Олимпийската шампионка Лаура Траатс: Титлата в Токио е знак за нас

Дали сме и взели повече от всичко от спорта

Коя е тя

Лаура Траатс е част от ансамбъла, спечелил първата олимпийска титла за българската художествена гимнастика в Токио 2020. Освен това е трикратна бронзова медалистка в многобоя от световните първенства в Песаро, София и Баку през 2017, 2018 и 2019 година. Отказа се в края на 2021-ва. Заедно със съотборничките си наскоро създаде дружеството "Диамантите".

- Лаура, кога се роди идеята за създаването на "Диамантите"?

- Идеята дойде малко след като прекратихме кариерите си. От доста време работим заедно и нещата ни се получават. Заедно сме не само на терена, но и извън залата. Решихме, че както на терена, така и за проектите ни извън залата ще ни се отрази добре да продължим екипно. Така създадохме това дружество "Диамантите". Започваме с мастъркласове, но ще имаме още много проекти. Искаме да създаваме и други неща.

- Първите ви мастъркласове са в Бургас и София. Има ли интерес към тях?

- Има изключително голям интерес. Учудваме се колко бързо се записват децата и много се радваме. Първият мастърклас ще е в Бургас на 28 юни, вторият в София на 30-и. Тече подготовка, тъй като държим да се случи нещо различно. Да не е просто тренировка с децата или няколко часа мастърклас, както е по принцип. Искаме всичко да е изпипано. Със сигурност децата, които са се записали, ще могат да видят нещо грандиозно. Нямаме търпение.

- Изпипано, както бяха и съчетанията ви?

- Да, винаги сме били перфекционистки. На това ни е научила нашата треньорка. Ако не станат нещата по най-добрия начин, по-добре да не се случват въобще. Ние сме го наследили от нея. Сега искаме всичко да е не само изпипано, но и грандиозно и различно.

- Това ли е вашият начин да останете близо до гимнастиката?

- Да, ние цял живот сме се занимавали с гимнастика. Всяка от нас има и други различни от спорта интереси. Досега сме дали толкова много на него, научили сме много от всичките си треньори. Отдали сме всичко, което имаме, на този спорт. Редно е да продължим и да го предадем и на следващите поколения.

- Казахте, че ще има и други проекти. Те с гимнастиката ли са свързани, или са встрани от нея?

- Свързани са и с гимнастиката, и с живота извън залата. Ще разберете скоро. Искаме първо да минат двата мастъркласа, сега сме се концентрирали основно върху тях. След това се надяваме, когато се задвижи машината, нещата да се случват много по-бързо и да можем да споделим и останалите ни проекти.

- Вие самата намерихте още един начин да останете в гимнастиката като международен съдия. Как решихте да продължите с това поприще?

- В нашия отбор много често се шегуваха момичетата, че аз и Мадлен сме математиците. Покрай стария правилник имаше постоянно надцакване между отборите кой ще играе за повече точки. Когато някой ансамбъл отиде на ново състезание, при всички положения той вдигаше трудността на съчетанието. Такива бяха времената, че оценките летяха все по-високо и по-високо. Сядах и оценявах съчетанието, за да знам с колко точки повече от нас е вдигнала конкуренцията. И колко ние да надградим. Съответно трябваше да знам правилника много добре. Разбира се, нашите съдии ни помагаха изключително много, но и аз гледах какво още можем да надградим. Така или иначе знаех правилата и реших да пробвам. Разбира се, те се смениха, но не ми беше трудно. С времето ще преценя дали това е моето нещо.

- Как е от другата страна?

- Отново доста трудно. Разбира се, по различен начин. По едно време даже си казах: "О, боже, това да излезеш и просто да си изиграеш съчетанието колко по-лесно е!". Но не е така. Когато си спортист, ти си на терена. Минаваш през изключително много трудности. Сега е различно. Това е буквално от другата страна на терена. Дори смятам, че треньорството е по-близо до състезателната форма.

- Друга ли е отговорността?

- Отговорността я има навсякъде. И на съдийската маса ние трябва да защитаваме флага си. Нещата не са само на терена в нашия спорт. Старая се да съм максимално обективна, да съдийствам по правилника. Има голяма разлика, когато едно съчетание се гледа и когато се съдийства. Някога то не е поставено коректно по правилник. Когато само го гледам, си казвам: "Боже това момиче защо има толкова ниска оценка?", или съответно толкова висока. Когато се съдийства, нещата си идват на мястото. Стига всички да са напълно обективни, спортът ни може да покаже наистина кой е най-добрият.

- Около 10 месеца извън състезателен режим как се чувствате? Свикнахте ли да не сте всеки ден в залата?

- Чувствам се много добре. Много хора ме питат: "Лиспват ли ти спортът, тренировките?". Не бих казала, че ми липсват. Атмосферата от състезанията, емоциите са нещо, което винаги ще помня с носталгия. Но реалността е такава, че аз и целият ми отбор сме дали и сме взели всичко, а дори повече от спорта. Чувстваме се напълно удовлетворени и няма нещо, което да ни липсва. Сега вървим по пътя си напред.

- Вие продължавате да сте заедно. Може би, ако се бяхте разпръснали, щеше да е друго?

- Абсолютно. Дори го считам по някакъв начин не като прекратена спортна кариера, а че просто сме тръгнали по следващата пътека. Олимпийската титла ни беше като знак. Показа ни, че трябва да сме хората, които да продължим традициите на българския спорт. Да направим всичко възможно да имаме още много олимпийски шампионки. Да сме тези, които вдъхновяват. Да градим и развиваме.

- Успяхте ли да се възстановите от операцията, заради която не участвахте на световното първенство?

- Да, възстанових се. Чувствам се много добре. Вече участвам в различни галаспекакли. Нямам никакъв проблем.

- Какво беше първото, което направихте след оттеглянето?

- Като цяло си починах. Наспах се. В професионалния спорт нещата се случват повече на воля. Умората настъпва много рано по време на сезона и на тренировките. Така че буквално на изключителна воля се случват всички неща, за да може да се издържат натоварванията, напрежението. За мен беше важно да си почина и го направих.

- Какво впечатление ви правят момичетата от новия ансамбъл, които са много различни от вас?

- Хубаво е, че са много различни. Ние също бяхме много различни от предния отбор. Смятам, че това ни помогна бързо да се наложим. Тези момичета имат по-сложен старт от нашия. При нас нещата се случиха почти от раз. Ето че започнаха да се справят все по-добре и по-добре. Никога не съм се съмнявала и за секунда, защото знам с кой треньор работят. Много ги подкрепяме, защото знаем през какво минават, колко е трудно. Какво им е вътрешно. Изключително много се радваме за тях. В момента за това, което градим ние, те също са пример и вдъхновение за всички деца.

- Техните съчетания са по новия правилник. Какво дава той?

- Може да се забележи как при колаборациите нямат право да започват нова, преди старата да е приключила. Това дава глътка въздух. Зрителят да успее да се наслади, да види всички "уау" моменти, трудните елементи. Нашите съчетания трябваше да се изгледат 20 пъти, за да се види всичко. Особено накрая беше доста наблъскано в опит да се съберат точки. Това нещо сега го няма. Има много повече хореография, музикални акценти. Това е и силата на Весела Димитрова. Смятам, че новият правилник е доста по-удачен и красив за нашия спорт.

- Имате ли лични планове извън гимнастиката?

- От малка имам мечта за нещо, което отново е свързано със спорта. Но не пряко с треньорство, съдийство. Когато се случи, със сигурност ще разберете. Вярвам, че ще стане, защото си го мечтая от страшно много време. Ще дойде след още няколко години. Не искам да го споделям на този етап.