Прецакан в Токио щангист пребори депресията

Христо Христов едва не се отказа след жестока несправедливост

Лампичките за успешен опит светват в зелено. 222-килограмовата щанга полита към земята. Мисията е изпълнена. Олимпийският медал е в кърпа вързан.

Секунди по-късно периферното зрение прихваща движение. Нещо се случва на масичката, където седят членовете на апелативното жури. Малко преди старта на самото състезание председателят на комисията Милан Михайлович е подал ръка. С пожелание за късмет. Сега неговият поглед е вперен в монитора. Състезанието по вдигане на тежести в категория до 109 кг временно прекъсва.

Секундите се превръщат в минути. Минутите в часове. Решението е взето. Успешният опит е отменен. Изпълнената мечта се пръсва на хиляди парченца...

Залата по вдигане на тежести в столичния комплекс "Дианабад" е пуста. Националният отбор все още не се е събрал за сутрешната тренировка. Но един от лидерите на тима, Христо Христов, вече е там, за да се завърне отново към най-щастливия и най-мрачен момент в неговия живот. Битката за олимпийските медали в Токио.

"Първите секунди, в които опитът беше признат, бях изключително щастлив - разказва 20-годишният варненец, който завърши на пето място в крайното класиране след незачитането на финалното вдигане. - Знаех, че съм отишъл и съм постигнал мечтата си. Когато ме порязаха с опита, бях крайно демотивиран. Едва не се отказах през лятото. Предпочетох да взема дълга почивка, за да размисля. Да видя какво ще правя занапред и ето ме, вече съм в залата. Хората, които ме познават или са чували за мен, са наясно, че не се задоволявам с такива пети места. Много малко спортисти стигат до олимпиада. Евала на тях, но аз отидох за медал, но не се върнах с отличие. За мен това е провал. Опитите бяха супер, но крайният резултат ме разочарова."

Признатият, а след това отменен опит предизвика куп дискусии в цял свят. Журито се възползва от скандалното правило за нарушение "добутване", при което лакътят допълнително се изпъва с вторично движение, за да бъде изправена щангата. През годините много тежкоатлети са пострадали от този противоречив регламент, докато на други им се е разминало.

"Пишман професионалисти казват, че има "добутване". Хората, които разбират, видяха, че това е забавяне на ръката. Добутване е, когато избуташ, върнеш и пак избуташ щангата - анализира своя финален опит на олимпиадата Христо Христов. - При мен в момента на избутването едната ръка се изпъна, а другата се забави. Това е прословутият опит. Да го кажа на повечето професионалисти, които предполагам ще гледат и ще прочетат това интервю. Правилото винаги създава разногласия. То е излишно. С какво може да ти помогне добутването? То е опасно за човешкото тяло. Могат да се случат много контузии. Няма логика да е фаул. Има моменти, в които се случва. Щангата идва по специален начин. Не е да го правиш нарочно или да го планираш."

Треньорът на националния отбор по вдигане на тежести Иван Иванов разкри колко тежко Христо Христов е приел отнемането на сигурен медал. Часове след състезанието световният и европейски шампион за юноши се затваря в своята стая в олимпийското градче, за да отприщи всичко, което се стовари на плещите му.

"Не е срамно да си кажа, че съм поплакал - признава талантът. - Когато някой мъж или момче е в тежко положение, няма нищо страшно да плаче. Особено след нещо, което по някакъв начин го е разбило. Труден момент от живота ми. Не можех да го преглътна. Поплаках. Мина време с любимите хора и приятели. Те помогнаха за възстановяването ми, за което съм им благодарен. Обичам ги, защото благодарение на тях се върнах към това, което мога да правя най-добре."

След завръщането в България тежкоатлетът се опитва отново да се върне в залата. Но всичко вече се е променило.

"След олимпиадата отидох на третия ден да тренирам. Когато влязох и застанах пред щангата, вече ги нямаше пламъкът и отдадеността, с които вдигах. Бях отвратен. Не исках да се занимавам повече! Сякаш не беше моето нещо, а аз нямам нищо друго на този свят, което да ми доставя подобно удоволствие. - разкрива Христо Христов. - Все още ми трябва време. След два месеца мина най-тежкото. Пламъкът отново се запали. Не гори със същата сила, но скоро ще го възстановя напълно."

Личният треньор на Христо - Живко Николов, и семейството на щангиста помагат най-много в трудния момент.

"След поредния ден, в който обещавах на треньора ми във Варна да отида в залата, той се обади. На другия ден бях на тренировка. Поговорихме какво мисля да правя. Той е един от хората, които наистина успяха да ми завъртят мисленето. Живко Николов ми е като втори баща. Така ще си остане до края на живота. Беше човекът, който запали искрата. Проведох и дълги разговори със старши треньора на националния отбор Иван Иванов, който също ми помогна. Бях в лека форма на депресия, но вече калих психиката" - категоричен е Христов.

Татуировка за спомен

Кошмарният олимпийски момент за Христо Христов беше увековечен в татуировка от вътрешната страна на неговата дясна ръка. Същата, заради която решителният опит за олимпийски медал не беше признат. На рисунката се вижда змия, която стиска ръка.

"На нея пише "вяра никому". Шефът на журито в Токио дойде преди мен преди състезанието. Познавах го. Пожела ми успех и ми стисна ръката. Беше супер странно. А след това ме порязаха - добавя националът. - Беше подмолно. Затова направих татуировката. Всеки, който подава ръка, може да те ухапе. Тези хора от журито не искам да ги виждам. Трябва да си получат санкции и наказания. Не за да ми върнат медала, който вече няма как да дойде при мен. Момчето, завършило на трето място, го спечели честно и почтено. Вдига си колкото му трябваше. Ако ми бяха признали опита, щях аз да взема медала."

Световно за връщане на апетита

Христо Христов ще участва на световното първенство в Узбекистан, което започва след няколко дни. Той е един от шестимата национали на шампионата.

"Започвам да се връщам в старата ми форма, която беше преди олимпиадата, но времето няма да ми стигне за световното първенство. Ще участвам, но отивам с доста по-малки резултати, от това, което мога - признава Христо Христов. - Целта е да ми се върне апетитът. Няма да видите тежестите на олимпиадата, защото няма как да докарам формата за един месец. Преди олимпиадата имах 195/230 кг в двете движения. Сега съм на ниво 180/215 кг. Много голяма разлика от по 15 кг в движение. Това ми е максимумът. Надявам се да реализирам 185-186 кг и 215 кг. Това ще е достатъчно да вляза в шестицата. Не отивам за медал, защото не съм във форма. Ако не си бях взел почивка, нямаше да продължа изобщо с щангите."