Музикалният продуцент Кети Вангелова: Хачо Бояджиев "уволняваше" наред в БНТ
По-голям професионалист от Бригита Чолакова нямаше в телевизията
Коя е тя
Музикалният продуцент Кети Вангелова е родена в Пловдив. Завършила е теоретичния факултет на Националната музикална академия. Свирила е на контрабас. Участвала е в студентската музикална формация "Дъ съни гърлс".
Кариерата й в БНТ продължава над 30 години. Автор е на много музикални филми за бележити български музиканти. През 1993-а прави първите съботни музикални матинета в БНТ с концерт на различни филхармонии. Кети Вангелова намираше спонсори, за да плаща на музикантите, а БНТ поемаше разходите по телевизионната реализация. В средата на 1995 година бе сменено ръководството на БНТ, а в края на годината бе освободена и Кети Вангелова.
- Г-жо Вангелова, работили сте дълги години с легендите на БНТ. Като музикален режисьор вероятно сте имали съвместни проекти и с Хачо Бояджиев?
- Спомням си, Хачо от сутрин до вечер ходеше из коридорите на телевизията и уволняваше всеки.
- С какви мотиви?
- Ако нещо не му се струваше точно така, казваше: "От утре да те няма". И дотам се стигаше. Аз уволнен човек от Хачо не съм срещала през моята 30-годишна кариера. Но имаше един друг режисьор на новогодишни програми - Нено Цонзоров, който беше и по-млад, и по-интересен. Беше завършил в Германия, и то шоупрограми, а тогава музикалните програми на немската телевизия бяха еталон за нас. За съжаление загина в началото на 80-те години при самолетна катастрофа, след като направихме с него три филма по поръчка на Людмила Живкова за българската култура.
- Бригита Чолакова е друго голямо име от златните години на БНТ. Тя също е била перфекционист....
- По-голям професионалист от Бригита нямаше в телевизията. Беше блестяща! Изключително точна и подготвена, типично немски възпитаник. Беше безкомпромисна. Връщаше, връщаше, връщаше..., докато стане така, както тя го вижда.
- Като класически музикант сте познавали и големия диригент и любимец на Херберт фон Караян Емил Чакъров. Негови колеги разказват, че за съжаление финалът на неговия живот е бил много мъчителен...
- Емил Чакъров беше моят най-добър приятел от музикантските ми години до заминаването му при Караян. Учихме заедно в теоретичния факултет на Музикалната академия. Той беше невероятно талантлив! На 20 години дирижираше като човек на 60. Имаше невероятна харизма! Беше диригент, който запленяваше абсолютно всички оркестранти. Всички ние го гледахме в очите.
- Беше ли толкова признат в България, колкото на Запад?
- То беше една безкрайна сага, породена от завистта на хората. Не му дадоха възможност да продължи в специалност оркестрово дирижиране. Скъсаха го на първия тур по хармония, за да не може да продължи. По същия начин постъпиха и с Емил Табаков. Но Емил се амбицира и подготви младежкия симфоничен окрестър към читалище "Парчевич" за конкурса за млади диригенти на името на Херберт фон Караян, който беше председател на журито. Емил Чакъров го спечели и остана там, при Караян.
А това, което мога да кажа за края на живота на Емил Чакъров, е, че няколко месеца преди погребението му на Централните софийски гробища се видяхме в София. Не се бяхме виждали много години преди това. Емил беше неузнаваем! Видът му беше на тежко болен човек, който обаче не беше променил излъчването си, харизмата си, духът му беше съхранен. Движеше се, а той знаеше, че ще си отиде скоро като човек безсмъртен! С нищо не показа страданията си. Само лицето му беше много променено, с една изтъняла кожа... Но не, не искам да си спомням за това.
- Навремето беше много нашумял един друг Емил - Наумов. Наричаха го вундеркинд на пианото. Как се разви впоследствие кариерата на това дете чудо?
- Аз съм правила цял филм за Емил Наумов! Но, както казва самият той, "имаше дете чудо, но сега вече не е дете чудо. Сега е един татко на децата си, мъж на жена си и няма нищо необичайно в него". Той много рано отиде във Франция при голямата музикална педагожка Надя Буланже и тук другите инструменталисти го игнорираха като "не техен човек", като "не-възпитаник" на българската пианистична школа. След смъртта на Надя Буланже Емил Наумов стана директор на нейната музикална академия "Фонтенбло". Там по време на едни летни майсторски курсове се запознава с американска фаготистка, женят се и заминават за Америка. В момента Емил е професор по пиано в Кливландския университет. Каза ми, че в последните години пише предимно песни. Има син и дъщеря и синът му, въпреки че е свирил на виолончело, по никакъв начин не иска да се занимава с музика. Емил си идваше до 2008 г. и малко след това, защото баща му беше починал, а майка му беше настанена в дом за възрастни хора, тъй като заради атеросклероза не беше получила виза да замине да живее при него в Америка. И той идваше всяко лято да я види.
- Вярно ли е, че е откритие на Людмила Живкова?
- Да, тя много му е помогнала. Людмила е била човекът, който е уредил заминаването му за Франция.
