5000 къпания на ден в "Мария Луиза"

Плувният комплекс може отново да е достъпен 

След 9 септември 1944 г. името е променено на "Република" 

"Предстои отваряне на 12 дка от Борисовата градина за свободен достъп на граждани. В момента те са заградени към преобладаващо частния имот с къпалнята "Мария Луиза", но вече имаме актове за общинска собственост и ще махаме оградата."

Това съобщи кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков и даде надежда на жителите на София, че отново ще имат достъп до едно от емблематичните места в града.

От години къпалнята "Мария Луиза" не работи. Имаше много предложения, идеи и обещания какво и как да се прави с басейните, но популярното място в сърцето на Борисовата градина остана затворено. А преди няколко десетилетия там е кипял живот.

Къпалнята отваря врати за посетители през далечната 1939 г. Тогава е предвидено в банята да се правят по 5000 къпания на ден, което е нещо невиждано.

Разположена е на 40 000 кв.м от площта на Борисовата градина. Имало е съблекални за дамите и за господата. Те се свързвали посредством входа и кафето, намиращо се на първия етаж. Просторните тераси отвеждали към басейните. В помещенията със съблекалните имало душове и корита за измиване на краката. Около 4-те басейна имало 30 душа.

"Масовото събличане става в общи съблекални и сменяеми кабини, с общ гардероб по тъй наречения щутгартски тип, който е въведен отскоро и е особено практичен за места, гдето, поради внезапни бури и др. подобни става необходимо бързото изземване на дрехите", пише през 1939 година списание "Сердика".

Басейните били два за възрастни и два за деца. От големите басейни единият бил подходящ за плуване и скачане. Пълнели се с вода от водопроводната мрежа, която се затопляла до температура от 25 градуса. Имало инсталация за пречистване на водата и предотвратяване на появата на водорасли. Имало места за слънчеви и въздушни бани, места за гимнастика и други спортове.

Архитект на цялото съоръжение-чудо, което е построено за около две години, е арх. Борис Далчев. Заедно с проф. Стефан Атанасов проектират големия жилищен блок с ъглова кула на гаровия площад в Димитровград. Далчев проектира още сградите на Професионалната гимназия в Неврокоп (1947), хотел "Одесос" във Варна (1958), Драматичния театър в Монтана (1962), Геологическия институт при Българската академия на науките, открит летен театър в Златни пясъци, почивната станция на писателите в курорта Дружба край Варна. Част е и от екипа, проектирал сградата на Министерството на тежката промишленост (днес Министерски съвет).

Строителството на плувния комплекс "Мария Луиза" е част от цялостна програма на столичната управа за снабдяването на София с места за къпане. По онова време София има вече три квартални бани - в квартал "Три кладенци", строена през 1928 г., в квартал "Подуяне" - на стойност над 7 млн. лева, и в "Лозенец" - за над 2,5 млн. Предвиден бил и строеж на квартална баня към гарата.

Честта да пререже лентата по случай откриването на новата гордост на София се пада на тогавашния столичен кмет инж. Иван Иванов - главния инициатор за строителството на първата къпалня. Между гостите са редица бивши и настоящи министри, представители на двореца и т.нар. софийски хайлайф, както и предишният кмет на тогавашната столица и брат на народния поет - генерал Владимир Вазов. А за голямата важност на това събитие говори още присъствието на тогавашните посланици на Америка, Германия, Швейцария и Холандия.

Столичният плаж оцелява и след радикалните промени, настъпили в страната ни на 9 септември 1944 г. По политически причини се сменя само името - "Република", и дори и в най-гладните години софиянци не забравят за ценната придобивка и редовно ходят на слънчеви бани в парка.