Началникът на Планинската спасителна служба – Пампорово, Димитър Масурски: 4 часа издирвахме министерски син

Помагаме на хора със счупени крака и тазове

КОЙ Е ТОЙ

Димитър Масурски е роден през 1960 г. в смолянското село Широка лъка, но прекарва живота си в Смолян. От дете обожава Родопите и знае, че планината завинаги ще остане в сърцето му. Веднага след казармата преминава през 4 обучителни курса за планински спасител и стартира своята кариера. Започвайки като доброволец, 40 години по-късно продължава да прави това, което обича, и то като шеф на Планинската спасителна служба Пампорово.

- Съвсем скоро обраха планинските спасители във Враца. Как бихте коментирали тази ситуация, щяха ли да се справят, ако се беше наложило да спасяват човешки живот без нужното оборудване?

- Тази кражба на имущество е истински прецедент в историята на Планинската спасителна служба. Най-вероятно на колегите щеше да им е доста трудно да се справят, ако имаше пострадал човек, защото една реална спасителна акция изисква много оборудване. И в един момент, ако се беше случило нещо и трябваше да се задействат, щяха да попаднат в много лоша ситуация, която може да застраши човешки живот. Но според мен щяха да измислят нещо, за да се справят, защото са професионалисти.

- През този зимен сезон наблюдавате ли повече нуждаещи се от помощ в планината в сравнение с миналата година?

- За щастие в района на Пампорово няма лавинна опасност, но за сметка на това има доста инциденти по пистите, тъй като това е опасен спорт. Този зимен сезон не се различава особено от останалите. Разликата е, че най-много инциденти има на най-леката писта - зелената. Там са всички начинаещи и те най-вече надценяват възможностите си. По черната писта пострадалите са много малко, макар тя да е най-стръмна и най-опасна.

- Вие сте човек на терен и постоянно попадате в най-различни ситуации. Коя беше последната акция, която проведохте?

- Преди няколко седмици издирвахме 15-годишния син на Пламен Данаилов, заместник-министъра на енергетиката, защото явно си беше изгубил телефона и родителите му се притесниха, че е пострадал. Акцията продължи близо 4 часа. Търсихме го покрай мрежите, да не би с висока скорост да е изхвърчал на някой завой и да се е ударил. Но след като не го открихме там, продължихме да се съмняваме да не е тръгнал някъде към Смолянските езера - писта, която е затворена и не се обработва. Следователно изпратихме машина, която да провери. Настана голяма паника и изведнъж се обадиха от район Малина, че момчето се е появило. Оказа се, че докато ние го издирваме, той спокойно си карал по пистите.

- Кои са най-тежките и най-запомнящите се през тази година?

- Засега един от най-тежките случаи беше с едно украинче, което си беше счупило бедрото и беше навлязло много навътре в гората. Положихме много усилия, за да го открием, а след това да го изкараме. Преходът беше дълъг, а времето не беше никак благоприятно. За щастие акцията беше успешна. Често се случва и да помагаме на пострадали с много тежки контузии по пистите. Счупени крака, ръце, а най-лошото е, че имаме и случаи на хора със счупени тазове. Всеки ден сме психически и физически подготвени за сериозно натоварване с много пострадали и това ни задължава да сме постоянно мобилизирани. За щастие все още не сме имали случаи на изчезнали хора.

- Макар и в Пампорово да няма лавинна опасност, разполагате ли със спасителни кучета за критични моменти?

- Да, разбира се. В нашия отряд има едно спасително куче, което се казва Спартак и всяка година ходи на 3 обучителни курса - пролетта, лятото и есента. Винаги може да го използваме, когато се наложи. То е на 9 години и половина и за него отговаря водачът му Метакса Лепов, който работи в станцията на Планинската спасителна служба в Пампорово от 2006 г. Двамата са изкарали и най-много курсове от всички спасители в региона. Обучавано е специално да търси изгубени в планината, затрупани при земетресение, или при други бедствия и аварии. Спартак е издирвал много хора в Родопите, участвал е и при издирване на хора преди години при наводнението в Бургас.

- За колко време след получен сигнал се отзовавате?

- Има писти, които са по-отдалечени от базата, като Стойките и южните писти, които в момента не работят. Може да се отзовем на втората минута, може и на десетата, зависи къде е инцидентът.

- С колко професионални спасители разполагате и колко доброволци са на разположение?

- Отрядът ни в Смолян е от 22-ма души, от които 4 човека сме в базата и работим целодневно, а останалите се разпределят на смени и по райони. Отделно в Чепеларе, в ски зона Мечи чал има отряд от 16 души.

- Достатъчни ли са те, за да окажат помощ на всички нуждаещи се в планината?

- Абсолютно. Справяме се без проблем, но разполагаме и с добро и качествено оборудване, на което разчитаме постоянно.

- Очаква се до края на 2024 г. да разполагаме с 6 медицински хеликоптера. Според вас ще стигнат ли за цялата страна?

- На първо време може би 6 хеликоптера са достатъчни. Но изникват няколко въпроса: Къде ще е базата и каква територия ще покрива и как ще я покрива? С какво ще е оборудван този хеликоптер? Да не говорим и за поддръжката на тази машина. Надявам се скоро да има яснота и наистина тази идея да се реализира.

- Хората научиха ли се да си правят застраховки?

- За съжаление - не. Има хора, които са сериозни и запалени туристи и си правят, защото знаят за какво става въпрос в планината. Лошото е, че повечето ги пренебрегват и си мислят, че са изключение. Когато ги питаме защо не си направят застраховка, те казват, че едва ли точно на тях ще се случи някакъв инцидент. Това е грешката на българина.

- Какви са препоръките ви към туристите? Кое е най-важното, което трябва да знаят?

- Важно е туристите да тръгват подготвени, добре организирани и със заредени мобилни телефони. Хубаво е поне един или двама от групата да познават маршрута, по който се правят преходите. Най-важното е адекватно да преценят собствените си сили и възможности и преди това задължително да проверят метеорологичните условия.