Какво е чудото от Асеновград

Само пет подобни скелета открити в света

Не е динозавър, но е далечен братовчед на мастодонта

В Асеновград има цял скелет на динозавър. Или огромен на мамут. Това са най-разпространените версии, които се разказват сред жители на града и стигат до ушите на гостите му. Чудото е наистина огромно и незапознатият посетител на местния природонаучен музей лесно може да се обърка, а очите на учениците наистина виждат внушителен динозавър.

Но това всъщност е динотерий.

И не е разочароващо, че няма общо с динозаврите, защото е най-добре запазеният скелет на този впечатляващ бозайник, а в света са открити едва пет. Живял по нашите земи много по-късно от динозаврите - преди около 7-8 милиона години. Има нещо общо с мастодонтите, но се е отделил от тяхната еволюционна линия много рано и е поел по свой път на развитие, обяснява директорът на музея д-р Недко Недялков.

Динотериумът, както е на латински, е хоботно животно, населявало земите на днешната Тракийска равнина, когато климатът е бил както сега този в саваната. Странното при това изкопаемо са долната челюст и извити долни бивни, имал е малко хоботче, с което вероятно е събирал треви и храсти. Има теория, че е живял в блата и реки, а късият хобот му е служел и като шнорхел.

Размерите на динотерия са впечатляващи - 4 м е висок, 7 м дълъг и е тежал приживе около 15 тона. Българският е най-добре запазеният от общо откритите пет в света, не без гордост казва д-р Недялков.

Интересна е историята с намирането на огромните кости. В Асеновград работел като учител по биология Димитър Ковачев, чието име днес носи природонаучният музей в града. Той обичал да води свои ученици през летните ваканции из околните баири и полета, като наред с образователните и развлекателни сказки те търсели и фосили. Много от намереното от него и днес може да бъде видяно зад витрините, като всъщност основата на цялата сбирка са негови находки в продължение на почти 40 години изследователска дейност по геология и палеонтология. Та през 1965 г. Ковачев прочел дописка във вестник, че са намерени зъби на мастодонти край с. Езерово, Първомайско, и с трима-четирима свои ученици се запътил да провери находката. Питал местните хора къде са били намерени тези находки и започнали разкопки, при които открили кости, бивните и черепа. Много бързо им станало ясно, че те сами няма да могат да го изкопаят това чудо. Ковачев се обадил веднага на колеги от Софийския университет и от БАН, които, като отишли на място и видели за какво става дума, уредили да се отделят средства за мащабни разкопки. Работата била ръководена от проф. Васил Цанков, но се наложило всичко намерено да бъде откарано в София, тъй като в Асеновград нито имало подходящ музей, нито къде другаде да се работи по намерения материал. За още три-четири години костите били възстановени, консервирани и издигнати в палеонтологичния музей на Геолого-географския факултет на СУ от доц. Иван Николов.

Днес оригиналните кости са на последния етаж в Ректората и дивят поколения студенти, а в Асеновград се намира точна възстановка на скелета.

Диего от "Ледена епоха"

Махайродус - това е най-големият хищник, живял някога по днешните български земи. За да добие човек представа за какво става въпрос, по-добре да си спомни за Диего от анимацията "Ледена епоха".

И костите на тази голяма котка са открити от Димитър Ковачев през 80-те години на ХХ век при разкопки в палеонтологическото находище край с. Хаджидимово. Това находище и друго при с. Калиманци са световноизвестни, а бележити учени са идвали да търсят безценен материал.

Махайродусът е между най-известните изкопаеми животни, впечатляващ с огромните си горни кучешки зъби, заради които често бива наричан и саблезъб тигър. Учените още спорят за това каква е била функцията на тези зъби на гигантската котка, надминаваща размерите на съвременен лъв.

Зебро-жираф и хипарион имало у нас

Невероятни животни и растения е имало по българските земи преди милиони години, като например пражираф или гигантски носорози, хиени и антилопи, вече изчезнали.

Въпросният пражираф е бил с доста по-къс врат от тези на съвременните си наследници и е изглеждал по-скоро като оранжева зебра, обясняват в асеновградския природо-научен музей. Друга гордост там са останките от нещо като мравояд - Калиманция булгарика. Да, и неговите останки са открити край с. Калиманци и са уникални в световен мащаб.

Гордо в една от залите е изправен и възстановен скелет на хипарион. За него от учебниците по биология в прогимназия е споменато, че е прародител на днешния кон. Всъщност си е трипръст кон, а не еднокопитен, като тези на каубоите от филмите.