7 века македонската църква е българска

Поискаха да им станем майка, не дадохме конкретен отговор 

Не могат да използват името Охридска архиепископия, категоричен е митрополит Гавраил 

Македонската православна църква беше призната от Вселенската патриаршия под името "Охридска църква".
Новината донесе смут в православния свят, като най-остро реагираха в Сърбия, където обявиха, че само тяхната църква може да дава автокефалност на своя организационна част. Досега македонската църква не беше призната от нито една друга православна църква.
Години наред, а и до вчера на обяд Светият синод у нас запазва мълчание по темата. Единствено митрополит Гавраил обяви, че македонската църква не може да носи името Охридска архиепископия, защото това е историческо име на българската автокефална православна църква от 1018 до 1767 година.
След падането на България под византийска власт през 1018 г. с указите на император Василий II от 1019 г. Българската патриаршия е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх.
По време на османското владичество над Балканите Охридската архиепископия (наричана понякога патриаршия) запазва самостоятелността си, но враждата с Цариградската патриаршия завършва с премахването на самостоятелността на Охридската архиепископия през 1767 г.
През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв български митрополит в Охрид, след като населението там гласува за присъединяване към възстановената Българска екзархия.

След като Вардарска Македония е окупирана от Сърбия през 1912 година и остава в състава й след Балканските войни и Първата световна война, тамошните епархии на Българската екзархия насилствено са присъединени към Сръбската православна църква.
По времето на българско управление в Македония през Втората световна война (1941-1944 г.) епархиите на Българската екзархия във Вардарска Македония са възстановени. Западният дял от Вардарска Македония е окупиран от Италия и преминава под юрисдикцията на Албанската православна архиепископия. През 1943 г. в региона навлизат югославски партизани и започва пропагандирането на македонизма, който предвижда създаването на отделни македонски национални институции.

След преврата на 9 септември 1944 г. е предприето изтегляне на българската администрация и представителите на църквата ни. На 13 ноември същата година Скопие е предаден на югославските партизани и група местни свещеници се настаняват в опразнената сграда на митрополията. След края на войната и създаването на СР Македония в рамките на Югославия на 4 март 1945 година в Скопие се състои първият църковно-народен събор, на който е взето решение за възстановяването на Охридската архиепископия, но вече като "национална" Македонска православна църква. Самопровъзгласила се е за самостоятелна автокефална църква на 17 юли 1967 година в Охрид, в тогавашна Югославия, в разрез с православната църковна йерархия и канони.
След обявяване на независимостта на Северна Македония през 1991 г., на 12 ноември 2009 година Македонската православна църква добавя към името си "Охридска архиепископия", като гербът и знамето също са променени.
През последните години отношенията между нашата и съседната църква са непостоянни.
През май 2014 г. на празника на св. св. Кирил и Методий (11 май) в София Македонската и Българската православна църква за първи път заедно празнуват светите братя с литургия в катедралата "Свети Александър Невски", където присъстват българският патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан заедно с епископите Наум и Климент.
От особено значение е, че по време на литургията македонските владици са били в олтара на храма, а допълнително уважение към тях е изказано и с това, че на архиепископ Стефан е позволено със светия кръст да благослови и от името на македонската църква.
Три години по-късно се появява писмо, според което Светият синод на Македонската православна църква е готов да признае Българската църква за църква майка, ако тя признае македонската църковна независимост. За първи път Македонската архиепископия говори за своя църква майка, за първи път тя официално споменава, че това е българската. Писмото е изпратено от Светия синод на Македонската църква на 9 ноември 2018 г. Три седмици по-късно на свое заседание Светият синод у нас излиза с неясно решение, с което нито приема, нито отхвърля предложението на македонците.
На свое заседание на 14 май 2018 г. родните духовници взимат решение, че българска църковна делегация няма да участва на тържествата по случай 1000 години от създаването на Охридската архиепископия, за което е получена покана от съседите ни. Появява се и неофициална информация, че на същото заседание на практика окончателно е отхвърлено искането на македонската църква българската да й стане майка.

В книгата "Железният светилник" Димитър Талев описва реални събития от борбата против гърците и задружните усилия на повечето жители на град Преспа (в реалния живот - Прилеп, дн. Северна Македония) за установяване на българска църква.