Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/11880177 www.bgdnes.bg

Краят на четвъртите в света идва с погром от Испания

Футболният отбор на България, който донесе най-голямата радост на изстрадалия ни народ с незабравимите си победи над куп световни футболни сили, си тръгна от голямата сцена на днешната дата преди 24 години. На 24 юни 1998 г. "лъвовете", водени от селекционера Христо Бонев, изиграват последния си мач на мондиал '98 срещу Испания от предварителна група "D". Разгромени са с 1:6.

Още по-тъжното е, че днес, почти четвърт век по-късно, не можем да дори да мечтаем за класиране на голям форум. Пак ще гледаме световното в Катар 2022 само по телевизията.

Реклама

Но как се стигна до унижението от Испания в Ланс, след което така и не можем да се доближим до участие на мондиал?

Домакин на турнира през 1998 г. е Франция, а именно България е спряла "петлите" по пътя към САЩ '94, нанасяйки кошмарна травма на цялата нация.

"Обратно на нашите очаквания всички бяха много гостоприемни - разказва администраторът на националния отбор Александър Динев пред авторите на книгата "Българи Юнаци - "лъвовете" на световни първенства". - Не ни създаваха никакви трудности, не ни въртяха номера. Все пак французите са културна нация. Бяха създадени отлични условия за играчите и ръководството. Настанихме се в хотел край Париж. Комплексът беше разположен в парк и доста уединен. Не бяха допускани външни лица, футболистите тренираха при идеални условия. Играчите тогава, както и по време на европейското две години по-рано, пищяха, че "не са в живота", но едва ли това им е попречило да се представят добре".

Първият ни мач е с Парагвай, отбор който играе дефанзивен футбол и контраатакува опасно. Най-голямата им звезда е вратарят Чилаверт, който изпълнява преките свободни удари и дузпите. Интересът към стража и тима на Парагвай е голям, но все пак сериозните специалисти отдават предпочитанията си на България. Нашите са по-опитни и все още са четвърти в света.

"Срещу Парагвай в никакъв случай не играхме лошо, но пропуснахме шансовете си да победим - казва Христо Бонев. - Имахме някои отлични възможности, но не можахме да ги реализираме."

В предварителните групи следващото изпитание пред нашите е Нигерия. Същите тези африканци, които ни бяха разбили с 3:0 в Америка четири години по-рано. Имахме ли сили за реванш? Оказва се, че нямаме. Дори желанието да отмъстят на нигерийците не може да накара футболистите да играят като отбор.

Реклама

"Във Франция нямахме колектив - признава Ивайло Йорданов. - Всеки дърпаше чергата към себе си. Дали една победа на финалите можеше ли да ни помогне и отново да ни сплоти? Едва ли..."

Нигерия ни побеждава с 1:0, но дори в този мач имаме своите шансове. Краси Балъков на два пъти е в отлична позиция пред вратата на съперника, но не успява да отбележи.

Остава ни мач с Испания, който по-добре изобщо да не се беше играл.

"Преди тази среща настъпи пълно безхаберие - признава Христо Бонев. - Футболистите не бяха в състояние да противодействат на испанците, защото бяха решили, че няма повече да играят. Конкретно за този мач те демонстрираха тотална липса на професионализъм." 

Резултатът от всичко това е позорна загуба с 1:6 от Испания.

"Треньорът ни беше направил тактика, но никой нищо не спазваше - признава Ивайло Йорданов. - Яд ме е, че завършихме така. Типично по български."

Тъжен, тъжен край на приказката за четвъртите в света. След световното във Франция отборът, станал четвърти в Щатите, се разпада. Плеймейкърът Краси Балъков обявява, че се отказва от националния тим и ще играе само за германския "Щутгарт", но по-късно все пак се завръща и участва в успешните квалификации за Евро 2004. Оттегля се и Любослав Пенев, който продължава кариерата си в "Селта". Емо Костадинов има трудности да си намери клуб, а Данчо Лечков вече се е захванал с хотелиерски бизнес. Вратарят Боби Михайлов е сложил край на кариерата си. Трифон Иванов рита с австрийски аматьори. Стоичков, Ивайло Йорданов и Златко Янков все пак продължават да са част от националния тим. Така участието ни на световното първенство през 1998 г. се оказва последното засега.

Важната част от футболната ни история на световни първенства започва на 11 ноември 1961 г. с победа срещу "петлите" с 1:0. Този успех носи и първото ни класиране, играем на мондиал 1962 в Чили. Преминава през триумфа ни над същия съперник с 2:1 на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 г. Голът на Емил Костадинов в последните секунди ни праща в САЩ '94, където играем полуфинал. Последният ни мач е на световното във Франция '98, когато сме разгромени от Испания. Засега футболна България може само да мечтае за своето ново футболно възраждане.

Статистика

24 юни, Ланс, стадион "Феликс Болаерт", 38 100 зрители

Испания - България 6:1

Голмайстори: 1:0
Йеро (6, дузпа), 2:0 Енрике (18), 3:0 Мориентес (55), 3:1 Емил Костадинов (58),
4:1 Мориентес (81), 5:1 Бачев (88, автогол), 6:1 Кико (94)

Испания:
Субисарета, Алкорта, Йеро, Мориентес, Алфонсо (Кико, 65), Серхи, Агилера,
Ечеберия (Раул, 50), Амор, Надал, Енрике (Гереро, 69)
Треньор: Хавиер Клементе

България:
Здравко Здравко, Радостин Кишишев, Трифон Иванов, Ивайло Йорданов, Емил
Костадинов, Христо Стоичков (Илиян Илиев, 46), Балъков, (Мариан Христов, 61),
Гошо Гинчев, Анатоли Нанков, (Любослав Пенев, 28), Боримиров, Георги Бачев

Треньор: Христо Бонев
Съдия: Марио ван дер Енде  

Реклама
Реклама
Реклама