделение, в което се лекуват болни от COVID-19. Някои оказионални експресивно маркирани образувания като "ковидиот" - човек, който не спазва мерките или пренебрегва опасността от вируса. Има много терминологични думи и съчетания, които придобиват популярност, като "постковид", "постковиден синдром" и прочие. Има термини, които преди пандемията бяха познати само на медицинските лица, но сега вече ги познаваме всички - PCR тест, антигенен тест и др. Също така по-разговорни думи от медицинския жаргон като "първа игла" и "втора игла". Думата "карантиниран" не е нова, но някои хора я смятат за такава, тъй като за първи път я чуват масово. Всъщност това е един термин, който сега се разпространи и стана общоупотребим.

- Някои от думите в новия речник предизвикват полемика в публичното пространство. По-конкретно става въпрос за думи, които завършват на -джия - "артаджия", "адреналинаджия", "семаджия", "алоджия". Тези думи част от разговорната реч ли са?

- Наставката -джия произхожда от турския език, както и -чия. Тя присъства много отдавна в нашия език - "механджия", "гайдаджия" и т.н. Замислете си колко фамилии съдържат тази наставка - Бояджиев и Тютюнджиев например, голям процент от лексиката от по-ранен период я съдържа. Наблюдаваме, че през последните години -джия увеличава своята активност. С нея започват да се образуват много нови названия. Характерни са няколко неща. Първо, в повечето случаи тези названия, дори винаги, имат разговорен характер, дори жаргонен. Те са едно по-ниско равнище, по-снижена лексика. Тяхната употреба не е уместна в официалната реч, в новинарски емисии. Вие споменахте някои от тях, бих добавила "схемаджия" и "нападжия". Общо взето, такива думи се образуват без особени ограничения. Второ, те спадат към т.нар. хибридни думи. Тяхната основа произхожда от един език - да кажем, "интернетаджия". "Интернет" е от английски, докато наставката е от турски. Това съчетаване на нехомогенни, различни по произход елементи поражда тази експресия. То прави новообразувана дума по-особена, по-разговорна, по-неофициална. Тази тенденция е много силно подчертана, но образуванията с елемента -джия нямат голям шанс да станат част от общоупотребимата неутрална лексика.

- Тези думи замърсяват ли българската реч? Да, те са на по-ниско лексикално ниво, но все пак присъстват. Какво е вашето мнение на експерт?

- Щом една дума се е появила, значи е имало необходимост от нейната употреба. Имало е нужда да се означи нещо ново, както дадох пример с "интернетаджия". Преди 30 години нямаше интернет, но сега положението е друго. Понякога има нужда да се преназове нещо, което познаваме, но сега по нов и по-експресивен начин го изразяваме. Не, тези думи не замърсяват езика. Те са възможност, до която можем да прибегнем, ако конкретна комуникативна ситуация го изисква. Пак казвам, тези думи са с разговорен характер, употребяват се при неофициално общуване. Просто са едно допълнително средство, с което можем да си послужим да дадем разговорност на езика си или да потърсим някаква експресия.

- Можете ли да дадете примери за думи, които познаваме, но се използват с ново значение?

- Веднага се сещам за думата "облак". Тя вече се позиционира като термин в дигиталния свят. Голяма част от тези промени са повлияни от английския език. "Облак" е буквален превод на английския термин cloud.

- Коя от новите думи в речника на вас ви направи впечатление?

- Ще ви кажа една, която предизвика полемика, макар да не мога да си обясня защо. Предполагам, че хората са я прочели, без да прочетат нейното значение. Това е думата "евросирак". Чух недоброжелателни коментари защо има "евросирак", а няма "афросирак". Нека да уточним, че тази дума не е представена само в българския език. Какво означава? Това е дете, чийто родители са заминали на гурбет в държава в Европейския съюз, а то се отглежда тук от свои роднини, т.е. расте без майка и баща, без наистина да е сирак. Това е едно явление, което отразява не дотам положителен аспект от нашия живот. Това, че е възникнала такава дума, означава, че явлението е станало актуално за съвременното ни общество. Действително, има нови думи, които не са много благозвучни, немалка част от тях идват от други езици, главно от английски, и дразнят с чуждоезиковото си звучене, други пък са по-разговорни, не подхождат на изисканата реч. Но далеч не всички са такива. Като цяло по-голямата част от новата лексика е неутрална като съдържание и експресия и носи ново знание. Такива са например съчетанията "въглеродна неутралност", "интерактивна дъска", "дигитален номад", "зелен билет" и "зелени релси", които означават нови неща от бита, дигиталните технологии и науката.