Хумористът Михаил Вешим: Слави е човекът на мутрите

Държавата е разклатена от простотията на Дългия вожд и неговите слуги

Кой е той

Михаил Мишев, известен с псевдонима си Вешим, е роден през 1960 г. в София. Син е на класика Георги Мишев. Завършил е журналистика в СУ. От 1982 г. работи във в. "Стършел", а от 2003-та е негов главен редактор. Автор е на стотици разкази и фейлетони и на над десет хумористични книги. През 2002 г. негови разкази са включени в Антология на световния хумор наред с разкази на Марк Твен и Уди Алън. През 2008 г. получава Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата "Райко Алексиев". Романът му "Английският съсед" е една от двете български книги (заедно с "Арката" на Здравка Евтимова), номинирани за литературната награда на Европейския парламент.

- Михаил, Слави Трифонов разсмиваше с хумор тип "зъл пубертет" почти три десетилетия българите, а сега взе, че ги разплака. На какво според вас се дължи това преобръщане?

- През годините съм бил последователен критик на чалгата и хумора, която Слави Трифонов и кукувците наложиха от екрана. Те наложиха чалгата и в музиката, а от няколко години - и в политиката като чалга патриотизъм. Не виждам никакво преобръщане, очаквах го. Днешният резултат е закономерен - държавата ни е разклатена от безпардонността и простотията на няколко души - на Дългия вожд и неговите слуги. Още навремето всички знаеха, че Слави е човекът на мутрите, той самият се държеше като мутра, мутренски беше и стилът му - ланци, татуировки, мотори... Мутренски идеал за живота: "Едно ферари с цвят червен". Просто се чудя на избирателите му и на други наивници: какво друго са очаквали?

Именно Слави два пъти миналата година провали съставяне на кабинет и прати държавата на избори, сега пак той предизвиква политическа криза. И защо? "За-ра-ди Ма-ке-дония!" - той почти го изкрещя в едно радиоинтервю. Не давал македонската музика на македонците. Други наши патриоти не им дават история. Трети не им дават език. Четвърти пък ще им вземат и македонската наденица... Днес, който каже, че България трябва да даде зелена улица на Северна Македония за еврочленство, веднага бива заклеймяван като национален предател. Е, наречете ме национален предател, но аз мисля, че нашият национален интерес е по-бързо съседката ни да е в ЕС, за да паднат границите - и пред бизнеса, и пред културните връзки.

- От няколко години смехът като че ли изчезна и на негово място се появи присмехът. Практикуват го най-вече инфлуенсърите. Утопия ли е да вярваме, че чистият смях, ситуационно комичното може да се завърне?

- Право да си кажа, не следя хумора на инфлуенсърите в социалните мрежи, но когато случайно попадна на нещо такова, оставам изумен от ниското ниво. От непрофесионализма, от тъпите смешки и просташките скечове ми става не смешно, а тъжно. Най-вече за техните зрители, които понякога са с хиляди. Това означава,че не са чели нито Алеко, нито Чудомир, нито Станислав Стратиев, не са гледали филми на Чаплин или Уди Алън, не са чували за спектаклите на Сашо Морфов или на Теди Москов. Социалните мрежи, телевизионните напъни за хумор и пошлите филмови комедии, които излизат по екраните, възпитаха една примитивна публика, която се смее на глупости. Вече не ми се ходи на театър - там до мен на съседния стол ще седне Простотията, ще хрупа пуканки с кока-кола и ще репликира актьорите. Които пък, за да угодят на Простотията в салона, ще се правят на маймуни. За да възприеме човек хумора, трябва да има все пак някакъв културен пласт, някакъв багаж от прочетени книги, някаква базова интелигентност. Хуморът е преди всичко проява на интелигентност. Имам чувството, че преди сто години, когато Чарли е покорявал света с немите си филми, хората са били по-интелигентни - милиони хора са го разбирали, въпреки че им е говорел от екрана без думи. "Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си" - този единствен въпрос може да е тест да интелигентност и по него да прецениш събеседника си.

- Мнението ви за тв шоутата, които настояват да са комични?

- Телевизионният хумор има основна заслуга за опростачването на зрителя. Ситкомите със записан смях зад кадър, който те подсеща къде да се смееш, шоу програмите, излъчвани в най-гледаното време - всички те принизиха хумора до зрелище, банализираха го. Вкараха вулгарности и цинизми и хората почнаха да си мислят, че колкото едно нещо е по-вулгарно, толкова е по-смешно. Е, не е! Казано е неслучайно: "Остроумие"-то означава острота на ума, а не на долни части от тялото. Другото, което направиха шоупрограмите - отделиха прекалено голямо внимание на политиката, като залъгаха зрителя, че това е то сатира или критика на властта. И банализираха сатирата, като повтаряха до втръсване, че "министрите крадат", "депутатите лапат кюфтета" и прочее. Защото това е лесно, по-трудно е да измислиш оригинална смешка, да проявиш въображение, някакъв полет на фантазията. Ама за това трябва талант. Таланти нямаме, иначе шоу програми и ситкоми има във всяка телевизия.

- Във вашия много популярен роман "Английският съсед" описвате приключенията на чужденец в България. Не ви ли е хрумвало обаче да напишете роман за приключенията на "новите българи" - по аналогия с новите руснаци, тоест, новите богаташи, новите олигарси на Източна Европа в чужбина?

- Ние, българските сатирици след Алеко, не правим нищо друго, освен да дописваме образа, който той ни завеща - всеки автор според възможностите и таланта си. Защото Бай Ганю е все така жив и жизнен повече от сто и двайсет години. Има нови проявления - по обясними причини Алеко не е могъл да предвиди какъв ще е неговият Бай Ганьо като шофьор на пътя, като банкер, фалирал банката си и забегнал в Белград, като хазартен бос, скрит в Дубай, или като футболист със световна слава. Щастливецът не е допускал, че неговият герой сега ще внася кока от Колумбия или ще точи холандската социална система. Понякога си мисля: ами какъв ли ще е женският Бай Ганьо? Буля Ганьовица - политичка, или Лейди Гана - моделка или кралица на криптовалута, издирвана от Интерпол?

- Войната безспорно има трагично, печално лице. Но съществуват и книги, и то велики, без в които героят попада на бойното поле и от това се ражда истинска сага на хумора - Швейк, Иван Чонкин.... Виждате ли възможност и сега да бъде написана такава епопея?

- Към списъка бих добавил и "Параграф 22" на Джоузеф Хелър - абсурдите на тази война, която Русия води в Украйна, са достойни наистина за роман в стила на "Параграфа". И може би някой вече го пише - украински или руски писател, те най-добре би биха могли да изразят безсмислието на тази касапница, скрита зад грифа "специална военна операция". Само украински или руски автори, а защо не и беларуската писателка Светлана Алексеевич могат да усетят и опишат абсурдите на тази война - бежанците, невинните жертви, убити и изнасилени, сринатите градове и на техния фон мародерите в руски униформи, които крадат тоалетни чинии, за да ги изпратят в родното си село зад Урал, където в XXI век не са виждали тоалетна с течаща вода.

- Съгласен ли сте с констатацията на един известен политолог, че България е винаги или в криза, или преди криза, или след криза? Като че ли кризата е българското проклятие?

- Има една карикатура на Чудомир от 1929 г. Двама "нашенци" си говорят: "Абе, няма ли да свърши тази световна криза, че да си подкараме нормалната сиромашия?" Та и ние сега приличаме на Чудомировите герои, седим и се чудим: няма ли да свърши войната, инфлацията, газовата криза, че да си подкараме нормалната, българска сиромашия?

- Вашата прогноза за развоя и финала на войната в Украйна, на режима на Путин и как това ще се отрази на политическата ситуация в България?

- Иска ми се веднага да бъде подписан мирът, Русия да се изтегли от чуждата страна, а виновниците да бъдат наказани на международен процес. В по-далечно бъдеще Русия да се демократизира и да стане и тя член на Евросъюза - ама това звучи почти като песента "Представи си" на Джон Ленън - красиво, но нереалистично.